2017/02/03

Трите състояния

В настоящата тема ще засегна колкото се може повече нейни аспекти, които съм преживявал, наблюдавал и разсъждавал през близките години. Забелязах, че немалко Съзнания също преминават през този етап (включително тук във форума) … и какъв по-удобен момент от това, да им отключиш вратите, когато имаш точните ключове? Радост от Творческия процес, който предстои. :)


Трите състояния:

1) Безразличното състояние:

–> на ментално ниво: липса на интерес и вълнение към каквато и да е философия, концепция, тема. Не Ви е грижа за нищо вътре във вас (душа-дух-тяло) или извън вас – другите същества, природните процеси и явления;

–> на емоционално ниво: загуба на чувствителността и емоционалността (никакви състояния на радост, благодарност, съчувствие, нежност, страст, изненада, страх, гняв, безпокойство и т.н.т.);

–> на физическо ниво: любимата ми фраза, иронизираща себе си или другите в такъв период – ‘ходещ труп’. :) Повярвайте ми, с 1 идея по-добро състояние от ‘ходещо зомби’. :D

–> на енергийно ниво: изсъхнало дърво.

Изводи: Загубата на чувствителността е следствие на липсата на интерес към каквото и да е, спираща всякакво движение, развитие и еволюция в живота Ви. По-абстрактно казано: падение на Ин, когато има падение на Ян; или непроявеният Ян/Ин водят до непроявен Ин/Ян. Кога се случва процеса на ‘непроявяване’? Лична безотговорност и/или ограничения, наложени отвън (Матрицата). Преживейте със сърцето си това кратко видео:


Алтернативен линк.

Движението не винаги е развитие (цикличната илюзия/измама, кръгът – символ на безкрайното повторение, губейки нишката на началото, без възможност за край). Развитието не винаги води до еволюция (деволюцията и падението са винаги възможни – т.е. спираловидното движение нагоре-надолу-нагоре-надолу, число с тази вибрация – 8) …

Ще завърша този сегмент с части от писма на един мой Приятел, когато водихме разговори по тази тема. Следващият коментар е писан на 06.11.2013. Период, в който аз вече бях излязъл от това състояние, а той тепърва го преживяваше и потъваше в дълбочината му. Не бяхме се виждали или чували от 1 месец, когато той реши да сподели в електронен формат следното:

„…Не ти пука за нищо и можеш да се гръмнеш без да ти мигне окото. Да, ама като ти е Безразлично не ти е интересно да се майтариш като духче в 4-та плътност. Не ми бяха интересни никакви плътности-млътности, Азове-мазове... голямо мазане стана. Ето, за какво си мислех днес. Опитах се да го асоциирам с нещо друго. Както вече знаеш, обичам Пропорционалностите и ги търся почти навсякъде. Направих асоциация с шахмата. Преди време, когато усилено четях една-две книжки за шаха (едната, от които посветена изцяло на Каро-Кана), решавах проблеми в Chess Tempo и гледах клипчета в нета с анализи на партии и позиции си спомням, че дойде един момент, в който имах следния проблем. Играех до едно време и след това нямах идея как да продължа. Проблемът не беше, че не намирах ход. Нямах идея, която да следвам. Ето един съвет, на който се бях натъкнал: "По-добре да играеш кофти позиция, но да имаш идея, отколкото да играеш, каквато ще да е позиция, без идея". И наистина, случваше ми се да нямам идея. Абсолютно равносилно на това да не играя изобщо. Без идея, направените ходове са просто един хаос (и не говоря за Хаос, като за подреденост от Висок ред). Ти не играеш, а времето си тече... и след един момент дори времето няма значение... Нищо.”


~~~


Дори Съзнанието Ви да е обзето с някаква специфична тема, отново е възможно да попаднете в ‘Безразличното състояние’. В тази негова разновидност може да изпитвате чувствителност само по определения проблемен участък, или да сте само ментално заангажиран. Тогава най-често сте в състояние на страдание – че не сте сбъднали мечтите/копнежите си, или че имате незрели (и социално програмирани) очаквания към себе си, другите или живота си, че не сте по-добър в някоя област като другите и всякакви други деструктивни мисли.

Решенията за излизането от състоянието се съдържат в следния отрязък на същото ми Приятелче. Писмото е писано на 01.05.2014:

„Леле, човеко, преди два-три дни направо му таковах таковата на състоянието, в което се намирах от доооооста време и за което ти бях разправял. Ще се опитам с най-малко думи да предам качествената информация, която съпътства вътрешните ми преживявания. Та, идеята беше, че след като всичко е равноправно –> защо да правиш каквото и да било? И това скапва мотивацията и оттам – не можеш да си поставиш цел и оттам – нищо не вършиш и работите се забатачват. И онзи ден, както си седях, си викам добре, бе, за 'къв ти е въобще да имаш някаква цел, когато можеш да Оценяваш най-малките (най-Големите) неща. Тези, които изграждат постигането на всяка една 'по-голяма' цел? За какво ми е да гоня 'голямото', когато мога да се Радвам на най-малките неща, които повечето хора дори НЕ забелязват... И си изпитвах пак радост и нежни импулси ме галиха по главата. След което Наблюдавах едно шише с минерална вода и се Радвах на шишето, Водата, физиката, така както е измислена за нашата Игра и т.н. И гледаш, бързичко се върнах към по-Жизнено състояние. И на следващия ден (ето тука вече му таковах таковата на безразличното състояние) си викам следното. Добре, де, мама му...След като всичко е равноправно, защо състоянието, в което съм преобладавал последните МЕСЕЦИ, е безразлично... Та то е равноправно на това да правя нещо, да се занимавам със себе си... Това, че нещата са равноправни, НЕ означава, че човек трябва да се забие в зоната на bullshit-а. Защото и тя е равноправна на всичко останало. И ако разсъждаваме така, НЕ би трябвало да преобладава... И се чудя как може нещо (уж) толкова просто, да ми е убягвало толкова време. Обаче се радвам, че ги Осъзнах нещата и тези няколко дни се чувствам по-Жив и се връщам към това да бъда себе си, а не да съм в някакво тъпо състояние 70 и повече процента от времето. И горните 'простички' разсъждения си бачкат, когато ми дойде на акъла да се питам за нещо "защо го правиш и какъв е смисълът". И тогава просто казваш на тъпото състояние: "GTFO, Bitch, ти СЪЩО си равноправно на всичко останало, а Аз имам правото да Избирам какво ще правя и в какво състояние ще бъда." И тогава нищо не те притеснява и нищо не те смачква или спира. И си Свободен да си правиш каквото си поискаш. Просто вече имаш Разбиране за нещата. :)
 
Ще се спра дотук, че това са разни усещания и вътрешни преживявания, които колкото повече се опитвам да опиша, толкова повече нещата се разводняват.

А днес (преди малко), като прочетох и имейла ти  с Дао мъдрости, нещата съвсем си дойдоха на мястото. Дойде тъкмо навреме този текст. Благодаря ти за страхотната синхроничност. Благодаря и на Себе си, разбира се. :)

Живи и Здрави!
Прегръдки! ”



2) Състоянието на покой (неутралитет):

–> на ментално ниво: няма обсебеност към каквато и да е философия, концепция, тема! Няма никаква форма на страдание! Няма очаквания към себе си или другите, няма субективни изкривявания на процесите и явленията в живота. Допускаш всичко да се случва в Мирозданието, защото е равноправно на теория. Не може да кажеш дали едно преживяване е по-важно и ценно от друго. Има възможност за прозрения и Разбиране на нещата такива, каквито са – многопластови и многозначителни (включително парадоксални);

–> на емоционално ниво: няма емоции и чувствителност, но може да се изпитат;

–> на физическо ниво: няма болест, няма и здраве. Няма радост от живота на всяка клетка, но и няма страх от смъртта;

–> на енергийно ниво: непоклатима скала.

Стана дума в последното писмо за ‘имейла ми с Дао мъдрости’, който всъщност представляваше текста от този линк.
Алтернативен линк.

Както виждате (и по-добре ако сте го преживели), състоянието на покой има своите положителни и отрицателни страни. Освен горе-описаните неща, от най-големите предимства е възможността да се отделите за момент от игровата сцена (погледнато в световен, че и още по-глобален (извън това измерение) мащаб), дори от собствения си живот (без значение вие ли го режисирате Съзнателно, или сте оставили другите да го ръководят – съгласявайки се с техните „предложения”).

Друго предимство е шансът да осъзнаете защо сте били обсебени от определени мисли или емоции – защото сега (бидейки в покой) сте извън тяхното влияние и последици. Имате цялото време на света, защото за никъде не бързате, нито се тюхкате за битови простотии или емоционално повтарящи се теми. :) Можете да промените каквото пожелаете от живота си – и то по един хладнокръвен и безупречен начин. Нито ще бъдете засегнати емоционално от драмите на другите, нито от своята съмняваща се и колеблива натура (ако сте такива). Веднага ми изниква образа на чаровния Крисчън Бейл в епичния филм Еквилибриум. Но в момента визирам състоянието му в началото. :)

Недостатъците на това състояние са:
1) прекалената отделеност може да премине в пасивност и мързел (падение на Ян);
2) чувствената Ви страна ще бъде непроявена и потисната (падение на Ин);
3) Уникалната Ви индивидуалност (същност) ще се стопи и изчезне …

Нека преди да продължа, първо да вмъкна още един кратък отрязък от същото Юначе, но в различно негово писмо, отново написано на 06.11.2013:

„RE: Може би съм подбрал неточни думи, затова нека го напиша по-простичко. Не казвам, че нищо не съществува. Казвам, че с определен mindset може така да го направиш, че да ти се струва сякаш не съществуваш и сякаш всичко губи своя смисъл. И наистина става проблематично да заемеш каквато и да е позиция в дадена ситуация. Разбираш, че всичко е Равноправно, а тогава какъв е смисълът да избираш... Да речем, че ти дадат едно тесте с карти и ти кажат да си изтеглиш една. Различните възможности са равноправни (различните карти). И сега... wait for it... Дори изборът да НЕ изтеглиш карта е Равнопоставен на избора да изтеглиш която и да е карта. Не си фантазирам, така се чувствах. И от тук следва, че различните Избори придобиват смисъл на локално ниво. Когато си се вкарал в някоя игра по свое желание. Да речем, че играем КЕНТ –> естествено, че ако искам да спечеля, ще подбера неслучайна карта... стига да ми дадат да си изтегля която си поискам. Но на глобално  ниво: Ако съм извън играта и гледам няк'ви дрисльовци как играят карти –> то тогава бо'ли ме фара, каква карта ще изтегли оня... Ето ти още един пример. Когато за пръв път гледаш снукър и даже  не знаеш, че се казва така, за теб няма никакво значение какво се случва на масата. Поне с мен беше така. За мен нямаше значение коя топка ще цели играчът. Не знаех правилата... Не ми и пукаше. По никакъв начин не можеше да ми въздейства. На всичкото отгоре има и някви цветни топки (казах си), голям праз... Обаче, ако си наясно с правилата и следиш съответния турнир, много ясно че ще седиш по нощите да гледаш евроспорт, защото те интересува снукър-а... Това е разликата между: 1) да си извън играта и 2) да си вътре в нея (дори само като наблюдател). Дано се изразих ясно с тези два примера. :D”


~~~


С времето забелязах как абстрактната и по-висока перспектива ‘всичко на теория е равноправно’, комбинирана с милион различни и уникални Съзнания, може да създаде хиляди вариации и преживявания, които обаче не са лесни за преглъщане и може да създадат ‘конфликти на интереси’ в някои случаи. Но дори това бледнее пред ‘тихата смърт’. Тук забих така, както изключително рядко се случва в текстовете ми – чудих се как да продължа, и потокът спря … защото можех да докажа дори на пръв поглед противоречащи си гледни точки и не знаех как да посоча на читателите Живота (пред смъртта). (Мирозданието трябваше да ми предложи 2 битови случки в рамките на 2 дни, които ме вдъхновиха и разбрах как да продължа и завърша тази тема. :) )

Осъзнах каква огромна мощ притежавам като писател – защото чрез думите си аз въздействам върху другите Съзнания и най-вече живота си. Винаги съм писал с тази идея – да изразявам Себе си и едновременно с това да отварям врати за развитието на другите Съзнания. В същото време виждах кога тази абстрактна перспектива за неутралността е брутален капан. И ако сте внимавали, то кратко-написаните недостатъци вече ще са Ви доставили оргазъм, осъзнавайки уловките. Защото неутралността е пагубна тогава, когато имаме активно Съзнание. Когато имаме една Уникална искра, имаща най-големия дар – Свободния избор. Защото ако се превърнем в безчувствени и роботизирани машини, за вас няма да има разлика между едно преживяване и друго, между едно Съзнание и друго, между каквото и да е … Няма да има цвят в живота Ви, няма да има нищо … Просто ‘страничен наблюдател’. Системата не само ще е затворена, но и ще липсва движението в нея –> инерция, покой, блато, деволюция, деградация, разграждане, смърт!

(Неутралното състояние няма нищо общо с Балансираното, или следващия етап – Хармонизирането на Съзнанието. Много хора бъркат, мислейки си, че Балансът означава статичност … Дори постоянното лутане, в ‘търсене (или отстояване) на баланс’ може да бъде задънена улица и капан. И повод за хумор също. :) )



3) Състоянието на ‘Изпълващата Празнота’:

Използвайки предимствата на Неутралното състояние и едновременно с това проявявайки Уникалната си същност (в най-чистата й форма) са пътят към това състояние. Стремежът да бъдете Съзнателни във всеки миг. Хубав клип със същото послание.
Уви, с думи не мога да го опиша … (или мога? :)) ) затова остава да направя само едно – с личен пример да го покажа. :) Проявявайки себе си в най-чистата форма:


~~~


Листата падаха безбрежно. Есента разпростря своя килим нежно. Долавяйки своя зов, той обгрижваше с Любов всеки свой орган (с прекрасните си ръце, съзнание и сърце). Тя прочистваше своето тяло, приготвяйки се за него със сърце затуптяло. Той се грижеше за нея с внимание и я любеше от разстояние …

Виелици бушуваха и преспи се трупаха. Зимата дойде внезапно. Той любеше себе си все така усърдно. Тя се грижеше за всяка своя част, подхранвайки огъня и живота си всеки изминал ден и час. Тя също го любеше в своето Съзнание от разстояние …

Водата изплува на повърхността – чиста, жива и игрива. Пролетта дойде, а с нея възкръсна цялата природа дива. Той се срещна с нея на една зелена поляна. Тя бе облечена в златна премяна. И двамата трепереха от радост. Сълзи се лееха, изпълнени с живот. Несподелени копнежи от неговата младост – тя щеше да ги превърне в реалност! О, прелест ненагледна: с очи вълшебни, ръце нежни, крака ефирни, лице чаровно и вратле гальовно. Времето беше спряло, когато той в дълбочина прогледна – зрял дух в здраво и щастливо тяло.

Един към друг Любовта ги носеше месеци наред (по своите вълни).
Нищо не можа да ги раздели!
От устните й се сипеше приказен мед,
който разтапяше в блаженост избрания човек.
Глътки – пълни със възбуда,
прегръдки – безспирни до полуда.

Той ръката си протегна бавно.
Щяха да се любят славно.

Съзнателно, я докосна по красивите й зърна.
Внимателно, с двете си ръце гърдите й обгърна.
Сълзи от Благодарност (че тя му позволи)
течаха по гальовното му лице! (Нежно е нали?)
Жеста тя веднага върна … :)


§


No comments:

Post a Comment