2017/02/11

Илюзията за Разнообразието

Умението да вижда човек еднаквото в различни конкретни проявления е изключително ценно, защото ще разкривате илюзии, намирате отговори на въпроси, и дори ще можете на глед еднотипни и повтарящи се преживявания да изживявате през онази чиста перспектива, съдържаща в себе си една от двете фази/състояния на емоционалната радост или на менталния и невъзмутим неутралитет ... или и на двете едновременно (трето състояние).

Много валиден въпрос на този етап е: тогава от къде идват болката, страданията, съмненията? Ако те не се съдържат в емоционалната радост – и ако аз съм прав за тези две чисти фази, елиминирайки съществуването на четвърта – то те плод на менталността ли са? Благодарение на висшата неутралност към всичко, допускаща по този начин наистина всичко да се прояви (в това число ментално-емоционално състояние, различно от чистата емоционална радост)? :)


Защото самата емоция на чиста радост изключва състояние различно от нея. Ако сте я чувствали в живота си, знаете много добре, че няма как едновременно да сте проводник на тази радост и да скърбите, или да изпитате каквото и да е различно състояние от радостта! Толкова е просто, но и незабележимо за ума (защото той не участва тогава) нали? :))) А разсъжденията ми са както от моите вътрешни състояния и личен опит, така и наблюдавайки чуждите мисли и действия – все повече затвърждаващи тезата, че другите състояния (ментални, ментално-емоционални) са плод предимно на тази висша менталност, която обаче ние в повечето случаи изкривяваме, принизяваме и попадаме в различен от неутралния режим, като се включват фактори като егото, тялото ни, другите Аз-чета, минали действия и т.н.т. – които така могат да пречупят един творчески процес, че вместо да почувствате и живеете през една от двете чисти фази – всъщност сами създавате емоции било то на страдание, на вина, на самонедостатъчност, на страх, или каквото се сетите. Стъпката от материализацията им в наистина конкретни и солидни триизмерни преживявания е неизбежна.


~~~


Последното изречение ми припомня, че тук е мястото да се определят разликите между абстрактното, конкретното и реалното. Огромна грешка, осакатяваща в най-лошия случай или временно спираща развитието на едно Съзнание е – да живее то с илюзията, която ни се пробутва от малки, а именно: че абстракцията е нещо несъществуващо, някакви отвлечени идеи, утопични или непомагащи ни в „реалния живот” концепции. Ако Вие станете такъв земен и конкретен човек, Вие не само се лишавате от възможността да разберете всякакви процеси в дълбочина, но и няма да може да почувствате красотата навсякъде около/във Вас. Ще станете незнаещи, безчувствени, слепи, несъзнателни. Етапите на дееволюция, които описах тук!

Да вземем например мислите – те могат да бъдат както абстрактни, така и конкретни. Зависи от Вас самите – за какво разсъждавате в определен момент и от коя перспектива гледате на нещата: дали са далечни и неосъществими за сегашния Аз, или са вече познати, интегрирани, насочени върху конкретно направление.

Приемате ли, че мислите са реално нещо? Или само защото не можете да ги пипнете, да ги видите, да ги почувствате – те са нереални? А какво ако една пусната мисъл се сбъдне в живота Ви, се материализира? Това вече доказателство за реалност и конкретност ли е? Някаква чудата на пръв поглед (за непознаващия процесите на Мирозданието) случайност ... или събитие, което обаче Ви кара да замлъкнете пред тази алхимична трансформация от „просто абстрактна, невидима идея” към конкретно триизмерно преживяване. Не че не може да останете слепи отново за това проявление, колкото и да е пред Вас, всеячески и добило изкристализирали форми. :)

Развеселява ме вече да гледам изказвания на твърди материалисти, които обаче ползват например електричеството, което е невидимо за очите, или са под влиянието на гравитацията. Нима това не са очевидни примери, че има неща отвъд полезрението ни, които макар невидими, са реални и въздействащи ни?

Аналогично за чувствата и емоциите. Интересно, но сякаш хората приемат по-лесно съществуването им, макар и те като мислите да са невидими за физиологичните очи, защото могат да ги усетят веднага. Въпреки че ако Съзнанието има неадекватен фокус – ориентирано отново към най-външния слой, към най-конкретния от настоящото му съществуване – ще си помисли, че тези емоции или дори мисли, са генерирани от тялото, а не от нещо, много отвъд него, намиращо се парадоксално вътре в него, в следващия слой.

От Вас зависи дали мечтите, сънищата, копнежите, емоциите, чувствата, мислите ще имат стойност за вас или не. Дали ще останат в сферата на абстракцията, в полето от безкрайни потенциални и все още непроявени възможности – или в конкретни инструменти за развитие. И в двата случая обаче те съществуват и виляят на микро и макро космоса – дори да не се материализират и да не се превърнат в „общоприета/лична реалност”!


~~~


Преди да продължа, ще поставя стар мой коментар относно емоциите, чувствата и мислите, разгледани през Ин-Ян перспективата:

„Чувствителността – (доминиращо) Ин, Мисълта – (предимно) Ян. В Ин има ‘спящ Ян’ и обратно – т.е. можете да видите как Чувствителността може да породи/сътвори мисли. Аналогично може да видите как Мислите създават Чувствителност.

Емоциите наричам тези междинни проявления, тази трансформация на ‘събуждане’ на спящия аспект. :) Така че има два типа основни емоции при пораждането им – породени от доминиращ Ин или Ян. Всеки от тези два типа има по още два под-типа за своето проявление – отново като предимно Ин или Ян характеристики, в зависимост от конкретния случай ... :)

Третият тип емоция е този ... когато хармонизирате и обедините Ин и Ян. Тогава няма спящи компоненти, има Осъзнатост на ментално и чувствено ниво, няма дуализъм на тези нива. Трябва да го преживеете лично, за да Разберете този тип Емоция и качеството й. :)”

# Край на коментара

В настоящата тема всъщност описвам третия тип емоция, в която не само има това обединено и неразчленимо състояние на Ин-Ян, но дори не можете да ги опишите чрез тях. Защото обсъжданата абстракция е с едно ниво по-нагоре от самите Ин и Ян като абстрактни концепции. Ясно? :) Все едно концепцията за време да се опитате да я разглеждате през Ин-Ян перспективата – ако опитате, няма да можете, защото едното е отвъд възможностите на другото.

Или например Свободния избор като абстрактна концепция. Да, самото Съзнание на по-долно ниво в Мирозданието може да прояви свободния си избор, влизайки временно в това, което наричам Ин или Ян режим, или в намирането на трети режим (спойка между двете най-крайни състояния), но това са частни случаи и не можем да обсъдим в пълнота Свободния избор чрез тях ... освен ако не ги обединим всичките и не допуснем съществуването на нещо повече от тях, отвъд нивото им.


~~~


Сега нещата започват да стават с една идея по-сложни, по-абстрактни и трудни за предаване. :) Съществуването на двете фази (на емоционалната радост и на менталния неутралитет) предполагат ли наличие на Съзнателност? А на участващо Съзнание?

Ако сте имали преживявания в тези две състояния, ще знаете, че и двата отговора на двата въпроса са верни и възможни. Може да изпитате емоционалната радост както Съзнателно, така и Несъзнателно и непредумишлено, както с наличието на ясно обособено Съзнание в процеса, така и без него, губещо се (изчезващо магически, илюзорно) в действието (в случая: Съзнанието изчезва и се потапя в радостта)! :))) Това е много интересно и епично. Отново неразчленимото Съзнание-Източник на даден етап от развитието си е създало ... абстрактната концепция за режимите на съществуване с две възможни състояния: на съзнателност или на несъзнателност; както и още една абстрактна концепция – видът на самото съществуване, с две възможни състояния: на ясно обособена индивидуалност, или на никаква.

Изглежда схемата едно Съзнание, създаващо един компонент, от който тръгват винаги една двойка, която на свой ред взаимодейства с други двойки (на други единични компоненти) – създават различни състояния, форми и проявления помежду си, увеличавайки разнообразните комбинации от преживявания – е фундаментална!

Бях написал в предходен мой коментар, че зад философията на тай чи се крие именно достигането на това състояние и ниво на Съзнанието – отвъд успешното хармонизиране на Ин и Ян, където те вече не съществуват и не бива (нито можем) да пречупваме явленията/преживяванията през тяхната призма. Пътят към единението и сливането на конкретните и абстрактните неща ... или пътят към успешното им едновременно практикуване. :)


Състоянието на никаквата индивидуалност се състои в концепцията на висшата неутралност (приемаща всичко, без да има предпочетания към специфично събитие) ... или дори в самото поле/пространство (обгръщащо всичко в Мирозданието)! :)

Ние сме пример за обособена индивидуалност, макар че тук може да възникнат следните въпроси: възможно ли е нещо наистина да не е свързано с всичко останало в Мирозданието, но едновременно с това да притежава Съзнание и да не е съвкупност от други, изграждащи го компоненти?

А ако те също притежават индивидуалност, то сложната структура ще запази ли също своя индивидуалност? Как ще действа – ще търси най-добрите условия и решения за това всички суб-компоненти в нея да са щастливи (зрял подход), или ще има борба за надмощие и само правото на по-силната индивидуалност да се прояви (незрелия подход, който го виждаме да се разиграва и стумилира на Земята във всяка сфера)?

Какво ще правим, ако благодарение на висшата неутралност – две суб-индивидуалности в нея заемат толкова различни и отдалечени една от друг концепции за щастието, че е немислимо как могат да бъдат и двете щастливи едновременно ... Как Вие, като техен Творец-Източник, бихте разрешили тази сложна ситуация между суб-частите Ви? Какво бихте създали? Както и кой подход ще изберете? :) Разрешаването на тези философски теми може да превърнат Мирозданието в едно епично „място”, а в противен случай .... в един хаос и борба за надмощие, предвещаващ загубата на разнообразието и зрелостта на това „място”.

Ако това изглежда твърде абстрактно – то какво ще направите ако логиката Ви казва едно, емоциите второ, чувствата трето, тялото четвърто, интуицията пето, а опитът Ви друго?! :) Е, признавам си, че не ми се е случвало всичките шест да „гледат” в различна посока, но защо не? Как бихте се справили? (Тук дори не усложнавям примера, добавяйки други същества и техните мисли, чувства, намерения, качества, ценности, принципи, действия.) Самите отговори могат да разкрият що за съзнание сте, могат да Ви помогнат да се себеопознаете, както и друг да Ви опознае.

Време е да преминем към по-близки преживявания и теми за обсъждане. Тук читателите отдъхват (ако има останали живи между тях). :D


~~~


По много умел начин, изследвайки механиката на взаимодействието между Съзнателността и Несъзнателността, между еднообразието и разнообразието, между самите архетипи и проявленията им, хората зад кулисите са знаели кои действия до какво могат да доведат и как да избегнат евентуална съпротива. Например: ако имате проблеми с приемането на реалността (дали вашата, дали и колективната), но не изразявате Съзнателно (гласно или с действия това ваше неприемане), то тъй като е напълно естествена характеристика на Мирозданието всичко да се прояви (ако не може Съзнателно, то Несъзнателно за участващия), то Душата Ви Несъзнателно ще Ви накара да го проявите – дали чрез пиене или чрез пушене (защото двете действия са свързани архетипно с водата/приемането/преглъщането/гърлото, или въздуха/свободата/белите дробове и те са колективно разпознати и масово срещани. Не че не може по някакъв друг колективен или оригинален начин да се отпуши и прояви това ваше неприемане – например в анархично и асоциално поведение).

Друга важна стъпка е да се поощрява Несъзнателността на съществата за сметка на Съзнателното им поведение още от най-малка възраст, както и съзнателното отдаване на вътрешния им свободен избор на разни авторитети (родители, учители, спасители, божества, извънземни ...), а тук влиза и прехвърлянето на личната им отговорност за живота им.

Защо се стимулира (най-вече чрез реклами и свръх продукция) архетипа за разнообразието и новото в живота на хората? Елементарно е, веднъж знаейки механизмите и разсъждавайки на база опит и наблюдения – защото обществото трябва да балансира своя Несъзнателен поток, тъй като голяма част от хората са вкарани в едно еднообразно, скучно, матрично, циклично съществуване. Несъзнателно Душата им показва радостта си от новото и разнообразното (дори да е някаква глупава и безсмислена джаджа) – но хората дори не го осъзнават, а щом го чувстват – те гледат да изконсумират новото преживяване и с това да завършат енергийния цикъл до следващия път, отново и отново. Това е фалшивия баланс, предвещаващ коварно безвремие. Затвор, който не се вижда. Още повече, ако не влагате Съзнателност в ежедневието си.

Хората зад кулисите впрягат и архетипа за движението в действие, затова всичко сработва с голяма успеваемост сред съществата. Колкото повече механизми и компоненти в действие, толкова по-голям шанс да контролираш или предвидиш резултата ... но никога не забравяйте, Съзнателният свободен избор може да промени уравнението. :) Правя препратка чрез последната си дума към речта на архитекта от втория филм на Матрицата – той все се опитваше да неутрализира и унищожи силата на свободния избор и индивидуалност (колко познато нали?), а жената оракул беше негов антипод. Разбира се, един от най-разтърсващите за мен моменти беше, когато Нео осъзна (преди Ключаря :D), че и оракулът е програма ... и не може да й се вярва, точно както на архитекта! Дори ги виждаме двамата на края на третия филм, водещи отново важен за зрителя разговор – наподобяващ шахматната игра в Riverworld. :)

Само Нео успя да трансцендентира всички уроци, да еволюира и да избяга от цикличността на матрицата. Ама няма Меровингий и кармата, няма архитект, няма оракул, няма други божества, няма привързаност към стари Съзнания (връщайки се заради тях) ... сам им показа Пътя ... разтваряйки eгото си и Интегрирайки тъмната си сянка (агент Смит), спиращ с вътрешните/външните битки. Остана чиста индивидуалност, което естествено не е показано във филма ... защото колко по-очевидно да го направят Уашовски?! Да покажат сцена с Нео в невероятни реалии на съществуване, подобни на визуалните ключове в Kung Fu Panda 3 ли? :)))

Но който си остане сляп за величието и зрелостта му, за личния му достоен живот и пример (например Морфей във филма и останалите неосъзнати зрители/участници :D) – ще си пребивава и в следващата матрица, отново надяващ се на нов Нео/Спасител ...


~~~


Защо е възможно една и съща важна (и абстрактна) информация, много отвъд тази и следващата плътност като вложени в нея идеи и знания, да се представя на аудиторията чрез изкуството и различни негови конкретни проявления – литература, музика, филми, изобразително изкуство? :) Едната причина е когато една Душа желае да предаде информация на други/свои инкарнирани Духове, в по-ниско ниво на съществуване, като най-ефективният начин е чрез сън или филм! Дори е възможно двама Творци по едно и също време да достигнат до една велика абстрактна идея и да я намерите в творбите им. Ето защо може да имате произведения, съдържащи еднакви Ключове, но от различни автори.

А сега другото мое наблюдение: интересно е да се наблюдава както изкривяването на висшите и абстрактни идеи от страна на дуалните Съзнания, манипулиращи филмите, предаванията и социалните течения, така и прогреса на несъзнателно ниво. Защото те боравят с този неосъзнат колективен поток (както бях написал по-рано в темата). Например: не е ли очевидно как във филмите в днешно време все има „пропаганда” на хомосексуализъм? Дори социални тържества започнаха да се шестват от различни народи. Да видим отвъд пласта с пропагандата и че това е „зъл план на илюминати” – по-скоро аз виждам как колективното Несъзнателно навлиза в етап от развитието си, в който започва малко от малко да се събужда към идеи като: допускането, приемането и отварянето към различното от теб, към правото другите свободно да проявяват творческата си натура. (Вторият енергиен център е свързан със сексуалността, а тя с творческите потенциали в най-суров вид на съществото.) Разбира се, онези илюминираните няма как да не потърсят начини да възпрепятстват или забавят еволюцията на колективно ниво – и затова виждаме както обостряне на конфликти между старото и новото (поколение), използването на страха като тактика (едва ли не ще има гейове на всеки километър –а вие, балкански хетеро ганьовци, треперете или се гневете :D), така и умело изкривяване на фокуса на Съзнанията върху най-повърхностния слой, вместо те да разсъждават в дълбочина и да намерят смисъла в конкретните процеси и явления, проявявайки ги и в други направления. Защото когато есенцията им балансира енергийно нуждата от това да има приемане на новото и различното и известна свобода само на тема сексуалност, но това не е осъзнато – то Съзнанието може отново да е например религиозен фанатик (затворен към хора с различна религиозна ориентация) или да не позволи на някой да проявява творческите си заложби. Но ако Съществото Осъзнае абстрактните теми (/същината/ядрото) ... то ще може да ги прилага във всяка конкретна сфера! В нашия абстрактно-конкретен пример: ще има отворено сърце и ум както за различна сексуална ориентация, така и за религии, философии, чужди животи, творчески прояви. И когато Съзнанието е в този режим на пребиваване (на висшата неутралност), вече може успешно да се дообогати от чуждите/различните проявления (дали чрез емпатия или директно да ги преживее). То няма да има незрели предубеждения, блокажи и трудности – ще може да се отпусне и да съпреживява процесите (носейки му и емоционалната радост, за която писах). :) Ето как с един перфектно научен урок, разбран в дълбочина, тъй като всичко е свързано с всичко – печелите неподозирано много от всичко ... което в основата си съдържа еднаквите и (не)познати единични компоненти. :)))


~~~


Много е интересно да се наблюдава еволюцията и развитието на цялата „система”. Ако самата висша неутралност като отделен единичен компонент изключва наличието на индивидуалност в себе си (която ще има субективни предпочетания и няма да позволи наистина всичко да се прояви), то по-нататък, в развитието, е възможно самото Съзнание да узрее толкова, че да може хем да не елиминира субективното си ядро, хем да го разширява и да допуска все повече и повече неща, доближавайки се до концепцията за неутралността. Това интересно взаимодействие между Съзнанието и единичните или дори двойките компоненти-крайности – създава всичко и е движещата сила на Мирозданието. :) Не си просто вълничка в океан – ти може да си сърфиста ... Можеш дори сам да създадеш каквото искаш – море, плаж, медузи и прочие ... :)

За илюзията на движението друга тема ще пиша. Кога – не знам ... Позволявам си от време на време и аз да не знам (както и да себеиронизирам наличието на нескромност. :D Да флиртуваш с илюзиите-реалности).

Бъдете живи и свободни – без значение има ли разнообразие, или еднообразие. :))) По-епичното за мен винаги е било да проявиш едни и същи универсални ценности/концепции в различни и нови или повтарящи се и познати действия/преживявания. Винаги ще чувстваш радост и няма да си зависим и чакащ новото, или отегчен от вече познатото (губейки го евентуално) – win-win ситуация! Прегърнете я и я интегрирайте – ако желаете ... и ако можете! :)))




* * *


Щях да публикувам коментара си на 21.09 (когато го написах), но тъй като исках да го прегледам още един път, а трябваше да тръгвам и прекарам идните дни без Интернет – го отложих. :) Сега пък виждам в части от коментара си синхроничност с някои публикации на Форум. Макар за някои читатели част от информацията да е вече известна (и да съм я обсъждал неведнъж), аз ще си публикувам емоционално приповдигнатия коментар, защото си заслужава и така искам. :)))

Полъхът на една чужда радост – що за умряло, недоброжелателно и/или безчувствено същество трябва да си, че да не успееш да го почувстваш, или да възроптаеш? :)

~~~

Преди три дни имах много епичен ОИТ, взаимодействащ с ... да речем развито Същество. :))) Тригър беше физическото ми изкачване по етажи, едновременно с това припомнящ си и разсъждаващ на тема Универсалност и Индивидуалност в перфектна хармония и на липсата на самоувереност в миналото ми относно някои интуитивни мои прозрения и мечти, както и следствие от преживяванията ми – покрай филма Ip Man 2 и покрай описаните глобални преживявания, за които споделих тук (#линк на 23.02 ще има), че правя. :)

Бяхме в ниво, където формите не съществуват. Просто Съзнания. Преживяването се състоеше от три важни събития:

1) осъзнах нещо толкова гениално и едновременно с това просто като логика, чиито предходни съмнения трябваше да бъдат посечени и изкоренени веднъж завинаги – изкъртващи вече летвата ми на самоуевереност (този път използвам израза с положителна конотация :D);

2) видях потвърждение за някои мои интуитивни прозрения (но този път през перспективата на определени Души (Висши Аз) и от по-високо ниво/плътност);

3) бях свидетел и активатор/творец на една промяна, която като домино (или си представете светкавица, разстилаща се) се отразяваше в долните реалии и животи ... :))) И макар едва сега да описвам това – то не излиза от главата ми дни наред. Чувствам този pure joy и реших все пак да стане публичен – макар да трябва
време за участващите в доминото и тази реалност Съзнания ... Толкова Красив Творчески акт (на чувствено и ментално ниво) – породен от пълно Разбиране, редом с безусловно и неотложно действие ...


~~~


1) Гениалността беше свързана с абстрактна концепция, която вече беше позната – Висшата ментална неутралност. Така я нарекох в настоящата тема, а преди това обсъждах състоянието тук. :) Красиво допълнение, което липсваше в публикацията. Осъзнах, че едно същество (с духовна зрялост от калибъра на Душите ни ... и нагоре :D) заема тази позиция тогава, когато то не познава два/няколко обекта/действия/преживявания/състояния/концепции и т.н.т. Когато не знае до какво ще доведат те, най-зрялото и мъдро действие е да остави да се разгърнат тези процеси – за да ги опознае. (Логично нали?)

Редом с позволяването тече и друг процес – анализирането на ситуацията. Но под анализиране влагам всестранни и многокомпонентни действия (със съпътстващите ги качества и умения), в това число и да можеш да участваш в разгръщащите се процеси, но и да не си обсебен/пристрастен и субективно (пред)убеден към някое от тях, т.е. да можеш в определен момент да се отделиш и отново да анализираш отвъд субективността случващото се (което е препъни камък за немалко същества).

И когато процесът
анализ завърши – вече има познание, от което се ражда Разбирането. Когато то се появи – нищо не може да остане същото! Да, на теория може Съществото да остане отново неутрално (както бе в началото), но вътрешно ще чувства и знае изходите, ще знае какво трябва да се направи и защо – ако е свидетел/участник в същия процес отново. Както и какво ще стане, ако не се направи нищо.

Чувството за вътрешен морал и импулсът за неотложно действие са проявления на този процес! Те са следствия – макар че всичко е толкова мигновено, че е трудно да се разделят. :) (И не говоря за някакъв фанатизъм религиозен, т.е. екстремален субективизъм – което е изкривена версия, при която няма познание в основата на действието!)

И тогава осъзнах, че бидейки Разбиращ и едновременно поддържащ позицията на неутралитет, бездействайки пасивно – е акт на убийство към знанието и всичко онова Красиво и Велико, до което си могъл да се докоснеш.


А сега описано с елементарен селски-битов пример – все едно едната година да имате богата реколта (а животът Ви да зависи от нея), а на другата да оставите плевелите да такова майката й, че и на третата година да допуснете плевелите да виреят. Резултатът е ясен какъв ще е и на четвъртата година – ако не сте умрели от глад третата. :)

Сега друг, по-сложен пример:
И тук идва шибаният ню ейдж или който и да е, който не е дорасъл до позицията на Разбиращ по конкретна тема/област/аспект/преживяване/... (а е все още търсещ и незнаещ или умишлен дезинформатор) – който проповядва зрялата позиция ... но за предходното стъпало (че трябва да оставяте процесите да се случват, за да се учите от тях), което е неадекватна позиция за вече Знаещия. Неговото сърце и ум не биха позволили да чака – та той Знае до какво ще доведат процеси/концепции/качества/състояния и т.н.т.

И тук е мястото някои Съзнания да кажат, че актът на активно действие, на проявяване на определени качества и умения – би се интерпретирало като „дуално участие в Играта” и признак за духовна незрялост, защото не позволявате да се случва нещо. Разбирате ли сблъсъка между знаещия и незнаещия? Ако незнаещият заеме тази позиция, той хем не е обективен, хем ще изгуби шанса точно тук и сега да осъзнае ценни уроци и да ускори личното си развитие, синхронизирайки се „с вас”. Но това, което Ви свързва – не е нито вашия, нито неговия субективизъм, а нещо отвъд тях. :)))


Разбира се, че всеки е знаещ в даден аспект и незнаещ в други. Опитен в някои области и неопитен в други. Но ако съумеем да няма битка между Съзнанията, които искат да наложат своята зряла позиция за нивото си (незнаещият ще апелира към изчакване и разгръщане на процес, а знаещият ще съсича със самурайски меч неподходящите, но и ще се радва и оставя да се проявяват онези от тях, които в основата си са автентични и могат да донесат само развитие на всички) или незряла (незнаещият ще провъзгласява неадекватния си начин на мислене и действие навсякъде, а знаещият ще се занимава само със себе си, игнорирайки всичко останало) – то можем да спечелим само от това, както и да не се случват сценариите на онези същества с напълно съзнателни и недобронамерени мотиви и действия.

Казано накратко: Висшата ментална неутралност ни позволява както да се учим от всичко (което още не знаем), така и евентуално да спре/елиминира всичко (което знаем, но не правим). Съзнание, което може да борави адекватно с менталната неутралност като абстрактен инструмент, ще лавира успешно между нивата и се развива с по-бързи темпове. :)


~~~


2) Успях да видя потвърждение за това как съществата в по-долните реалии могат да изкривят/изопачат* ядрото на определени концепции, което от своя страна да доведе буквално до погубване на индивидуалността, както и до загуба на други автентични качества и концепции.

3) Въпреки тази нелека** гледка, аз можех да видя как в следващия момент всичко може да се промени – беше много Красиво да участваш не само в по-ниска реалност, но и да виждаш резултата и повторно да действаш в по-висока, чрез друг аспект от теб (Душата).


* което не е за първи път.

** на това ниво нямаше
болка*** или негативизъм от какъвто и да е вид, макар че присъстваше вибрацията на Загриженост точно по начина, по който винаги съм я улавял и съм се стремял да бъда неин проводник дали като загриженост към органите на тялото си, дали към другите същества, дали към предмети/инструменти и т.н.т. ... На Истинската загриженост ...

*** която понякога може да доведе до състояние на дълбока замисленост, следствие от бъдещи неблагоприятни възможни изходи, продукт на неадекватни решения от страна на този, към когото проявявате Загриженост.


Изкривените й форми, които се виждат в тази реалия лесно (но само ако си доловил и знаеш за автентичната загриженост, или си достатъчно прозорлив) – са: ти да се страхуваш и затова да ограничаваш свободата на друго същество, което претендираш, че обичаш и му мислиш доброто; или пък да манипулираш чужд избор, само за да може егото ти да е спокойно и ти да получиш нещо в замяна. Последното е някаква перверзна форма – не Ви ли се е случвало да ставате свидетел на нея? Някой да твърди, че е загрижен за вас и в същото време да иска от вас Вие да живеете по начин, който да не накърни неговото его и неадекватна
ценностна система?
Ха ... момент, че това го виждам даже в разгневения/обичащ Ви бог, който ще Ви накаже ако не спазвате инструкциите, които така загрижено е подготвил за вас, наричайки ги заповеди. :D 

И нещо възраждащо-епично да пусна! Това е за тук:




No comments:

Post a Comment