2017/02/03

Нашите слаби места

„Цялата теория за Вселената е безпогрешно насочена към една-единствена личност – към самия вас.” (Уолт Уитмънд)

Ще споделя с вас отрязъци (26 страници) от един текст, който се оказа неочаквано качествен и ценен, и Ви препоръчвам горещо. На 29.07.2015 най-накрая се реших да прочета тази книжка, защото миналата година бях попаднал на нея и първите пет страници ме впечатлиха. Докато я четях, си изваждах прекрасните попадения. Конкретните примери и елементарните (дзен) разсъждения са това, което правят тази книга ценна в моите очи. :) 3-4 часа Съзнателно (и бавно) четене се иска и толкова проблеми на мисловно ниво може да решите, колкото не сте успявали през целия си живот. Да ги Осъзнаете е първата стъпка, а да ги премахнете, както и да Интегрирате решенията – са втората. Успех! :)

Заглавията са мое творение – за вашето по-добро ориентиране, ако ще Ви трябва текста за цитати в бъдещето.



Съдържание:

Ø  Бягането от личната отговорност
Ø  Неувереността и липсата на Любов към Себе си
Ø  Одобрението от другите
Ø  Вината – инструмент за манипулиране
Ø  Безпокойството
Ø  Планирането
Ø  ГЛАВА XII: Портрет на човек, освободил се от всички слаби места



Бягането от личната отговорност

Нашите недостатъци са тема не особено приятна за обсъждане и предложена дори като заглавие на книга може да предизвика вътрешни резерви и съпротиви. Все пак надеждната опора за справяне с житейските изпитания са силните ни страни. Представата за тях намира лесни пътища към нашето самосъзнание и ни вдъхва по-силна увереност и оптимизъм, отколкото идеята, че можем да преодолеем  слабостите си.

Ето защо дори когато сме склонни да говорим за слабите си места и лоши страни на характера ние често ги представяме като независеща от нас даденост на природата („Такава съм си непохватна...”, или „стеснителна”, „нервна”...), като нежелано, но все пак близко до сърцето наследство от единия или другия родител („Същият съм като баща си избухлив...”, „И майка ми беше такава – притесняваше се за всяка дреболия...”), като фатално обвързани с някаква ситуация („Винаги когато ме прередят, излизам от кожата си”), като нещо, което трябва да предизвика по-скоро съчувствие, отколкото критика („Понеже съм наивна, все мен подвеждат...”), като съвсем естествен резултат от съществуването на подобни прояви у другите („Щом другите закъсняват, не изпълняват, кръшкат и т. н., защо да не мога и аз...”) и най-често като предизвикани от недобронамерени въздействия на хората около нас („Жена ми постоянно ми прави бележки за дреболии и ме кара да избухвам”, „Началникът ми ме сковава и не мога да се съсредоточавам...”). Много рядко ни се удава да видим в нашите черти начини на поведение, които могат да се коригират именно  от самите нас.

Заедно с това ние проявяваме особена склонност да откриваме слабостите и грешките на другите около нас и лесно намираме действителните причини за техните проблеми, неприспособеност или житейски неудачи. Проницателната сентенция на Лабрюйер, че „ако нямахме сами недостатъци, ние не бихме изпитвали толкова радост, когато ги откриваме у другите”, изглежда, има доста дълбоки психологически  основания.

Какво всъщност прави трудно проницаеми вътрешните предпоставки за нашите напрежения, житейски проблеми и неудовлетвореност? Какво пречи на нашето развито и образовано съзнание да ги открие, да ги погледне от различни ъгли и да начертае конструктивни начини  за тяхното  преодоляване?
Причините бихме могли да търсим най-малко в две плоскости: личностната и социално-културната.

Представите ни за вътрешната динамика на личността биха били непълни и твърде огрубени, ако пренебрегнем съществуването на т. нар. „психични защити”. Зигмунд Фройд пръв стигна до идеята, че в личността съществуват защитни механизми, които балансират противодействуващи сили в психичната система, отдалечават от съзнанието неприемливи и травмиращи представи и заедно с това пренасочват енергията, идваща от дълбините на безсъзнателното. Тази идея, доразвивана и коригирана от всички известни представители на психоанализата, постепенно се освободи от вездесъщата сянка на сексуално-либидонозните подбуди и днес се приема като най-съществената в психоаналитичния принос за разбиране на личността. Сърцевината на тази идея е способността на личността да запазва вътрешната интеграция на собственото Аз, да защищава тази интеграция от заплахи, да поддържа задоволяваща себепредстава чрез подсъзнателно трансформиране на раз-лични психични съдържания (представи, идеи, изживявания), а също и на смисъла на въздействията от обкръжението. Защитите, с други думи, не премахват обективните предпоставки на вътрешното напрежение – те по-скоро ликвидират неговите психични симптоми (изживявания на страх, тревожност, вина и т.н.), като маскират предпоставките   им.

Ще започнете да разбирате, че психичните ви защитни механизми действуват, за да свалят от вас вината и да държат настрана възможността за промяна. Фактът, че поради една и съща причина следваме   редица   форми   на   самообезличаващо   поведение.
В тази книга са изложени две централни теми. Едната е свързана със способността ви да правите избор, засягащ собствените ви емоции. Започнете да разглеждате живота си в светлината на всеки направен или ненаправен от вас избор. Тогава цялата отговорност за това, което сте, и за начина, по който се чувствувате, ще падне върху вас. Да станете по-щастлив и по-ефективен, ще означава с по-голяма сила да осъзнаете предоставените ви възможности за избор. ВИЕ СТЕ ОБЩИЯТ СБОР ОТ СВОИТЕ ИЗБОРИ, а аз съм достатъчно далновиден, за да вярвам, че при подходяща мотивация и старание   вие  можете да  бъдете  всичко,  което пожелаете.

Втората тема,   върху която  се поставя  ударението вкии книга, е необходимостта да се овладее настоящият момент. Отсега нататък този израз ще се среща често. Това е важен фактор, за да се освободите от слабите си места и да изградите собственото си щастие. Има само един момент, в който можете да изживявате всичко, и това е настоящето, макар че твърде много време се пилее в мисъл по минали или бъдещи преживявания. Цялостното осъществяване на вашето „сега” е пробният камък на ефективния начин на живот, а всички видове самопогубващо поведение (слабите ви места) всъщност са опити да живеете не в настоящия, а в други моменти.

Мита, че не сте господар на собствените си емоции, можете да атакувате по пътя на логиката. Овладяването на самия себе си – както мисловно, така и емоционално – можете да започнете, като използувате прост силогизъм (логическа формулировка, която съдържа първи член, втори член и извод, основаващ се върху съответствието   между двата   члена):

ЛОГИКА – СИЛОГИЗЪМ
ПЪРВИ   ЧЛЕН:  Аристотел е  мъж.
ВТОРИ  ЧЛЕН:   Всички мъже имат косми по лицето.
ИЗВОД: АРИСТОТЕЛ   ИМА КОСМИ   ПО ЛИЦЕТО.

НЕЛОГИКА – СИЛОГИЗЪМ
ПЪРВИ  ЧЛЕН:   Аристотел има косми по лицето.
ВТОРИ   ЧЛЕН:   Всички мъже имат косми по лицето.
ИЗВОД:  АРИСТОТЕЛ   Е  МЪЖ.

Ясно е, че когато използувате логиката, трябва да внимавате двата члена да се съгласуват. Във втория пример   Аристотел   може   да   е   маймуна   или   къртица. Следното упражнение по логика веднъж завинаги опровергава схващането, че човек не може да владее собствения си емоционален свят:

ПЪРВИ ЧЛЕН: Аз мога да контролирам мислите си.
ВТОРИ ЧЛЕН: Чувствата ми се пораждат от мислите ми.
ИЗВОД: АЗ МОГА ДА КОНТРОЛИРАМ ЧУВСТВАТА   СИ.

Вие сте възпитан в общество, което ви е научило, че не сте отговорен за чувствата си въпреки истината на силогизма, която гласи, че човек винаги е бил отговорен за чувствата си. Научили сте множество изрази, с които се защитавате срещу факта, че действително контролирате чувствата си. Тук са изредени някои от тези често употребявани от вас фрази.  Анализирайте смисъла им:

„Наскърбяваш  ме.”
„Караш   ме да   се  чувствувам  неудобно.”
„Не   мога   да   чувствувам  друго.”
„Просто изпитвам гняв, не ме карай да ти го обяснявам.”
„Повдига ми   се   от него.”
„Височината   ме  плаши.”
„Засрамваш   ме.”
„Тя, страхотно  ме дразни.”
„Накара  ме да  се чувствувам глупаво  пред хората.”

Изреждането може да продължи безкрайно. Всяка фраза съдържа идеята, че човек не е отговорен за чувствата, които изпитва. Сега преработете списъка така, че да е точен и да отразява факта, че вие сте господар на чувствата си и че вашите чувства се предизвикват от мислите,   които  имате   по даден  въпрос:

„Аз се наскърбих от това, което си помислих за реакцията ти  към  мен.”
„Сам /сама се накарах да се чувствувам неудобно.”
„Мога да чувствувам друго, но избрах да бъда разстроен/разстроена.”
„Реших да   бъда   гневен/гневна,   защото   обикновено ми   се   удава да   манипулирам другите   с  гнева   си  – те   мислят,   че   имам   власт   над  тях.”
„Повдига  ми  се   от мен   самия/самата.”
„Когато  се  изкача нависоко,   се плаша сам/сама.”
„Сам/ сам а  себе   си  засрамвам.”
„Дразня се винаги когато  съм край нея”.
„Сам/сама се накарах да се чувствувам глупаво,  като реших,  че твоето мнение за мене е по-меродавно от моето собствено и повярвах, че и другите ще постъпят по  същия  начин.”

Може би смятате, че изразите в първия списък са само фрази,  които нямат голям смисъл и са се превърнали   в клишета на нашата култура.  Ако мислите така, запитайте се защо твърденията във втория списък не са станали клишета. Отговорът е в културата, която проповядва начина на мислене от първия списък, а обезкуражава  логиката   на   втория.
Посланието е ясно като бял ден. Вие сте човекът, отговорен за това, което чувствувате. Чувствувате това което мислите, а можете да се научите да мислите по различен начин за всичко – стига да решите. Запитайте се дали имате голяма полза, ако се чувствувате нещастен, потиснат или обиден. След това започнете да анализирате кои мисли ви довеждат до тези пораженски чувства.



Неувереността и липсата на Любов към Себе си

Като много други хора в нашето общество обаче и вие може би сте закърмен с мисълта, че да обичате себе си е погрешно. „Мисли за другите”, ни съветва обществото. „Обичай ближния си”, повелява църквата. И никой не се сеща да каже „Обичай себе си”, а вие ще трябва да се научите точно на това, ако искате да постигнете  щастие  в  сегашния момент.

Като дете са ви учили, че да обичаш себе си – нещо естествено за вас тогава, – означава да си егоист и високомерен. Привикнали сте да поставяте другите над себе си, да мислите първо за другите, тъй като това показва, че сте „добър човек”. Привикнали сте да се само-обезличавате и сте били възпитаван със съвети като „давай играчките си на братовчедите си”. Това, че те са вашите съкровища, имуществото, което цените, или че мама и тате може да не дават своите големи играчки на другите, е било без значение. Възможно е дори да са ви казвали, че искат да „ви виждат, но да не ви чуват” и че   „би трябвало да си знаете мястото”.

Неувереността в себе си властвува с пълна сила и с течение на годините непрекъснато се подкрепя. В края на краищата не е редно да обичате самия себе си.   Какво  ще си помислят другите за вас? Намеците са деликатни и не са зложелателни, но въпреки това слагат юзда на индивида. Като се започне от родителите и близките в семейството и се стигне до училището   и  приятелите  – детето   научава всички   об-ществени условности, които са критерии в света на възрастните. Помежду си децата никога не спазват тези условности,   освен   когато   искат да доставят удоволствие на възрастните.   „Винаги казвай „моля” и „благодаря”, покланяй се, ставай от мястото си, когато в стаята влезе възрастен човек, искай разрешение да станеш от масата, понасяй   безкрайното   щипане   по   бузите   и   гладене   по главата.” Посланието е ясно: важни са възрастните, децата не се  броят. Значими са другите, ти си незначителен. Не вярвай на собствената си преценка – е бил първият извод, последван от пълен комплект подкрепления, минаващи под рубриката „учтивост”. Тези правила, маскирани под думите  „добро възпитание”, са ви помогнали  да  интернализирате  преценките   на другите  хора за сметка на своите собствени ценности.   Не е изненадващо, че същите съмнения и дефиниции се запазват в юношеството.  По какъв начин пречи тази себенеувереност? Като  създава затруднения в една важна сфера, каквато е обичта към другите.   Способността ви да давате   обич на другите   е   пряко   свързана  със  силата  на  обичта ви към вас самия.

Думата любов има толкова определения, колкото са хората, които ги дават. Да разгледаме следната дефини-ция: способността и готовността да позволите на тези, на които държите, да бъдат такива, каквито са си избрали, без да настоявате да се съобразяват с вас. Дефиницията може да е добра, но факт е, че твърде малко хора могат да я възприемат за себе си. Как можете да се издигнете дотам, че да можете да оставите другите да бъдат такива, каквито си изберат, без да настоявате да задоволяват вашите очаквания? Много просто. Като се обичате. Като чувствувате, че сте важен, ценен и красив. Осъзнаете ли веднъж колко сте добър, няма да е необходимо другите да дават подкрепление на ценността или достойнствата ви, като съобразяват поведението си с вашите изисквания. Ако сте уверен в себе си, нито ще желаете, нито ще ви е необходимо другите да бъдат като вас. Първо, вие сте неповторим. Второ, това би ги лишило от тяхната неповторимост, а у тях вие обичате точно тези качества, които ги правят особени и отделни. Нещата започват да идват по местата си. Вие свиквате да обичате себе си и изведнъж осъзнавате, че можете да обичате другите, да бъдете щедър и услужлив към другите, като първо сте щедър и услужлив към себе си. Тогава в щедростта и в услужливостта ви няма да има скрита умисъл. Не го правите, за да получите благодарност или изгода, а заради неподправеното удоволствие, което изпитвате, когато помагате някому или обичате някого.

В съзнанието на Ноа думите „Обичам те” означават, че той сам се поставя на прицел. Ако каже „Обичам те”, някой трябва да отговори „И аз те обичам, Ноа)”. При-знанието му в любов трябва да бъде посрещнато с утвърждаване на неговата самооценка. Да изрече тези думи, за Ноа е твърде голям риск, тъй като може да не получи отговор и тогава самооценката му ще бъде поставена под съмнение. От друга страна, ако Ноа би могъл да изходи от предпоставката, че е достоен за обич, не би изпитвал никакви затруднения да каже „Обичам те”. Ако не получи желаното „И аз те обичам, Ноа”, тогава би разбрал, че това няма нищо общо със самооценката му, тъй като тя е била непокътната още преди да направи признанието си. Дали го обича или не в отговор на неговата любов, това би било проблем на жена му или на който и да е друг, когото Ноа обича в момента. Той би могъл да желае нечия любов, но това не би било  от  основно   значение   за самооценката му.

Вие можете да поставите на преоценка всички свои чувства за самия вас, като изхождате от способността си да обичате. Помнете, че никога и при никакви об-стоятелства да мразиш себе си не е по-здравословно от това да се  обичаш. Дори да сте  се държали по  начин,които не харесвате, омразата ви към вас самия само ще ви обезсили и ще ви навреди. Вместо да се ненавиждате, развийте положителни чувства. Поучете се от грешката си и си дайте дума да не я повтаряте, но не я свързвайте със самооценката си.

Вие сте човешко същество. Човешките същества отделят определени миризми, издават определени звуци и имат определено количество коса. Обществото на про-изводители на стоки обаче излъчва определени послания относно физическото състояние на човека. То казва: „Срамувайте се от тези човешки особености. Овладейте поведението на маскировка – особено ако маскирате истинското си Аз с наш продукт. Не се приемайте. Крийте  своето     Аз.

Не можете да гледате един час телевизия, без да получите това послание. Рекламите, които всекидневно ви засипват, ви внушават, че трябва да ненавиждате ми-ризмата на устата, мишниците, краката, кожата и дори половите си органи. „Започнете да употребявате нашето изделие и отново ще се почувствувате истински и естествени.” Сякаш не сте естествен, какъвто сте, а трябва да излъчвате козметични аромати, за да се харесвате повече. И вие обезмирисявате всяка кухина с подходящ дезодорант, защото не приемате част от себе си, която имат всички човешки  същества.

Преди време лекувах млада жена, която беше привлекателна и очевидно много търсена от мъжете.  Шърли обаче твърдеше, че всички нейни връзки завършват неуспешно и макар винаги да бе искала да се омъжи, тази възможност досега не й се бе удала. Когато се посъветва с психотерапевт, се оказа, че тя несъзнателно е разрушавала всяко свое познанство. Ако млад мъж й кажел, че държи на нея или че я обича, Шърли веднага си помисляла: „Казва го само защото знае, че точно това искам да чуя.” Шърли винаги търсела довод, с който да оспори ценността си. Тя не изпитвала обич към себе си и затова отхвърляла опитите на другите да я обичат. Не вярвала, че някой може да я намира привлекателна. Защо? Защото не вярвала, че изобщо заслужавала да бъде обичана. И така с безкрайния низ от откази тя затвърждавала представата си, че е недостойна за обич.



Одобрението от другите

Да   се  нуждаете  от   одобрение,   е  все   едно  да   казвате: „Вашето  мнение  за мен   е  по-важно   от  моето   собствено   мнение   за   мен    самия.”

Потребността от одобрение се основава върху една-единствена предпоставка. „Не вярвай на себе си – първо попитай някой друг.” Нашата култура утвърждава поведението на търсене на одобрение като жизнен стандарт. Самостоятелното мислене не само не е прието, но е враг на институциите, които са опората на западното общество. Ако сте израснали в това общество, вие сте белязан от това характерно качество. „Не се кълнете в себе си” е същността на потребността от почит – и на гръбнака на културата. Издигнете мнението на другите над вашето собствено и ако тогава не получите одобрението им, имате всички причини да се чувствувате по-тиснат, недостоен или виновен, тъй като те са по-важни от   вас.

В стремежа си към одобрение вие можете да бъдете манипулиран много лесно. Заложили сте ценността си на мнението на другите и ако те не ви дарят с одобрението си, нищо не ви остава. Нямате ценност. Става така, че колкото по-голяма е потребността ви от ласкателство, толкова по-силно могат да ви манипулират. Всяка стъпка към самоодобрение и към постигане на независимост от одобрението на другите ви отдалечава от техния контрол. В резултат тези полезни стъпки биват наричани „егоистични”, „неделикатни”, „невнимателни” и така нататък, като целта е да бъдете държан в подчинение. За да осъзнаете този омагьосан кръг на манипулация, спомнете си с колко много послания за стремеж към одобрение ви засипва обществото още от детството, като продължава да ви бомбардира с тях до днес.

Ето друга серия от въпроси и отговори, която подкрепя  зависимостта и стремежа към  одобрение:

„Можеш да облечеш  каквото поискаш.”
„Така харесваш ли ме,  мамо?”
„Не, милата ми. Райетата и точките не си подхождат. Върни се и промени или блузата, или панталоните, така  че да  си  подхождат.”
Една седмица по-късно...
„Какво да облека,  мамо?”
„Нали ти казах, облечи каквото искаш. Защо все ме питаш?”

Защо ли наистина...
Касиерката в магазина пита детето: „Искаш ли бонбонче?” То поглежда към майка си и я пита: „Искам ли бонбонче?” Детето е свикнало за всичко да се допитва до родителите си, дори за това, дали иска, или не иска нещо. Като се започне от играта, яденето и спането и се стигне до приятелствата и мисленето, твърде малко са посланията за самоувереност, които семейството излъчва към малките деца. Това е резултат от основното убеждение на татковците и майките, че децата са тяхна собственост. Вместо да им помогнат да мислят самостоятелно, сами да решават проблемите си и да развият увереност в себе си, родителите често третират децата като  вещи.

В „Пророкът” Халил Джубран говори убедително за децата,  на които  се гледа като  на вещи:
„Вашите деца не са ваши деца.
Те са синове и дъщери на Живота, който жадува за себе  си.
Те  се раждат чрез вас,  но  не  от вас.
И  макар да са с вас,   не ви принадлежат”.

Когато тръгнахте на училище, влязохте в институция, специално създадена, за да насажда мислене и поведение, свързани със стремеж към одобрение. Никога не разчитайте на собствената си преценка. Питайте учителя дали може да отидете в тоалетната. Сядайте на определен чин. Не се местете, за да не бъдете наказани. Всичко бе така организирано, че другите да имат контрол над вас. Вместо да се научите да мислите, ви учеха да не мислите самостоятелно. Сгънете листа си на 16 квадрата и не пишете върху гънките. Тази вечер научете глави 1 и 2. Упражнете правописа на тези думи. Рисувайте това. Четете онова. Научили са ви да се подчинявате. Ако се съмнявате в нещо, съветвайте се с учителя. Ако случайно си навлечете гнева на учителя или, още по-зле, на директора, с месеци ще трябва да изпитвате чувство на вина. Ученическият ви бележник беше известие за родителите ви, в което се съобщаваше какво одобрение сте извоювали.

Докато стигне до прогимназия, ученикът обикновено е научил урока за стремежа към одобрение. Когато класният му ръководител го запита какво би желал да изучава в гимназията, той отговаря: „Не знам. Вие ще кажете какво ми е необходимо.” В гимназията може да му е трудно да решава кои предмети да изучава и ще му е много по-лесно, когато други решават вместо него. В класната стая ще се научи да не поставя под въпрос това, което му се казва. Ще се научи правилно да развива теми и правилно да тълкува „Хамлет”. Ще се научи да пише съчинения не въз основа на собствената си преценка и мнения, а с цитати и позовавания, които подкрепят всяка негова дума. Ако не усвои тези неща, ще бъде наказан с ниски оценки и с неодобрението на учителя. И когато завърши гимназия, ще му е трудно сам да взема решения, защото цели 12 години са му казвали как и какво да мисли. Държали са го на диетата „Съветвай се с учителя” и в деня, в който завършва гимназия, той е неспособен самостоятелно да мисли. Затова се стреми към одобрение и научава, че да получиш одобрението на другите,   е равносилно на щастие и  успех.

В университета продължава същият модел на втълпяване. Написваш по две теми на срок, използуваш приетия формат, нагласяваш полетата на 16 и 84, написваш го на пишеща машина, с увод, изложение и заключение, научаваш тези и тези глави... Големият монтажен конвейер. Съгласявайте се с преподавателите, угаждайте им и ще успеете. Накрая някой студент отива на семинар и преподавателят казва: „Този семестър можете да се занимавате с всичко, каквото пожелаете, в зависимост от интересите си. Ще ви помогна при избора и заниманията ви, но това е вашето образование и можете да постъпвате, както намерите за добре. Аз ще ви помагам, доколкото мога.” Изведнъж настава паника. „Колко теми ще трябва да пишем?”, „В какъв срок да ги представим?”, „Трябва ли да са написани на машина?”. Кои книги да четем?”, „Колко изпита ще имаме?”, „Какви ще бъдат въпросите?”, „Колко дълги трябват да оьдат темите ни?”, „С какво поле да бъдат написани?”, „Всеки ден ли  ще  трябва да идваме  на  занимания?”

Сигнали, свързани със стремежа към одобрение, получаваме и от други източници. Църквата безспорно оказва голямо влияние и в тази насока. Трябва да се угоди на Йехова, на Христос или на някого, който е извън вас. Водачите на църквата преиначават ученията на големите религиозни водачи и се опитват да насаждат конформизъм, като за оръжие използуват страха от възмездието. Следователно човек се държи морално не защото вярва, че това е правилно, а защото бог желае той да се държи така. Ако се съмняваш, обърни се към десетте божи заповеди, а не към самия себе си и към това, в което вярваш. Дръж се прилично, защото някой ти е заповядал и защото ще бъдеш наказан, ако не го правиш, а не защото смяташ, че това е поведението, което ти подхожда. Организираната религия се обръща към потребностите ви, свързани със стремежа към одобрение. Тя може да доведе до същото поведение, което вие сам бихте избрали, но в случая не сте избирали свободно.

> Държите    се    неконформистки,    за   да   привлечете вниманието към себе си. Това е същата невроза, каквато е и конформното ви поведение, целящо външното одобрение. Да носите смокинг с обувки за тенис или да ядете картофено пюре  с шепи и да искате да ви забележат е също   стремеж към  одобрение.

> Закъснявате непоправимо навсякъде и за всичко. В този случай няма начин да не ви видят. Това е похват за получаване  на одобрение,   който принуждава хората да  ви   обръщат внимание.   Вие   може   би  го  правите   от необходимост да изпъквате. Следователно се ръководите  от онези,  които ви обръщат внимание.

> Опитвате се да направите впечатление на другите с познания по някой въпрос, за който нищо не знаете, като  се   „правите на всезнаещ”.

> Просите комплименти, като се стараете да получите одобрение, и ви е неприятно, когато не го получите.

> Чувствувате  се  нещастен,   ако   човек,   когото   уважавате, има мнение, различно от вашето, и ви го казва.

> Отговорността за  чувствата   си   стоварвате  върху другите.  Ако   се чувствувате  така,   както   се   чувствувате (отвратително, обиден, потиснат и т. н.), защото някой друг не ви одобрява,  следва, че този някой,  а не вие – е  отговорен   за начина,   по  който се чувствувате.

> Ако другите са отговорни за това, как се чувствувате,  понеже  не ви одобряват,   то  всяка  ПРОМЯНА у вас   е  невъзможна,   тъй   като  те   са   виновни,   че   вие   се чувствувате така, както се чувствувате. Те са отговорни и за това, че ви пречат да бъдете различен. Следовател-но стремежът към одобрение ви помага да избегнете необходимостта да  се  промените.

> Дотогава, докато те са отговорни и вие не можете да се промените, не е необходимо да поемате никакви рискове.  Следователно, като поддържате стремежа към одобрение като  начин  на живот,   ще можете  спокойно да избягвате всякакви дейности в живота си, свързани с поемането на риск.

> Подкрепяте   отрицателен Аз-образ и следователно   насърчавате   самосъжалението   и   бездействието. Ако  сте свободен от потребността да получавате  одобрение, вие ще сте свободен и от самосъжалението, когато  не получите   одобрение.

> Подкрепяте идеята,  че другите трябва да се грижат  за вас,   и  по  този начин  се  връщате  към детето  у вас, което трябва да бъде глезено, закриляно и манипу-лирано.

> Придържате се към културата, която приветству-ва това поведение, и печелите благоразположението на мнозинството.

> Можете съзнателно да търсите неодобрение  и да се  тренирате да  не   се  разстройвате.   Изберете   някого, който със сигурност няма да се съгласи с вас, и като се изправите смело срещу неодобрението, спокойно изложете мнението си. Постепенно ще почувствувате облекчение от това, че вече не се разстройвате и не трябва да променяте схващанията си. Ще си напомняте, че очаквате това „противопоставяне”, че това е тяхна работа, че това няма  нищо   общо   с  вас.   Като   предизвиквате   неодобрението, а не го отбягвате, ще изградите репертоар от форми на поведение  за ефективна борба с него.

Густав-Ишхайзер ясно изразява това схващане в няколко реда: „...Ако хората, които не се разбират, поне разберат, че не се разбират, то те започват по-добре да се разбират, отколкото когато, без да се разбират, дори не разбират, че не се разбират.”



Вината – инструмент за манипулиране

Извънредно ефективно чувство за вина предизвиква подходът „Аз правех жертви за тебе”. В този случай родителят може да събере всички тежки моменти,  когато се е отказвал от щастието си, за да ви осигури нещо. Вие естествено започвате да се питате как.е възможно да сте толкова егоистичен, след като са ви напомнили за вашите дългове. Споменаването на страданията, изживени по време на раждането ви, също може да предизвиква чувство на вина: „Осемнадесет часа се мъчих, за да дойдеш на бял свят.” Друго подобно твърдение е: „Не се разведох с баща ти само заради тебе.” Неговата цел е да ви накара да се чувствувате виновен за нещастния брак на майка си.

Вината е ефективен метод, чрез който родителят направлява постъпките на детето. „Добре, ще си стоим тук сами. Ти се забавлявай, както винаги. Не се тревожи за нас.” Подобни изявления ви принуждават да се обаждате по телефон или да правите редовни посещения. Понякога думите са малко по-различни: „Какво има, пръстът ли ти е счупен, та не можеш да завъртиш един телефон?” Родителите включват машината за вина и вие се държите  съответно,   макар и с  неохота.

Полезна е и тактиката „Направи ни за срам”. Или „Какво ще кажат съседите?”. Мобилизират се сили отвън, за да бъдете накаран да почувствувате угризения за постъпката си и да ви се попречи да мислите самостоятелно. Заплахата, целяща да предизвика вина – „Ако се провалиш в нещо, ще ни посрамиш”, – може да ви направи невъзможен за вас самия, след като сте претърпели някакъв неуспех.

Болестта на родителите е суперпроизводител на вина. „Заради тебе ми се вдигна кръвното.” Намеци като „Убиваш ме” или „Ще ме доведеш до инфаркт” са ефикасни генератори на вина – също като обвиненията, че сте причина за почти всички нормални смущения, свързани със стареенето. Трябва да имате яки рамене, за да носите  тази  вина,   тъй като  тя  може да трае   буквално цял живот, а ако сте особено уязвим, можете да изпитвате дори угризения за смъртта на някой от двамата си родители.

Често срещано явление е наложената от родителите сексуална вина. Всяка мисъл или поведение, свързано със секса, е благодатна почва за пораждането на чувство за вина: „Не дай боже, да онанираш. Вредно е.” Чрез чувството за вина можете да бъдете принуден да заемете общоприето становище по сексуален проблем: „Срамно е да четеш такива списания. Дори не бива да мислиш  за тези неща.”

С   помощта   на   вината   често   се   насажда   социално уместно поведение.  „Защо ме излагаш пред баба си, като си чоплиш носа?”   „Забрави да кажеш благодаря. Не те ли е срам? Хората ще помислят, че на нищо не съм те научила.” Детето може да бъде научено на добро поведение в обществото,   без да се  създава у него чувство на вина.  Простото напомняне,   след като му се обясни защо дадено поведение е неприемливо, е много по-ефективно. Например, ако се обясни на Дони, че като се на-месва непрекъснато,  смущава хората и прави разговора им невъзможен, детето ще има едно наум, без да изпитва чувство на вина, което съпровожда твърдение от рода на:  „Непрекъснато се намесваш, не те ли е срам, човек не може да си поговори,   когато ти си тук.”

„Майка ти истински ще  се разочарова  от тебе.” „Би трябвало да те е срам, че получи ниска оценка. Толкова умно момче   си.”
„Как   можеш  да   огорчаваш  родителите   си  по   този начин, след като направиха всичко за тебе? Не знаеш ли колко  много   искат да постъпиш в  Харвард?” „Не издържа теста,  защото не учи достатъчно.   Сега се сърди  на  себе  си.”

Вината, свързана с фразата „Ако ме обичаше”, е един от начините да се манипулира любимото същество. Тази тактика е особено полезна, когато човек иска да накаже партньора/партньорката си за определено държание. Сякаш любовта зависи от подходящия вид поведение. Когато партньорът/партньорката не отговаря на любовта с любов, вината може да бъде използувана, за да бъде той/тя върнат/а в правия път. Той/тя трябва да се чувствува виновен/а, задето не отвръща на обичта  с  обич.

Чувство на вина се поражда и с поведение на сърде-не, мълчание и цупене: „С тебе не говоря. Ще ти дам да разбереш” или „Не се доближавай до мен. Как искаш да бъда мила след това, което направи?” Тази тактика се използува често, когато партньорът е имал неуместно държание.

„Трябва да се срамуваш, задето си престъпил една от   божите   заповеди.”

Опитните сервитьори и сервитьорки, таксиметрови шофьори, хопове и други представители на обслужващата сфера знаят, че повечето клиенти няма да поемат риска да се държат неуместно и че ще дадат съответния бакшиш независимо от качеството на обслужването. Явното подлагане на ръка, злобните коментари и погледи, които сякаш искат на място да ви убият, се пускат в ход, за да създават чувство на вина, което бива последвано от голям   бакшиш.

> Като прекарвате настоящите си моменти в угризения за нещо минало, не ви се налага да оползотворявате своето „сега” по ефективен и самоизвисяващ начин. Както   редица   форми   на   саморазрушаващо   поведение, вината просто   е   похват  за   отбягване,   с  който   влияете върху себе си в настоящето. Така отговорността за това, което сте или не сте в момента,   вие прехвърляте  върху това,  което в миналото  сте  или не сте  били.

> Често   можете  да   спечелите   одобрението   на другите, дори те да не одобряват поведението ви, като изпитвате вина заради това поведение. Може да сте извършили нещо недопустимо,  но като изпитвате угризения показвате, че знаете как трябва да се държите, и се стараете да   се държите   както   трябва.

> Вината е чудесен начин,  за да получите състрадание, независимо от това, че желанието за състрадание е безспорен индикатор на ниско самочувствие. В този слу-чай  предпочитате другите да ви   съжаляват,   вместо   самият вие да   се   харесвате и  уважавате.

Един мой пациент, който поддържаше извънбрачна връзка, може да послужи като подходящ пример за този тип изкореняване на вината. Той твърдеше, че изпитва угризения, но продължаваше да се измъква от къщи всяка седмица, за да се среща с приятелката си. Казах му, че вината, за която толкова много говори, е напълно безполезно чувство. Тя не укрепваше брака му и дори помрачаваше удоволствието му от любовната връзка. Той имаше две възможности за избор. Едната бе да осъзнае, че прекарва настоящето си в угризения, тъй като това му е по-лесно, отколкото да разгледа внимателно брака си и да положи усилия да го укрепи и да се промени.

Втората възможност бе да се научи да приема поведението си. Би могъл да признае, че оправдава извънбрачните връзки, и да осъзнае, че ценностната му система включва поведение, осъждано от голям брой хора. И в единия, и в другия случай пациентът щеше да избере да изкорени вината, като или се промени, или се приеме такъв,   какъвто  е.

> Започнете да приемате някои неща у себе си, които сам сте избрали, но които другите може да не харесват. И ако родителите ви, шефът ви, съседите ви или дори партньорът/партньорката ви изкажат несъгласие с някои страни от поведението ви, приемете това като нещо естествено. Спомнете си какво казахме по-рано за стремежа към одобрение. Необходимо е вие да се одобрявате. Одобрението на другите е приятно, но не най-важното нещо. Когато престанете да изпитвате потреба ност от одобрение, ще отпаднат и угризенията за поведение,  което не носи одобрение.–   Водете си „Дневник на вината” и в него вписвайте   всички  изпитани  угризения,   като   отбелязвате  кога, защо и по отношение на кого се появяват и какво в настоящето    отбягвате,    като    се    терзаете    за   миналото. Дневникът ще ви помогне да осъзнаете слабото си място,   свързано  с чувството на вина.

> Преразгледайте   ценностната   си   система.   В   кои ценности истински вярвате и кои се преструвате, че приемате? Направете списък на всички фалшиви ценности и вземете решение да живеете според система от нравствени правила, установени от самия вас,   а не наложени от   другите.

> Изгответе списък на всички свои лоши постъпки. Измерете вината си във всяка от тях, като използувате скала от  1 до   10. Съберете точките, с които сте оценили всяка лоша постъпка,   и  помислете  дали  в   настоящия момент има някакво  значение дали общият сбор е   100 или   1 000 000. Сегашният момент остава непроменен, а всичките ви угризения са напълно безполезни.

> Преценете  действителните   последствия   от  поведението си. Вместо да търсите някаква мистична интуиция,   която да посочи плюсовете и  минусите  в  живота ви,   установете  дали   резултатите   от   постъпките   ви   са приятни и полезни за вас.

> Следният диалог е ролево упражнение в една група за психотерапия, която аз ръководя. В упражнението младо момиче   (23-годишно)  се изправя пред майка си (чиято роля изпълнява друга участничка в групата) и й съобщава, че иска да напусне семейното гнездо.   „Майката”  използува всички  възможни доводи,   пораждащи чувство   за вина,   за да я   задържи у дома.   Този диалог бе крайният резултат от едночасово обучение на „дъщерята” как да надхитри „майчините” аргументи, създаващи у нея чувство  на вина.

ДЪЩЕРЯТА:   Мамо, аз ще си изляза от къщи.
МАЙКАТА: Ако го направиш, ще получа инфаркт, знаеш колко е болно сърцето ми и каква нужда имам от тебе и от твоята помощ за лекарствата и за всичко.
ДЪЩЕРЯТА: Ти се вълнуваш за здравето си и мислиш, че не можеш без мене.
МАЙКАТА: Разбира се, че не мога. Толкова години се грижа за тебе, а ти просто ще си отидеш и ще ме оставиш тук да умра. Ако смяташ, че майка ти го заслужава,   хайде,   тръгвай.
ДЪЩЕРЯТА: Смяташ, че заради това, че си ми помагала, когато бях дете, аз би трябвало да ти се отплатя, като остана тук, вместо да стана самостоятелна и да разчитам на себе  си.
МАЙКАТА: (Хваща се за гърдите). Получих сърцебиене. Мисля, че умирам. Ти ме убиваш, да, да.
ДЪЩЕРЯТА: Ще ми кажеш ли нещо друго, преди да си тръгна?

В този диалог дъщерята отказва да се поддаде на очевидните стимулатори на вина, които нейната майка й предлага. До този момент дъщерята е била истинска робиня и всеки неин опит да си извоюва независимост е бил неизменно посрещан с думи, насаждащи чувство на вина. Мама е била готова да приложи всички средства,   за да продължи да държи дъщеря си в подчинение и под контрол. Дъщерята е трябвало или да усвои нови отговори,  или да робува на майка си и на собственото си чувство на вина до края на живота си.  Вгледайте се в  отговорите на дъщерята.  Те  започват със забележки, че майката е отговорна за това,  което чувствува.  Като казва „Ти чувствуваш”, а не „Аз чувствувам”, дъщерята тактично свежда до минимум способността си да изпитва угризения.
Ето това е вината – удобен инструмент за манипулиране на другите и загуба на време. Безпокойството – другата страна на монетата – от диагностична гледна точка е еднакво с чувството на вина, но е насочено изключително към бъдещето и всички ужасни събития, които   биха могли да   се   случат.



Безпокойството

Няма нужда да се безпокоите. Никаква нужда. От този миг до края на живота си можете да изпитвате безпокойство за бъдещето, но и най-голямото ви безпокойство не е в състояние нищо да промени. Помнете, че по определение безпокойството води до демобилизация в настоящето, като резултат от събития, които ще се случат или няма да се случат в бъдеще. Внимавайте да не смесите безпокойството с плановете за бъдещето. Ако градите планове и с дейността си в настоящия момент осигурявате по-ефективно бъдеще, това не е безпокойство. Безпокойство е само тогава, когато по някакъв начин сте демобилизиран в настоящето по повод на бъдещо   събитие.

Така, както поражда чувство на вина, обществото насърчава и безпокойството. Отново всичко започва с приравняването на безпокойството и грижовността. По-сланието е, че ако ви е грижа за някого, то непременно се безпокоите за него. Човек често чува думите: „Разбира се, че се тревожа. Това е естествено, когато те е грижа за някого.” или „Не мога да не се безпокоя, тъй като те обичам.” Следователно вие доказвате обичта си, като изпитвате подходящо количество безпокойство в подходящ  момент.

Безпокойството е белег на съвременната западна култура. Почти всички хора прекарват огромен брой настоящи моменти в безпокойство за бъдещето. И то за нищо. Нито един момент на безпокойство няма да поправи нещата. Безпокойството всъщност ще стане причина да бъдете по-неефективен в настоящето. Освен това то няма нищо общо с обичта, предполагаща взаимоотношения, при които всеки има право да бъде такъв, какъвто си избере, без никакви необходими условия, наложени   от другия.Представете си, че живеете през 1860 г., в началото на Гражданската война. Страната се готви за война и населението на Съединените щати е приблизително 32 милиона. Всеки от тези 32 милиона души се безпокои за стотици неща и те прекарват много настоящи моменти в тревога за бъдещето. Безпокоят се за войната, за цените на храните, за военната повинност, за икономиката, за всичко, за което вие се безпокоите днес. През 1975 г. – близо 115 години по-късно – всички онези хора, които са се тревожили, са мъртви и сумарното им безпокойство не е променило нито един миг от това, което днес е история. Същото се отнася за моментите на вашето безпокойство. Кой от миговете, изпълнени с вашето безпокойство, ще има някакво значение във времетр, когато земята бъде населена от съвсем нова група хора? Нито един. А кой от миговете ви на безпокойство има значение днес, кой ще промени нещата, за които се тревожите? Нито един. Следователно това е едно слабо място, което трябва да се преодолее, тъй като вие пилеете ценните си настоящи моменти в поведение,  което не ви носи никаква положителна печалба.

Голяма част от безпокойствата ви засяга неща, които са извън вашия контрол. Можете да се безпокоите колкото искате за войната или за икономиката, или за възможно заболяване, но безпокойството не ви носи нито мир, нито охолство, нито здраве. Като индивид вие почти нямате контрол над тези неща. Освен това ка-тастрофата, за която се тревожите, често се оказва съвсем не така ужасна,   както  сте  си я представяли.

Безпокоя се:
1. За децата си („Всеки се безпокои за децата си, та нали няма да съм добър родител, ако не се безпокоя?”)
2. За здравето си („Ако не се безпокоиш  за  здравето   си,   можеш да  умреш  по   всяко   време)”)
3.   Че ще умра   („Никой не  иска да умре.   Всеки  се безпокои   от   смъртта.”)
4.   За работата  си   („Ако   не   се   безпокоиш,   можеш да   я   изгубиш.”)
5.  За  икономиката   („Все   някой   би   трябвало   да   се безпокои,   тъй   като   президентът,   изглежда,   не  го   е грижа.”)
13.   Какво ще си помислят хората („Безпокоя се,  че приятелите   ми   може  да   не   ме   харесат.”)
14.    За теглото  си  („Никой  не  желае да  бъде  пълен, затова е съвсем естествено, че се безпокоя да не напълнея   отново,   след  като   съм   отслабнал/а.”)
15.   За пари („Парите никога не ни стигат и се безпокоя, че някой ден може да се разорим и да се наложи да   получаваме   помощ   от държавата.”)
18. Че родителите ми ще умрат   („Не  знам какво  ще правя, ако те умрат, толкова се безпокоя, че чак ми призлява.  Безпокоя се, че ще остана сам/а – мисля, че няма да го  понеса.”)
19.   Дали ще отида в рая или какво ще стане, ако няма бог („Не мога да понеса мисълта, че след смъртта няма нищо.”)
20.   За времето („Правя планове за излет, а може да завали дъжд.   Безпокоя се дали ще падне сняг, за да мога да  отида на ски.”)
21.    Че  ще остарея   („Никой   не   иска да   остарява  и никой не може да ме убеди,   че не  е така.   Всеки се безпокои за това.” „Не знам какво ще правя, когато се пенсионирам.  Наистина се безпокоя за това.”)
25.   Когато   мъжът/жена    ми    не    ми    се    обажда („Струва ми  се  нормално да се   безпокоиш,   когато не   знаеш  къде   е любимият ти човек и дали не  е  в беда.”)
27.   Когато няма за какво да се безпокоите („Не съм спокоен, когато уж всичко изглежда наред. Тогава се безпокоя, че не зная какво ще се случи в следващия  миг.”)



Планирането

Спонтанността означава за секунда да решите да опитате нещо просто защото ще ви достави удоволствие. Преживяването ви може да се окаже и неприятно, но ще извлечете удоволствие от това, че сте направили опита. Напълно възможно е да бъдете заклеймен като безотговорен или непредпазлив, но какво значение имат предразсъдъците на хората, когато вие с такова удоволствие откривате неизвестното. За мнозина е трудно да бъдат спонтанни. Те изживяват живота си по ригиден начин, без да осъзнават безсмислията, които сляпо следват.

Ригидните хора никога не се развиват. Обикновено правят всичко така, както са свикнали да го правят. Мой колега, който води курсове за квалификация на учители и често пъти на опитни педагози, прекарали 30 или повече години в класната стая, задава следния въпрос: „В продължение на 30 години истински ли сте преподавали, или една и съща учебна година сте преподавали 30 пъти?” А вие, драги читателю, истински ли сте живели 10 000 или повече дни, или сте изживявали един и съш ден 10 000 или повече пъти? Този въпрос е полезен, ако искате да внесете по-голяма спонтанност в живота  си.

Планирана спонтанност няма. Тези две думи взаимно се изключват. Всички познаваме хора, които изживяват живота си, въоръжени с карта на пътищата и със списък, неспособни да се отклонят на йота от първоначалния план. Планът сам по себе си не е вреден, но да се влюбиш в него, е все едно да получиш истинска невроза. Вие може би имате жизнен план за това, което ще правите на 25, 30, 40, 50, 70 и т. н. години, и просто поглеждате в разписанието, за да проверите къде трябва да сте, а не за да вземате всеки ден ново решение и да вярвате в себе си достатъчно силно, за да можете да промените плана. Не допускайте плана да стане по-важен  от вас самия.

> Цял живот гледате един и същ тип филми (с различни заглавия). Отказвате да видите филм, който може да подкрепя различни от вашите философски или поли-тически убеждения, тъй като неизвестното е смущаващо и трябва да се   отбягва.

> Живеете в същия квартал, град или щат,   защото родителите ви и техните родители са живели там. Страхувате се да се преместите другаде,  защото там хората, климатът, политиката, езикът, порядките или каквото и да е друго,   са различни.

> Избягвате всеки,  когото  определяте като  отклоняващ се, включително хомосексуалистите,   „особняците”, „пънкарите”, „черните”, „макаронджиите”, „хипи-тата”,   „жълтите” и всички други презрителни  етикети, които предпазват от страха от неизвестното. Вместо да се опитате да научите нещо за тези хора, вие им прикачвате злостен етикет и говорите по-скоро за тях, а не с тях.

> Ходите на почивка винаги на едно и също място, отсядате в един и същ хотел, през едно и също време в годината. В този случай знаете какво можете да очаквате и не се налага да изпробвате нови места, които могат да бъдат или да не бъдат извор на приятни преживявания.

> Критерият ви за всичко, което вършите, е изпълнението,  а не удоволствието,  което изпитвате.  С други думи, вършите само това, което умеете, и избягвате за-ниманията,   в  които   бихте  могли да се  провалите или които  не   бихте извършили добре.

> Неспособен сте да промените плана си,   ако възникне интересна нова възможност. Ако се отклоните от картата в главата си, ще изгубите пътя и мястото си в живота.

> Обзет сте  от мисълта за времето и допускате часовниците да ръководят живота ви. Живеете по график, който   ви  пречи да  се   запознавате   с нови  и непознати страни от живота. Винаги носите часовник на ръката си (дори когато спите) и се водите по него. Спите, ядете и се любите по часовник,   без да се съобразявате с глада, умората   или  желанието   си.

> Отхвърляте   определени  дейности,   които   никога не сте пробвали. Сред тях може да са такива „странни” неща като медитацията, йогистките упражнения, астрологията,   играта   на табла,   боулинг,   маджонг[1],   изометрията или всичко друго,  което   е непознато   за вас.

> Отнасяте  се   без   въображение   към  секса.   Винаги се любите по един и същ начин, в една и съща поза. Не изпробвате нови и екзотични начини на любов, защото са различни и  следователно  може да са неприемливи.

> Изпращате поздравителни картички, когато наближат празници, въпреки че тази дейност ви е неприятна. Правите го, защото винаги сте го правили и защото го очакват от  вас.



ГЛАВА XII: Портрет на човек, освободил се от всички слаби места

Те   са  твърде   заети  да  живеят,   за  да   забелязват   какво   правят    съседите    им.
Човек, отхвърлил всички прояви, свързани със слабите му места, може да изглежда нереален, но освободеността от самопогубващото поведение не е митологич-но понятие, а реална възможност. Вие можете да постигнете пълноценно функциониране и да изберете пълно психично здраве в настоящите си моменти. Тази последна глава описва как функционират хората, чието мислене и поведение не е свързано със слаби места. Вие ще проследите развитието на човек, който се различава от повечето хора по невероятната си способност да проявява творческа активност във всеки момент от живота си.

Хората, които нямат слаби места, се различават от голямото мнозинство. Външно приличат на всички други, но притежават характерни качества, нито едно от които не е расово, социално-икономическо или сексуално обусловено. Те не влизат лесно в предварителни роли, не се вместват в служебни характеристики, географски модели, образователни нива или финансови статистики. У тях има нещо различно, но то не може да се долови в традиционните външни критерии, по които обикновено класифицираме хората. Те може да са богати или бедни, мъже или жени, цветнокожи или бели. Могат да живеят навсякъде и да се занимават с всичко.Въпреки многообразието си имат една обща черта – освободеност от слаби места. Как ще ги познаете, ако се сблъскате с тях? Като ги наблюдавате. Като ги слушате.   И  ще  откриете   следното:

Най-напред   ще   видите   хора,   които   харесват  почти всичко   в   живота   –  чувствуват   се  добре   каквото   и да правят и не пилеят времето си, за да се оплакват или да пожелават нещата да са по-различни. Те приемат живота с ентусиазъм и искат да получат от него всичко, което могат. Обичат излетите сред природата, киното, кни-гите,   спорта,   концертите, големите   градове,   фермите, животните, планините и просто всичко. Те обичат живота. Когато  сте   близо до такива хора,   откривате,  че  те не мърморят,  не хленчат, дори не въздишат.  Ако вали дъжд, те са доволни. Ако е горещо, те вършат работата си, вместо да се оплакват от жегата. Ако   попаднат  в улично   задръстване,   на празненство или се окажат съвсем сами, те се справят с конкретното положение. Не се преструват на   щастливи, но разумно  приемат каквото дойде и притежават необикновената дарба да извличат удоволствие от тази реалност. Запитайте ги какво не харесват, и те ще се затруднят да ви отговорят откровено. Те не са достатъчно  съобразителни,   за да се  скрият от дъжда,   тъй като  за тях дъждът е красиво  и  вълнуващо преживяване. Той им харесва.   Кишата не ги вбесява – те я изучават,   шляпат в  нея  и я  приемат като  част от това, че са живи.  Обичат ли котките? Да. Мечките? Да. Червеите? Да.  Макар да не посрещат с радост неприятности като  болестите,  сушата,  комарите,  наводненията и други подобни, тези хора никога не пилеят нито един свой настоящ момент в   оплаквания и празни пожелания. Ако нещо трябва да се изкорени, те започват да го изкореняват и извличат удоволствие от работата.   Колкото и да ги разпитвате, трудно ще откриете нещо, което да не им харесва да вършат. Те са истински любители на живота, потапят се изцяло в него и извличат от него всичко,   което  могат.

Психично здравите, доволни хора не изпитват чувство   на  вина.   Те   са   свободни  и   от тревожността, която изпитват онези, които прекарват настоящите си моменти в бездействие и терзания за минали събития.  Могат да признаят, че са допуснали грешка, и да си дадат дума да не повтарят дадено неефективно поведение, но не си губят времето да съжаляват за нещо, което не са извършили, или да се разстройват за нещо, което са извършили в по-ранен момент от живота си.  Пълната освободеност от чувството на вина е един от белезите на психично   здравите   индивиди.   Никакви жалби за миналото  и никакви усилия да накарат другите да изберат чувството на вина, като им задават нелепи въпроси от рода на: „Защо   не   постъпи   по   друг   начин?”   или   „Не   те   ли   е срам?”

Тези хора, изглежда, съзнават, че животът се живее  и нищо  повече – колкото  и да страда човек,   няма да   промени    миналото.    Те    самите  са освободени  от чувство на вина,   без това да им струва някакво усилие. И   понеже   това е  естествено,   те   никога   не   насърчават другите  да   избират   вината. Те знаят, че терзанията в настоящите моменти само подсилват ниската самооценка и че да се учиш от миналото е много по-ценно, откол-кото да се оплакваш от него. Никога няма да ги видите да манипулират други хора, като им казват, че са лоши, нито  пък ще  ви позволят да ги манипулирате  по  този начин.   Няма да ги хване яд на вас, просто няма да ви обърнат   внимание.   Вместо да ви се разсърдят,  ще   си отидат или ще променят темата на разговора. Стратегиите, които са толкова полезни при общуването с повечето хора,   при тези  индивиди  не дават никакъв резултат.   Вместо да терзаят и себе си, и околните с чувство на вина,  те  безцеремонно  отминават. Хората,  които  нямат  слаби  места,   не  се   безпокоят прекомерно. Обстоятелства,  при които другите изпадат в  ужас,  изобщо   не ги  засягат.  Те  не  планират нещата отдалеко и не са склонни да   отлагат за  бъдещето.   Отказват да се безпокоят и затова не изпитват тревожността,  която  придружава  безпокойството. Те  всъщност не умеят да се  безпокоят,   защото това не е част от светогледа им.   Не са неизменно спокойни,   но не желаят да прекарват настоящите си моменти в терзания за бъдещи събития,   над  които   нямат никаква   власт.   Те са  много силно ориентирани към настоящия момент и сякаш някакъв   вътрешен  сигнал   им  напомня,   че   всички   безпокойства  трябва да   бъдат   ограничени   в   настоящия   момент.

Тези хора живеят сега,  а не в миналото или в  бъдещето.   Неизвестността   не  ги  плаши   –   те  дори  търсят нови   и   непознати   преживявания.   Обичат   не определеността. Наслаждават се на своето „сега”, съзнавайки, че това е всичко, което имат. Не правят планове за бъдещо събитие   и   не   прекарват дълги   периоди   в   бездействие, докато  чакат да  настъпи  събитието.   Моментите   между отделните   събития трябва да  се   изживяват така,   както и моментите,   през които протичат самите  събития.  Те имат необикновена способност да извличат пълно удо: волствие   от всекидневния  си живот.   Не   са склонни да протакат, не пестят за „черни дни” и макар обществото не  винаги да одобрява поведението им,  няма опасност да   започнат да   се   самообвиняват.   Те   събират   щастие сега, а когато настъпи бъдещото  „сега”, включват и него. Тези хора винаги се  забавляват,   защото виждат, че е безсмислено да чакат, за да започнат да се забавляват. Това е естественият начин на живот, който много наподобява на живота на детето или животното. Хората, избавили се от слабите си места,  са заети да живеят пълноценно в настоящето, докато мнозинството прекарват живота си в очакване на печалби, които в края на краищата   не  успяват да   вземат.

Психично здравите хора са необикновено самостоятелни. Те  са  вън   от   „психичното   гнездо”   и  макар да обичат  семейството   си   и да  са  силно   привързани  към него, смятат, че във всички взаимоотношения независимостта е по-ценна от зависимостта. Отдават особено голямо значение на отсъствието на предварителни очаквания. Взаимоотношенията им с околните почиват върху взаимното зачитане на правото на всеки да взема решения самостоятелно. С любовта си те не налагат своите ценности на човека,  когото обичат. Държат на уединението,  което другите  могат да приемат като проява на пренебрежение или незачитане.  Понякога обичат да остават сами и са готови на всичко, за да защитят правото си да  се уединяват. Тези  хора не  се ангажират в  многобройни любовни   връзки.   Подбират грижливо  обекта на   чувствата   си,   но   обичат  дълбоко   и   емоционално. Склонните към зависимост и психично нездравите хора трудно могат да ги обичат, тъй като индивидите, освободили  се  от слабите си места,  непреклонно   отстояват свободата си. Ако някой има нужда от тях, те отхвърлят тази нужда,   защото смятат,  че тя е вредна и за него, и за  самите тях. Държат обичаните   от тях хора да  бъдат независими,   самостоятелно  да   правят   избора   си   и  да живеят живота си заради себе си. Макар че общуването с другите   им доставя   удоволствие, за тях е много  по-важно  околните да не се нуждаят от подкрепата им.  В момента, в който се облегнете на човек без слаби места, той   започва  да   се   изплъзва   –   първо   емоционално,   а след това и физически. Тези хора не желаят нито да зависят от някого, нито някой да зависи от тях,  когато става   въпрос   за   взаимоотношения   между зрели хора. Когато са с деца, те са модел на любещи хора, но и у децата още от самото начало насърчават доверие в собствените сили, като се отнасят към тях с неизменна обич.

У тези здрави, пълноценно живеещи индивиди не се открива никакъв   стремеж към  одобрение. Те могат да функционират    без    одобрението    и    възхищението    на околните.  Не търсят почести, както повечето хора.  Не се влияят от мнението на околните, почти не се интересуват дали другите одобряват, или не думите или дейст-вията им. Не се опитват нито да шокират хората, нито да спечелят одобрението им. Хората,  освободили се от слабите си места, са с толкова силна вътрешна локализация  на контрола,  че   буквално не се  влияят от това, как другите преценяват поведението им. Това не означава, че остават безчувствени пред възхищението и одобрението   –  просто   не   изпитват потребност   от  тях.   Те могат да бъдат откровени до болка, тъй като не забулват мислите си във внимателно подбрани думи, с които искат да доставят радост на другите.
Ако искате да разберете какво мислят, ще чуете точно това от устата им. И,  обратно,   ако кажете нещо лошо по техен  адрес, те няма да се разстроят или да се демобилизират. Ще приемат данните,   които   сте  им доставили,   ще ги пресеят през ситото на собствените си ценности и ще ги използуват  в   по-нататъшното   си  израстване. Те  не  изпитват нужда да  бъдат  обичани   от всички,   нито  имат безгра-нично желание всяка тяхна постъпка да бъде посрещана с одобрение. Съзнават, че винаги ще се сблъскват с известно неодобрение. Необикновеното у тях е, че са в съ-стояние да функционират така, както диктуват самите те, а не някой друг,  който е извън тях.

Като   наблюдавате  тези  хора,   ще   забележите   у тях известно   отсъствие на приобщеност към културата.  Те не са бунтари, но правят свой собствен избор, дори той да противоречи на действията на всички останали. Хората, освободили се от слабите си места, пренебрегват незначителните правила, ако те са безсмислени, и не се съобразяват с дребнави условности, които са толкова важни за повечето хора. Те не ходят често на коктейли и не водят светски разговори, защото така е прието. Те са верни на себе си и макар че обществото заема важна част от живота им, отказват да бъдат ръководени от него или да му робуват. Те не вдигат бунт, но вътрешно знаят кога да не му се подчиняват и как да функционират трезво и смислено.

Хората, освободили се от слабите си места, умеят да се смеят и да създават смях.   Откриват хумора в почти всички ситуации и могат да се засмеят и в най-глупавия, и   в   най-тържествения   случай.   Обожават да разсмиват другите   и   с   лекота   се   шегуват.   Това   не са сериозни, тежки хора, които минават през живота с каменна строгост. Тъкмо обратното, те са хора на делото, които често  са презирани заради лекомислието им в неподходящи моменти. Те не подбират момента с точност, защото   знаят,   че  такова нещо   като   подходящо   събитие  на подходящо    място   не    съществува.   Те   обичат   несъответствието и въпреки това хуморът им не е злостен. Никога, абсолютно никога не използуват злонамерени подигравки, за да създават смях. Те не се смеят на хората, а се  смеят заедно с тях.   Смеят се на живота и всичко приемат като развлечение, въпреки че са целенасочени. Когато    отстъпят   крачка   назад   и   погледнат   живота, знаят, че не са се запътили към някое специално място. Способни   са да  се  радват  и да създават   атмосфера,   в която и другите могат да избират да се радват. Приятно е да си близо до хора, освободили се от слабите си места.

Тези   хора  приемат  себе   си,   без  да  се   оплакват. Те знаят,   че  са  човешки същества и че  това  е  свързано с определени човешки качества.  Знаят, че външно изглеждат по определен начин и приемат това. Ако са високи, добре, ако са ниски, пак добре. За тях не е от значение дали са плешиви или имат буйна коса. Те понасят потенето. Не се отнасят с фалшиво отвращение към физическата   си  същност. Те са се приели  и   следователно   са най-естествените хора. Не се маскират с изкуствени пре-парати,  не се извиняват за това, което са. Не ги отвращава нещо, което е типично човешко. Харесват се и се приемат такива,   каквито  са.   По   същия  начин възпри-емат и цялата  природа – такава,   каквато   е,   –  без да желаят да е по-различна.  Никога не се оплакват от неща, които не могат да променят – например от жегата, дъждовните   бури   или   студената  вода.   Приемат  и   себе си, и света такъв, какъвто е. Без претенции, без хленче-не – приемат го и толкова.   С години да живеете край тях,   няма да   ги   чуете да   негодуват   от себе   си  или да отправят празни пожелания.   Ще видите хора на действието,   които действуват.   Ще ги видите да наблюдават света такъв, какъвто е, като деца, които приемат природата и  й  се радват – такава,   каквато   е.

Те ценят природата. Обичат да бъдат сред нея и да бродят из девствени и красиви места. Особено обичат планините, залезите, реките, цветята, дърветата, животните, цялата фауна и флора. Самите те са естествени, безцеремонни и непретенциозни и обичат неподправе-ността на вселената. Не се стремят към кръчмите, нощните клубове, празненствата, събиранията, към изпълнените с цигарен дим стаи и така нататък, въпреки че са в състояние да извличат максимално удоволствие от тях. Тези индивиди са в хармония с природата, със света, макар че могат да  функционират и  сред хората.  Те са в състояние да ценят това, на което останалите са престанали да се радват. Слънчевият залез или разходката в гората никога не ги отегчава. Винаги могат да се любуват на полета на някоя птица. Гъсеницата никога не им е досадна, нито пък котката, която ражда котенцата си. Те се възхищават непрекъснато и спонтанно. За ня-кои това може да изглежда изкуствено, но тези хора не забелязват какво мислят другите. Твърде много са погълнати в съзерцанието на безкрайните възможности за пълноценно изживяване на настоящите   моменти.

Хората, освободили се от слабите си места, проникват в същината на поведението на другите и това, което за мнозинството може да е сложно и неразгадаемо, за тях е ясно и разбираемо. Проблемите, които извеждат мнозина от равновесие, за тях са само незначителни неудобства. Тази липса на емоционално преживяване на проблемите им позволява да преодоляват пречки, които за останалите хора са непреодолими. Освен че познават себе си, те веднага разбират какво се опитват да им сторят другите. Хората без слаби места могат да вдигнат рамене и да отминат неща, които у другите хора пре-дизвикват гняв и объркване. Те никога не се смущават или объркват, а това, което за другите може да изглеждат сложно и нерешимо, за тях е просто условие с готов отговор. Те не изпадат в мрачни настроения поради проблеми в собствения си емоционален свят. Проблемът за тях е само препятствие, което трябва да преодолеят, а не отражение на това, което са или не са като личности. Самооценката им е с вътрешна локализация и затова те могат да изследват обективно всички външни съображения, без да ги виждат като заплаха за самооценката си. Тази особеност най-трудно се възприема, тъй като мнозинството от хората лесно се чувствуват застрашени от външни събития, идеи или хора. Психич-но здравите и независими индивиди обаче не умеят да се чувствуват застрашени, а именно тази тяхна особеност може да ги направи заплаха за останалите.

Индивидите без слаби места никога не водят безполезни битки. Не са склонни да се заемат с най-различни начинания    само  и само да си придадат важност.   Ако борбата може да доведе до промяна, те ще се борят, но никога няма да сметнат,   че е  необходимо да се   борят безцелно. Те не са мъченици,  а хора на действието. Те са също хора, които са готови да помогнат.  Почти непрекъснато са заети с дейност, която ще направи живота на другите по-приятен или по-лек. Те са бойци от предния фронт на социалната промяна, но не си лягат всяка нощ заедно с проблемите от изминалия ден и не си докарват язва, сърдечно заболяване или други болести. Те са неспособни да мислят и действуват стереотипно. Често пъти дори не забелязват физическите различия между хората,   включително расовите,   етническите, ръстовите и сексуалните. Те не са повърхностни хора и не съдят за другите  по   външния  им  вид. Въпреки  че   може да изглеждат епикурейци и егоистични,   през голяма част от времето си те служат на другите. Защо? Защото им харесва.

Хората, освободили се от слабите си места, не са болнави. Не се разстройват от настинки и главоболия. Вярват в способността си да се избавят от тези неразпо-ложения и никога не разказват колко зле се чувствуват, колко са уморени или какви заболявания нападат организма им. Те се отнасят добре с тялото си. Харесват се. Хранят се добре, редовно се занимават с физически упражнения (като начин на живот) и не се поддават на неразположенията, които обикновено изваждат другите от релсите за различни периоди от време. Те обичат да живеят добре  и живеят добре.

Друга особеност на тези пълноценно функциониращи индивиди е откровеността. Те не отговарят уклончиво и за нищо не лъжат. Лъжата за тях е изкривяване на тяхната собствена реалност. Затова и не се самозаблуж-дават. Въпреки че са сдържани, няма да преиначат истината, за да защитят някого. Те знаят, че владеят собствения си свят – така, както другите владеят своя. Понякога поведението им може да изглежда жестоко, но в действителност те просто дават възможност на околните да вземат решения самостоятелно. Те решават ефективно нещата – такива, каквито са, а не каквито биха искали да   бъдат.

Тези хора не са склонни да обвиняват другите. Те имат вътрешна ориентация на личността и не приписват отговорността за това, което са, на други хора. Не са склонни продължително време да говорят за другите и да обсъждат какво е извършил или не е успял да извърши даден човек. Те не говорят за хората, а говорят с тях. Не обвиняват другите, а помагат – на тях и на себе си – отговорността да попадне там, където й е мястото. Не са нито клюкари, нито интриганти. Толкова са заети да живеят ефективно, че не им остава време за дребнави заговори, които запълват живота на мнозина. Хората на действието действуват. Критикарите хвърлят обвинения и се  оплакват.

Индивидите, които са скъсали със слабите си места, не отдават голямо значение на реда, организацията или системността в живота си. Те имат самодисциплина, но не им е необходимо нещата и хората да съответствуват на  собствените   им   схващания.   Те  не дават препоръки на околните.  Знаят, че всеки има право на избор и че маловажни неща, които вбесяват другите хора, са просто резултати от нечие решение. Те не смятат, че светът трябва да бъде устроен по специален начин. Нямат мания за чистота или ред. Стремят се да живеят функцио-нално, но ако не всичко е така, както биха желали, не правят трагедия от това. За тях организацията е само полезно средство, а не самоцел. Поради това, че не страдат от манията за организираност, те имат творче-ски подход към живота си. Заемат се с решаването на всеки проблем по свой собствен маниер – като си сварят канче супа, като напишат отчет или започнат да косят трева. Влагат въображение в постъпките си и в резултат подходът им към всичко е творчески. Не им се налага да правят нещо по точно определен начин. Не се съветват със справочници или специалисти – просто се заемат с проблема така, както им се струва, че е подходящо. Това е творческият подход и те го владеят без изключение.

Хората, освободили се от слабите си места, имат изключително висок енергиен заряд. Изглежда, че им е достатъчен краткотраен сън и това, че живеят, създава у тях особена възбуда. Те живеят и са здрави. Могат да вложат огромна енергия в изпълнението на някоя задача, защото решават да се заемат с нея пълноценно в настоящия си момент. Енергията им не е свръхестествена, а се дължи на това, че обичат живота и всички дейности в него. Никога не изпитват скука. Всички житейски събития им предоставят възможност да вършат нет що, да мислят, да чувствуват и да живеят, а те умеят да вложат енергията си в почти всички ситуации в живота. Ако попаднат в затвора, ще впрегнат ума си в творчески занимания и няма да си позволят за изгубят интерес към живота. Скуката отсъствува от всекидневието им, тъй като индивидите, откъснали се от слабите си места, насочват същата енергия, която притежават и останалите хора,  към полезни изживявания.

Те са любознателни  до  агресивност. Това, което знаят, никога не им е достатъчно.   Винаги търсят още знания и са готови да се учат във всеки настоящ момент от живота си. Не се интересуват дали ще трябва да направят нещо по правилния начин или дали са направили нещо по неправилен начин. Ако нещо не излиза или не е максимално полезно, те го изоставят, а не се отдават на празни съжаления. Те търсят истината в света на знанията, винаги се радват да научат нещо ново и никога не смятат, че са завършен продукт. Ако са край бръснар, искат да научат нещо повече за бръснарството. Никога не изпитват и не проявяват чувство на превъзходство и не очакват другите да ръкопляскат на заслугите им. Готови са да се учат от децата, борсовите агенти и животните. Искат да научат нещо повече за работата на заварчика, готвача, въдичаря или заместник-председателя на някоя компания. Те са по-скоро ученици, отколкото учители. Това, което знаят, не им е достатъчно и те никога не се държат снобски или надменно, защото тези чувства са им чужди. Всеки човек, предмет или събитие за тях е повод, за да научат нещо ново. Те са агресивни в многостранните си интереси, никога не чакат информацията да стигне до тях, а сами я издирват. Не се срамуват да разговарят със сервитьорката, да запитат зъ-болекаря какво изпитва, когато бърка по цял ден в устите на хората, или да попитат някой поет какво иска да каже  с  един или друг свой стих.

Тези хора не се боят от неуспеха. Дори често му се радват. Те не слагат знак за равенство между успеха в някое начинание и успеха на човека като личност. Тъй като само оценката им идва отвътре, те разглеждат обективно всяко външно събитие като ефективно или неефективно. Знаят, че неуспехът всъщност е нечие мнение, изказано с думи, и че той не е опасен, защото не може да накърни самооценката им. Хората, освободили се  от слабите си места,  са готови да опитат всичко, даучаствуват във всичко, защото това им прави удоволствие и никога не се страхуват да обяснят какво чувствуват. Затова никога не избират демобилизиращия ги гняв. По същата логика (без да се налага всеки път да го обмислят, тъй като това е станало техен начин на живот) те не си казват, че другите би трябвало да се отнасят по-различно с тях и че би трябвало да им се случват по-различни неща. Те приемат хората такива, каквито са, и полагат усилия, за да променят събитията, които не им харесват. Следователно гневът остава невъзможен, защото те нямат предварителни очаквания. Това са хора, способни да отхвърлят самопогубващите емоции и да привличат положителните  емоции.

Тези щастливци проявяват завидна липса на склонност да се самоизтъкват. Те не участвуват в състезателни игри и не се опитват да правят впечатление на другите. Не се обличат специално, за да бъдат харесвани, нито пък полагат усилия, за да се изтъкват. У тях има простота и непринуденост, която не им позволява да правят голям въпрос от маловажни или по-важни неща. Не са склонни да участвуват в спорове и разгорещени дискусии. Те просто излагат становището си, изслушват другите и разбират, че е безсмислено да се опитват да убеждават някого да бъде като тях. Те отбелязват: „Добре, просто сме различни. Не е нужно да стигаме до съгласие.” Оставят нещата така, без да изпитват потребност да спечелят спора или да убедят противника, че позицията му е погрешна. Не се боят да направят лошо впечатление,  но и не си го поставят за цел.

Ценностите им не са от локален характер. Те не се идентифицират със семейството, съседите, общността, града, областта или държавата. Приемат се като представители на човешкия род. За тях безработният австриец не е нито по-добър, нито по-лош  от безработния калифорниец. Не са локални патриоти, а се виждат като част от цялото човечество. Не се радват, когато загиват повече врагове, тъй като и вр иъч е човек, както и съюзникът. За онези, които са се освободили от слабите си места, не са валидни прекараните от хората граници, които определят пристрастията на един човек. Те преминават през границите на традициите, поради което често ги заклеймяват като бунтовници или дори предатели.

За тях няма „герои” или „кумири”. В техните очи всички хора са хора и никого не поставят по-високо от себе си по значимост. Не изискват непрекъснато да им бъде отдавана справедливост. Когато някой друг има повече привилегии от тях, смятат, че това е изгодно за него, и не виждат причина да се разстройват от това. Когато се състезават срещу някой противник, желаят той да се представи добре, а не посредствено, за да не се налага самите те да спечелят състезанието поради дисквалификация на противника. Обичат да побеждават и да успяват със собствени сили, а не да печелят благодарение на недостатъците на другите. Не настояват, че всички трябва да бъдат еднакво надарени, но търсят щастието вътре в себе си. Не са склонни да критикуват, нито изпитват удоволствие от нещастията на другите. Те са твърде заети да живеят, за да забелязват какво правят  съседите   им.

Най-характерното за хората, избавили се от слабите си места, е, че те се самоуважават. Мотивирани са от желанието да израстват и когато имат възможност, винаги се отнасят добре към себе си. У тях няма място за самосъжаление, само отхвърляне или само омраза. Ако ги попитате: „Харесвате ли се?”, ще ви отговорят гръмогласно „Да, разбира се)”. Те наистина са редки птици. Всеки ден за тях е удоволствие.  Прекарват го цялостнои изживяват пълно всички свои настоящи моменти. Не им липсват проблеми, но не изпадат в емоционалната демобилизация, до която обикновено водят проблемите. Критерият за психичното им здраве не е дали ще се подхлъзнат, а какво ще направят, ако се подхлъзнат. Ще останат ли на земята, хленчейки, че са паднали? Не, те ще станат, ще отупат праха от дрехите си и ще продължат да живеят. Хората, които вече нямат слаби места, не гонят щастието – те живеят и щастието е тяхната отплата.

Следващият цитат от едно есе върху щастието, публикувано в сп. „Рийдърс дайджест”. обобщава подхода към ефективния начин на живот, за който говорим в цялата книга:
„Нищо на света не прави щастието по-непостижимо, отколкото опитът ни да го открием.” Историкът Уил Дюрант описва как търсел щастие в познанието, но открил само разочаровие. След това потърсил щастие в пътешествията, но открил досада; като го потърсил в богатството, открил недоразумение и безпокойство. Потърсил щастие в собственото си писане и открил само умора. Един ден видял жена, която чакала някого в малък автомобил със спящо дете на ръце. От влака слязъл мъж, приближил се до нея, нежно я целунал, после целунал и детето съвсем леко, за да не го събуди. Семейството потеглило с колата, а Дюрант останал зашеметен от това, че е открил истинската същност на щастието. След това се успокоил и открил, че „всяка нормална жизнена функция  съдържа известна наслада”.
Като използувате настоящите си моменти, за да получите максимално задоволство, вие ще бъдете един от индивидите, освободили се от слабите си места, а не наблюдател. Тази мисъл е толкова приятна – да се освободите от слабите си места. Вие можете да направите този  избор   още   сега –  стига да решите.


( Преведе от английски език Лиляна Енева)




No comments:

Post a Comment