2017/02/08

Безвремието, Времето и други Илюзиии

Следват компресирани записки-прозрения от началото на май, които потекоха вувейски и вследствие на едни лични преживявания във време, прекарано в блажено безвремие в 3Д. :)

Безвремието може да бъде постигнато, когато:


1) времето клони към 0 (на мига се материализират мислите), т.е. разстоянието между 2 обекта или действия е нищожно малко;

2) времето клони към плюс безкрайност (ако например денят и нощта се сменят на 1000 дни, но човек живее точно 100 дни, раждащ се на първо число – той няма да забележи смяната между двете фази/състояния! Доминиращият фактор време създава илюзия за безвремие. :) )

3) не съществуват 2 или повече обекта/явления => т.е. всичко се слива в 1! Например за Източника всичко е в него – затова няма и разстояние/време, както и закъснение/асинхроничност между отделните компоненти (части-цялости).

Друг пример – човешкото тяло отразява този принцип, защото Несъзнателно се предават нервни импулси за време, клонящо към нула – т.е. на мига мозъкът обработва огромен обем от данни за останалите органи.

Аналогична е ситуацията при компютъра – при него всичко е последователно, но тъй като са мощни днешните компютри, те извършват изключително много работа за твърде малко време, създавайки по този начин илюзия за Едновременност (за случване на процесите на мига). Т.е. ако се отвори браузър, слуша се музика, чете се от pdf документ и се води видео разговор – макар да изглежда едновременен за теб като потребител това изживяване, за компютъра всичко е последователно, но толкова бързо обработващо се, че не подозираш последователния поток (на обработка).

Иронично – за нас като Духове в тела всичко изглежда последователно (поне за неразвитите Съзнания и ориенитрани повече към тялото), но Душата ни обработва едновременно мислите + чувствата + емоциите + енергийните потоци + складира преживяванията + сътворява и предвижда бъдещите/миналите преживявания + взаимодейства с други Души + кой знае какви още неща, които не знам ...

Друг пример – когато в по-горните реалии съзнанието ни е едновременно Създател/Източник, Наблюдател и Активно Участващ! :)


4) чрез медитация влезем временно в състоянието на безвремие – спирайки мислите си*!

Мислите ни създават времето, защото умът-его разграничава/фрагментира/създава повече от 1 нещо, т.е. създава разстояние. А където има разстояние – има и време! :) Когато аз мисля за нещо, а не го преживявам директно на мига – аз създавам разстояние, дори е възможно да се заблудя, че разбирам от нещото. Мога с часове наред да говоря за качеството смелост например, но така и да не го проявя, или изобщо да не съм бил цялостен проводник на качеството. Цялостен като ментално + емоционално + действено ниво.

Естествено, възможен е и обратния капан – да преживееш нещо, виждайки само един-два пласта (или дори нищо :D както е при масата народ ; парадоксалния капан да не разсъждаваш по време или след преживяването), „мислейки” отново, че знаеш всичко за това преживяване/процес. Но това „мислене” в повечето случаи е несъзнателно изказване на егото, което винаги бяга от ... какво ли не. Най-вече бяга от рабирането в дълбочина на процеса, от усещането, че може да е грешало, от страха, от новото, от различното, от настоящия миг и преживяването му цялостно и т.н.т. ...

* в този случай имам предвид и да нямаме емоции или чувства също! Т.е. да сме в Неутралното състояние!


Има втори случай на медитация – когато отново не мислим, но пък чувстваме. Тогава отново попадаме временно в състоянието на безвремие, защото нямаме мисли, които да създават разстояние. Ето защо може да чувстваме например близък човек на мига, въпреки че сме на стотици километри или той не е в тази реалност – ние сме в Безвремие, което елиминира всякакво разстояние и разделение! Все едно Съзнанията ни преминават в това, което учените наричат 'квантов режим'**.

Трите фази => дали да живеем в безвремие, във време, или да лавираме и създаваме двете състояния, когато Съзнателно пожелаем. Избирам и тук третата фаза! :)))

~~~

Допълнителни бележки, написани след три дни:

Към първия случай можем да отнесем освен ОИТ-ите, така и всякаква технология, която развива свръхсветлинна скорост (извънземните кораби в повечето фентъзи филми) – скъсяваща по този начин разстоянието, постигайки илюзия за Безвремие. :)

Към втория случай мога да отнеса и например активното подхранване на определени качества, концепции, идеали и действия. Ето как привидния застой и повтаряне на едно и също нещо, ще създадат едно Безвремие – което може да е както донасящо развитие и еволюция (универсални, абстрактни и чисти), така и едно вечно его-дуално циклене, самсара в лошия случай.

** извадка от тук! Разбира се, настоящата официална наука – без значение квантова или не, е все още назад, защото въобще не включва Съзнанието и потенциалната му сила в уравненията.

~~~

Разсъждения писани сега, на 04.07.2016:

Макар дуалните мисли да създават разстояние, пречки и спорове/разделения помежду ни, то Мисленето може да се издигне като творчески процес в най-висшата си форма, създаващо дори на мига реалността ни – (скоростта на) материализацията зависи от нивото на Съзнанието ни и от хармонизирането на всички наши компоненти – мисли-чувства-емоции-качества-умения-действия-осъзнатост-несъзнателност и т.н.т. :)

Една от поуките на темата – всяка илюзия може да стане реалност ... Т.е. всичко може да се случи в Мирозданието. (Не е чудно, че сърцата ни се радват (а умът в първия миг не знае къде се намира :D), когато гледаме например разни илюзионисти да правят на пръв поглед невъзможни неща или ставаме свидетели на чудеса. :) Несъзнателното ни подсказва чрез тази емоция и вътрешно преживяване, че трябва да хармонизираме и развиваме своите Ин характеристики, а не да живеем в ограничения „илюзорен свят” на лявото полукълбо. Още от най-малки обществото се стреми да убива едното за сметка на другото. Но когато последното е изкривено, повърхностно и първобитно-дуално, обезценило се и пропаднало – другото няма как да не го последва. Писал съм за Ин-Ян достатъчно.)

~~~

Да създадеш илюзията за нещо отвъд теб, но тази илюзия да е толкова силна и да изглежда реална ... може да се разглежда през окриляващата перспектива, че това е висша форма на Творение. :) Кой знае, може и самият Източник да е стигнал до тази идея в своето развитие, продиктувана от Импулса за Себепознание. Но как да се себепознаеш, като ти си всичко ... затова създай нещо различно, нещо изглеждащо отвъд и извън теб. Нещо, което ще отразява и в същото време е проводник на някои аспекти от теб, но ще му дадеш и свободен избор, за да се подсили идеята за разделението, разнообразието и различието ... Окриляващо нали? :)))

~~~

S = V * T . Това е формулата за път от физиката – че той е равен на скоростта по времето. Ако видим отвъд формулата и физическия компонент – направо си е метафора, че Пътят на Съзнанието зависи от скоростта на научаване на уроците, умножени по етапите му на развитие. :)))

~~~

Допълнение към темата: Разглеждах в предходния сегмент времето като концепция, свързана с разстоянието! :) А сега ще разгледам времето с уж най-очевидното – промяната. :) По-наблюдателните ще са забелязали, че в последните си публикации използвам думата 'етап(и)', когато желая да да сравня някакво развитие/промяна. Думата 'етап' е по-удачна особено когато обсъждаме философски или практически процеси в други реалности/измерения, където обикновеното ни измерване за време не е валидно, или не би ни помогнало. Например разискваме еволюцията на едно Съзнание – по-лесно и практично е да използваме етапите като мярка за промяната.

Наличието на развитие (в момента не ни интересува в каква посока – към еволюция или дееволюция) е следствие на промяна на някакво ниво. Ако допуснем за вярно твърдението, което много хора обичат да повтарят: Всичко се движи, то следователно винаги има промяна на някакъв елемент в тази голяма макросистема, т.е. ще има етапи/време само за движещия се променлив елемент.

Ако обаче сега допуснем за вярно твърдението, че Източникът е всезнаещ и всеможещ, то това означава, че няма вътрешна еволюция/промяна в него, защото всичко може да прави и без значение каква илюзия за движение/промяна и колко нови компоненти (в това число и Души) създава извън/вътре в себе си – то няма как да се създаде нещо ново от вече познатото. :) Ако наистина е възможно да се създаде нова концепция, преживяване, обогатяване, нов елемент – то следователно: Източникът не е всезнаещ и всеможещ, защото подлежи на еволюция –> дори това да е незабележимо за тези от нас, които са останали неподвижните (и незасегнати от промяната) елементи в макросистемата ... временно. :)))

Каква интересна илюзия/магия се създава – не знам дали мога да опиша това взаимодействие, но то е свързано и с темата за илюзията на движението. :) Това е най-трудно обяснимия парадокс, но поне ме осени в момента защо е било трудно за повечето Съзнания. Защото ако те се намират във фаза на покой (т.е. Съзнанието им не еволюира и не се променя), те никога няма да видят промяната и движението. Те ще потънат в едно безвремие!

Удивително е двете концепции да съществуват равноправно. Но Вие никога няма да видите противоположната фаза на съществуване, освен ако не я преживеете на някакъв етап. А това ще означава, че времето/развитието винаги си проправя път през покоя/безвремието ...

И все пак, Безвремие прекарано в интегриране и подхранване на универсални качества - си струва. :) А и в случая става дума за абстрактни качества и отвъд дуално състояние на Съзнанието – Безвремието няма да има негативните характеристики на Безразличното състояние например, включително и нарастване на Несъзнателността и загуба на индивидуалността. Всъщност едно такова Съзнателно Безвремие ще има всички нужни компоненти, за да стане свидетел и творец на Качественото ново/промяната – продукт на използването на вече познатите компоненти, която на свой ред ще обогати всичко ... Отново и отново, етап след етап ... :)

~~~

Да се насладим сега на две Безвременни мелодии. Ключарят пак е подготвил епични подаръчета. :))) Може да видите в първата какво е да остояваш себе си винаги, а във втората – какво е да подхранваш радостта и желанието за живот, да Твориш и Любиш нон-стоп, винаги ... безпирно, навсякъде. Вечен фонтан на себевъзраждащ се и себеусилващ се Дзен! :))) Може и други неща да видите. Да бе само един пласт – да го опише човек. :D


No comments:

Post a Comment