2017/02/04

Пътят към (де)еволюцията

Преди месеци бях седнал на една пейчица под едно епично дръвче, разговаряйки с едно красиво Съзнание. Разсъжденията и прозренията потекоха толкова лесно, че реших след това да си ги запиша. Успях да проследя пътя на дееволюцията. :)


Първо губиш знанието за автентичността и зрелостта. След това не притежаваш чувствителността да различиш красивото от грозното, моралното от незрялото, правилното от неадекватното и кармично обременяващо те. Универсалността и обективността престават да съществуват. Остава „субективността” на егото и продукта му – погрешно интерпретиране на нещата в живота му.

След това дееволюираш до там, че да спреш да си задаваш въпроси и да търсиш причините за настоящата ситуация, за себе си и другите, за всичко извън/вътре теб. Кръгозорът се смалява, а съществото не е способно да разбере драмите, радостите, страстите, мечтите и живота на познатите и непознатите. Иронично, не го е грижа и за Истинския себе си, макар това да се балансира/изкристализира чрез несъзнателни его избухвания и дуално поведение (проявявайки по този начин нуждата на съществото да бъде себе си пред другите, но това не е начинът – омаловажаващ ги и доминирайки над тях със сила, манипулации или друг начин) ... а желанието за емпатия и разбиране – чрез криворазбраната грижа и желание другите да правят това, което егото ти иска (а не това, което другите желаят за себе си). Това не е Истинска любов, нито грижа и разбиране на другото същество.

Другата страна на монетата е ти да изпълняваш това, което те „желаят” (разбирай вече програмираните им желания и его изблици), за да сте „щастливи и че уж всичко е наред помежду Ви”, успокояващи Съзнанието „доказателства” от този вид – т.е. приспиващи го още повече, тънещо в нерешените си и несъзнателни проблеми.
И това устройва повечето щъкащи, защото те са на това ниво – а ако се опиташ да изкласиш от групата по какъвто и да е начин, бидейки различен или бидейки Истинския себе си ... о, ще ти се нахвърлят, защото ти застрашаваш техните фалшиви доказателства и илюзията им за комфорт и щастие. Егото им те превръща във враг и използва различни техники – дали насаждане на вина, на страх, на срам, присмиване на твоите ценности и начин на живот.

Следващата стъпка надолу в дееволюцията – съзнателността е сведена до минимума да пита себе си дали е правилно и дали трябва да се направи нещо, поглеждайки списъка с установените и общоприети норми, закони, цели и желания, евентуално и минал предишен опит – след което или конкретното действие се изпълнява, или не. Без други „еретични въпроси и помисли”.

Предпоследната стъпка надолу е несъзнателното следване (точно като машина) на командите от по-висшестоящите в матричната йерархия. Вече няма съзнателност – няма дори минимално питане. Каквото ти сипят, всичко си изяждаш ... дали хомосексуалност, дали някаква религия, дали някакъв социален строй – за теб няма значение, важното е да оцелеш и да се приспособиш към .... „здравото и зряло общество”. Да си част от него, че иначе ако останеш сам ... о, тогава тежко ти – ще се изправиш пред илюзиите, страховете, миналото си в невежество ... и да не забравяме тези, с които уж сте се разбирали, уважавали и живеели добре. Както казваше епичната панда в Warcraft III TFT: „Now ... you are in great danger!” :D

Последната стъпка е не просто себезаблудата, невежеството, неосъзнатото живеене, непритежаването на качества, умения, усещания – а несъзнателното спъване на останалите Съзнателни същества – вярвайки си, че ти знаеш, можеш и си опитал от всичко, споделяйки „опита си” с другите, имайки добри намерения (колко хубаво приспивателно) – но всъщност продължаваш да овековечаваш матрицата по този начин, противопоставяйки се на всичко извън кутията от норми ... Ти си в невидими окови – буквално! Не защото си осъзнат лицемер – а защото си се превърнал в несъзнателен такъв към божеството вътре в теб и към другите, както и незрящ слепец за оковите и границите. Дори на следващото поколение с усмивка даваш новия чифт окови още от малки ...

Това, че не виждаш оковите – не те прави свободен. Най-голямата илюзия за съществото на този етап от развитието му е собствената слепота!

Ти къде се намираш по стълбицата, читателю? Ще е хубаво и за двама ни да не се намериш някъде. :) Ако пък се намериш – поне не си слепец и има с какво да се занимаваш вътрешно. :)

Ако някъде си бил провокиран емоционално-ментално, то написаното е напипало някой твой несъзнателен и незрял аспект. Глупаво би било да използваш егото си и да окачествиш текста и носителя му като враг или каквото и да е там ... :) Ако намеренията ми бяха такива, този текст не би се появил.


~~~



:-)



No comments:

Post a Comment