2017/03/27

Инедията – Част I

Инедията за мен лично е един от най-великите инструменти за развитие на съществото (едновременно визирам духа, душата и тялото) в нашата триизмерна реалност. Мога с покритие да заявя, че това се превръща в най-трудния път, ако решите да не спрете с обществените Ви ангажименти, да не изоставите човечеството и близките Ви; ако в същото време се ориентирате и навътре, изправяйки се срещу страховете и страданията си, срещу нерешените мисловни, емоционални и телесни проблеми; ако се противопоставите на невидимите врагове на човечеството (за които ще разкажа на 13.04), чиято хищническо-паразитна цел е никога да не добиете познания за това кой и какво сте, за какво сте дошли на тази Земя и на какво сте способни ако възвърнете силата си.

Темата е обширна и съм решил да я разделя на минимум три части плюс специална тема за въпроси и отговори. В настоящата част ще става дума за първите ми преживявания през септември 2015 г. и следващите, година по-късно.

Едва от декември 2016 г. започнах активно с Инедията като начин на живот (вече присъстваща всеки месец), като за 2 седмици достигнах до нови прозрения и ценни преживявания, описани във втората част.

Третата част ще види бял свят лятото, като  съм решил тя да обхваща целия ми опит през настоящата година, както и безценни съвети и напътствия, защото ако човек някъде сгреши (дали поради незнание или незрялост), може да е фатално за материалното тяло.


Нещастните и дребни души (зовящи се водещи на новини) само чакат не-шаблонните хора-изследователи да сбъркат някъде, за да могат след това да всяват още повече страх и агресия към инакоживеещите. Пресни примери (от последните две години) са за жената от забравих-кой-град, която гледала Слънцето и не ядяла 40 дни, но накрая умряла. Ако слушате медиите, без да направите собствено проучване, ще останете с впечатлението, че причината е била в ненормалната практика да се храниш от слънцето. Но реално нейната причина за смъртта бе свързана с едно заболяване на сърцето, което го имаше от години.
Друг пример бе с жена, която искаше да роди в дома си, без лекарски персонал. Тъй като процедурата не бе извършена по правилен начин, детето й се спомина. Журналята това и чакаха. Ала да разследват какво се случва с пъпната връв на новородените няма да го направят нали?

За да се избегнат такива сценарии и с настоящата тема, в третата част ще споделя всякакви опасности и съвети (в това число и за периода, свързан със захранването, който също е изключително важен). Разбира се, че ако сте внимателни и проницателни, ще видите описани част от тях в първите две теми. Пожелавам успех на всеки, който е тръгнал с чистосърдечни и добронамерени мотиви по този път! :)


~~~

(Публикувано на 10.10.2015:)

Здравейте на всички! :) Реших да споделя личния си опит по темата.

За Инедията като начин на живот научих именно от тази тема на потребителя Спорт-Здраве/Форум. Хареса ми идеята да не съм зависим от храната като източник и още по-интересното е, че получих потвърждение от Душата си, че имам уменията, качествата и нужната физиология, за да постигна това. След това пуснах този поток и забравих за Инедията като цел, като се ориентирах към Източната медицина, философии и в малък аспект бойни изкуства в рамките на 5 месеца.

Настоящата ми статия я разделям на следните части:
1) каква храна съм ял през годините и в какво състояние е било тялото ми преди да започна с Инедията;
2) какво е било менталното ми състояние, качества и опит преди процеса;
3) описание на дните по време на Инедията – менталното, емоционалното, физическото и енергийното състояние на Духа и Тялото ми;
4) заключение.

 Приятно и обогатяващо четене. :)


Част I:

Като малко бебе съм бил доста пухкаво и дебело същество. След третата ми година вече съм почнал да отслабвам. От тогава, през годините, винаги хората (родата, децата, съучениците) са правели саркастични изказвания, защото бидейки висок малкото килограми още повече си личат. Радвам се, че вътрешно съм бил уверен в себе си и съм подминавал без емоции тези забележки, но просто идва момент (примерно в пубертета), в който ти писва да слушаш едно и също нещо почти всеки ден. И да им викаш, и нормално да подходиш, и да се пошегуваш че повтарят думите си и вече знаеш позицията им – няма промяна или узряване в другата страна ... След години развих някои способности и добих информацията, че 80% са животински Съзнания, така че вече ми бе ясно защо тези „хора не се променят и изплюват (не)съзнателно едно и също нещо.

Винаги съм виждал ребрата си или вените по ръцете и ходилата, без изобщо да го изживявам тежко, или да се имам за по-различен и специален от другите. Спортувал съм като всяко дете, като втората половина от пубертета премина в повече застояване и играене на компютърни игри. Така аз имам невероятната възможност да Оценя двете поколения и заниманията им, за които отделна тема ще направя в някой слънчев ден. :)

Преди се тъпчех автоматично по три пъти на ден, защото такъв е общоприетият модел, но към 10 клас започна промяната в мен. Бих го нарекъл етапа на интелектуалното съзряване – да не се бърка с духовния или емоционалния такъв. Винаги съм бил любознателно момче, но когато нямаш компютър, пък и телевизия не гледах, любознанието ми стигаше само до четене на учебниците или разни странични енциклопедии и художествена литература. Когато навлезе Интернет в живота ми, се породи възможността за информация от всякакъв род – статии, филми, музика. Случайно бях попаднал на филма Food Inc, който остави траен отпечатък върху Съзнанието ми. Помня, че показваха как в „любимата и свободолюбива Америка кравите са държани в обори и не им позволяват да пасят трева, а ги тъпчат с ГМО царевица. Кокошките ги държат в клетки, инжектират им хормони (с цел да дадат повече бяло месо), а когато бъдат пуснати ‘на разходка’, те не могат да се движат, защото костите на краката им са слаби и неизползвани, строшаващи се под прекалено голямата и изкуствена тежест. Филмчето не бе едностранчиво и показваше няколко останали читави фермери, отглеждащи реколтата и животните по старомодния начин. Радващи за мен бяха моментите, в които американски семейства изминават стотици километри, за да си купят качествена храна! :)

За първи път в живота си започнах да се интересувам от това какво слагат в храните и какво ям аз. Направо се бях шашнал в един „плодов пунш“ (от магазините) колко Е-та имаше. А сок от този пунш + две филии, намазани с шоколад Finetti, ми бяха толкова сладки и подготвяха за училище. :) Тогава консумирах каквото нагъваха родата и семейството – всякакъв вид храни. На всичкото отгоре редовно консумирах сладки неща и пиех безалкохолни (без противната ми Кола или Пепси). Въпреки всичко това – аз не напълнявах, нито съм страдал от болки или болести. Вече знам защо това е така, но читателят ще разбере във втората част от текста ми. :)


~~~


В периода на това интелектуално съзряване бях решил (освен да променя начина си на хранене) да започна със силови физически упражнения, подобрявайки тялото си. Естествено следвах общоприетите западни и силови упражнения, без да имам  информацията и перспективата за тялото, които сега имам – така че те в такива случаи повече вредят, ако не се следват определени принципи и нямате добра връзка с тялото си (сухожилията, мускулите, ставите и течностите).

Промяната на Съзнанието ми и грижата за тялото ме заземиха малко, свързайки ме с него, защото си бях отявлен Светулчо, живеейки с мотото „Нетленното/духовното е важно, пък материалното е временно и го оставям на втори план“; както и желанието да спра за една седмица безалкохолните и сладките неща доведоха до някаква промяна във вкуса и реакцията ми относно колбасите. Правя си любимия (пекан на скара) кренвирш на Кен с кашкавал – и ... бам, тялото го изповръща. Езикът беше започнал да отделя рано сутрин гадна слуз и дъх, но след седмица този дъх, който забелязах, че все се появяваше след като предния ден съм ял колбаси – изчезна.

Пробвах идните дни саламите, включително любимия ми телешки на Камчия – отново го повърнах, без значение суров или пекан. Отказах всякакви колбаси и меса. Като резултат косата ми започна да става мазна (в същото време попаднах на коментар от някакъв потребител на xnet, който заявяваше че този процес се дължи на детоксификация на тялото – ама че „случайност”. Тепърва навлизах и преживявах това, което е известно като синхроничност.


~~~


Какви храни включва(ше) менюто ми години наред, след като спрях с горе-описаните неща:
1) фасул (както и зелената му версия :D);
2) леща;
3) грах;
4) супа със спанак или лапад;
5) обикновени зеленчукови супи;
6) супа с картофи;
7) манджа с картофи;
8) пържени картофи (във фритюрник или на тиган);
9) пържени тиквички (но такива на тиган с брашно);
10) бял ориз – варен или печен;
11) мекици, тенурки, тутманик, питки, палачинки, катми, кекс;
12) кисело мляко, сирене и кашкавал – кравешки;
13) яйца;
14) плодове: праскови, кайсии, череши, банани, сливи, боровинки, ягоди, смокини, киви, грозде;
15) зеленчуци: домати, краставици, моркови, репички, марули, лук, чесън, чушки, зеле;
16) магданоз, кервиз, карфиол, копър, чубрица, канела …
17) маслини супер мамут. Това са най-сочните и любими, обожавам ги. :)
18) ядки: бадеми, кашу, лешници, фъстъци, орехи;
19) ще завърша ударно с ... :D горещ бял хляб, току-що изваден от фурна (от работливите ръце на някой младеж или арна мома) + домашна чубрица с всякакви подправки! В началото на тази година ми дойде спомена именно как като дете (5-6-годишно) фурната беше на няколко минути път пеш и как ме пареше хляба в чантите рано сутрин, а после нагъвахме и се радвахме! Затова почнах да търся фурни и ядох доста честичко топъл и хубав бял хляб с чубрица тази година. И сега читателите си мислят: „Но в стомаха ти всичко става на топка!“ или „Белият хляб е бавен убиец за тялото.“; Зависи от настройката на Съзнанието ви, какви съставки има хляба, как се произвежда и от кого, така че нека не се изказваме предубедено, с клишета, повтарящи като папагали лъжи или умишлена пропаганда …


~~~


Повечето продукти (плодове и зеленчуци) са отглеждани от баба ми на село. Кокошките си тичат по тревата и нагъват здраво каквото се гледа на двора като храна. Млякото ми идва от чужди кравички, пуснати да пасат – нищо общо със случаите във Food Inc. И да излизат някакви пишман писатели или псевдо учени, и да ми казват „колко вредно е киселото мляко”, всявайки страх и смут –> е нелепо не само поради горната причина и начина на отглеждане на животните, но и поради следните:

1. много народи с произход от Европа, Близкия изток или Индия имат способност на генетично ниво да обработват латкозата! Тези народи са гледали стотици години наред кози, овце, крави или биволи. Начинът им на живот е причината тялото им да еволюира и да се приспособи към приема на мляко след кърмаческа възраст. :) Разбира се, че американците не са от тези народи и затова да приемат кисело мляко е вредно за тях. Капиш?

2. в кои страни има Лактобацилус булгарикус или подобна бактерия? Дали ако правим „кисело мляко” по друг начин (за което загатвам след 3.) няма да е вредно за организма на който и да е? (Реторичен въпрос)
3. лактозата е съставена от глюкоза и галактоза. Според някои научни теории мозъкът предпочита лактата като гориво отколкото небезизвестната глюкоза. :)

Относно огромна част от продаваните млека по магазините – за домашно от вас се иска да разберете какви суровини и закваска слагат, след като изкупуват прясното мляко от мандрите на фермерите. :( Да не говоря, че съм тествал 4% масленост от български марки и отново не се равняват на половината на маслеността и вкуса на моето домашно подквасено мляко. Отделно, че купените може да ги оставиш с дни/седмици и всичко ще им е наред, без никаква промяна във външен или вътрешен план … :( 1 литър прясно краве мляко ми е лев или лев и 30 максимум! Много голяма надценка от страна на ‘големите и утвърдени български производители’, които на всичкото отгоре не правят и качествено мляко в тези кофички … Затова си намирате кравари (по селата или градовете), или отивате до някоя мандра за прясно мляко, или сами гледате крава, или обикаляте из всякакви магазини и опитвате млеката (може да има останали читави за подкваска – ако не намерите стара баба/дядо в някое село :) Гарантирам Ви, че ще намерите стари хора по селата – само се иска да поразмърдате дупето си, т.е. Съзнателно действие, а не оплаквания от 1001 нощи и мързелуване/бездействие).


~~~


Няколко години след този период си позволявах два пъти в месеца да ям месо от кокошки, отгледани на село от баба ми, и веднъж в месеца някаква риба. Нито чувствах хубаво месото, но и не беше лошо и вредно, нито тялото го повръщаше. Просто така и така имах достъп до качествено месо – защо да не го ям и изследвам организма ми как ще го приема? Също така се връщах 2-3 пъти в седмицата за някакви любими сладки храни. Тогава не знаех причината за това мое Неосъзнато желание и страст към сладкото.

Започнах да ям само по два пъти на ден. Струваше ми се малоумно да пълня стомаха си рано сутрин, без да чувствам празнота или глад – даже напротив: събуждах се изпълнен и чувствайки Енергията на Духа ми, придаваща една ефирност и бодрост. :) Както ще разберете в част III –> това чувство и състояние се усилват и остават с вас през целия ден при определени условия, а именно: без дуалност на Съзнанието (критикуване, желание за манипулиране, съмнения, притеснения, циклични нерешени мисъл-форми и всякакви емоционални блокажи) и без заземяващата/материална храна! :) Възможно е да си ядете и отново да сте в това състояние, но в зависимост от храната и храносмилателната Ви система ще има периоди на спад или неприятни изживявания, ако фокусът Ви е върху тялото, а не духа Ви. Ще дам пример по-надолу в текста с кит-кат експеримента, който бях провел.

Интересно е да се отбележи, че аз вода по принцип много рядко пия. Дори в жегите – повече от половин литър на ден не. Вярно е, че плодовете и общо 1 литър на ден айрян в съотношение от 80% епично краве мляко и 20% вода през по-голямата част от дните ми през годините са присъствали, но то е било по-скоро желание да се насладя на храната, а не нужда. :)

В днешни дни пия вода по нужда когато например ще тичам 8 километра и ходя 2км на 25+ градуса, и то от не-чешмяна и не-градска такава. Едва ли е повече от 300ml, въпреки километрите и жегата, ако щете вярвайте. :)


Част II:

Един от Ключовите мигове в съществуването Ви е този, в който се убедите лично как вашите мисли, емоции и действия изграждат вашата реалност. Преживяванията и Съзнанията, които привличате в живота си (в миналото, настоящето и бъдещето), качествата и уменията Ви – всичко зависи от Вас! :) На теория, на най-абстрактно ниво – това е факт! (Когато преживеете този факт, няма да има и капчица съмнение в теорията.) Въпросът е дали сте Съзнателни или Несъзнателни за изборите, които правите, както и за последствията им. Писал съм отчасти и съм давал примери в темата си за Интимността, Ин и Ян.

Няма как нещо на мисловен, емоционален или чувствен план да няма проявление на физическо ниво. Въпросът е да го намерите. Може да тръгнете от изследване на физическия слой, преминаващи към по-вътрешните пластове на Аз-а Ви – това, което наричам Външен път. Или от най-вътрешните слоеве на съществото Ви да изплувате към най-външните (Вътрешният път). И двата Пътя ще Ви доведат до корена на нещата, защото са свързани. Няма ‘по-верен’ или ‘по-морален’ в случая. Дали има по-ефективен (спестяващ време, усилия и енергия)? Зависи от Вас самите – дали от малки сте ориентирани повече към тялото си (свързване с него, опознаване и наблюдаване, анализ и експериментиране, трениране и т.н.т.), или по-естествен за вас е другия път (в който бях аз).

Разберете ли на теория някакъв абстрактен принцип или явление, то ще започнете да виждате конкретните им проявления в различни сфери от живота Ви. Ще дам три примера, като преди това ще споделя нещо общоизвестно и на пръв поглед елементарно, с нищо незаслужаващо вниманието на средностатистическия човек, върху което малко хора се замислят, а именно –> Устата приема храната, зъбите я смилат, след което тя преминава през фаринкса, ларинкса, гръкляна и хранопровода, за да стигне до стомаха. Стомахът е като временно хранилище, в което храната се преработва и престоява известно време. По-нататък с храносмилателната система в следващите примери и обяснения няма да продължавам. Защо подчертах с болднат и курсив текст глаголите? Има причина. :)

1) Нека хипопетично приемем, че имате неутолима жажда или склонност към сладките храни. Такъв беше и моят случай, продължаващ години наред. Тогава не се бях задълбочил върху материалния план, затова темата ‘защо физическото ми тяло обича сладките храни’ – беше на заден план. Иронично, разсъждавах и чувствах с Духа си точно върху корена на темата, която след години Осъзнах колко свързана е специално със сладкото и че е напълно закономерно във физически план това нещо да се случва – желанието на тялото за сладки храни. С две думи: липсата на Любов и щастие в живота Ви създават дисбаланс, който Душата Ви трябва да хармонизира. Защо „трябва” и какъв е вторият вариант са две отделни теми – не за тук. :) За да го направи има няколко варианта, като ще разгледам единия. Душата трябва някак да предаде информацията за дисбаланса на Духа, оживяващ това тяло. Единият начин е чрез сънища. В конкретния пример ще се опита да Ви мобилизира да намерите щастието и любовта вътре във вас чрез ‘езика на сънищата’. Ако не успеете и се провалите и чрез другите знаци на Душата в будно състояние, съобщението (за дисбаланса) се предава надолу по веригата, стигайки до физическото тяло. :) Тялото ще има желание да яде определен тип храни и/или да върши конкретни занимания, които ще го накарат да отделя хормона ендорфин и още една дузина други неща (да не задълбаваме в биохимията, че ще се изгуби нишката :D).

Будният читател веднага ще направи връзката, че яденето на сладки храни е единият начин тялото химически да създаде състояние на щастие и потокът да се балансира за известно време. Но … тънкият момент е, че този цикъл ще се повтаря, ако на мисловно и емоционално ниво не решите проблема. Всеки път, в който изплуват неприятните преживявания и реакции, вие ще търсите сладките храни, за да „решите трудността със стреса и липсата на любов в живота ви”. Но това не е решение, а временно закърпване! „Утолявайки жаждата”, вие създавате временен баланс. Дори качеството на преживяването не е същото, защото перспективата е на ниво физическо тяло (а не с фокус върху Духа или Душата). На всичкото отгоре ще си останете зависими от външния инструмент и няма да излезете от цикъла. При мен нещата се развиха така, че първо реших проблемната тема (любовта и щастието), която окупираше Духа ми (с мисли, емоции и страдания на тази тематика, както и сънища), а впоследствие забелязах как на ниво Тяло спрях да изпитвам нужда от сладки храни. И точно в този миг ме осени прозрението, че двете теми са свързани – общо взето всичко, което прочетохте дотук. :) Получих доза вътрешен оргазъм при сърдечния и коронния център, което винаги се случва, когато Осъзнаете или решите нещо в тази реалност. Такива вълшебни мигове на екстаз! :) Който ги е имал и е успял Истински поне една своя незряла характеристика да оправи в живота си, той ще го е изпитал и ще знае за какво пиша. Към тези Съзнания, които търсят решения за проблемите си изпитвам радост и уважение към любознателната им и изследователска натура и им пожелавам успех, преживявайки такива моменти на незаменимо вътрешно удоволствие. :) Имайки вътрешна радост и любов в живота си (думата ‘сладост’ е хубав синоним в случая), нямах нужда от индустриалната сладост (сладкарските изделия).

След това започнах да проверявам личния си опит по темата с други Съзнания. Винаги забелязвах споменатия модел/шаблон/pattern. Разбира се, някои хора стимулират ендорфина си по друг начин, но в над 90% от случаите хората действат неосъзнато, спрямо програмирането от най-малка възраст, а именно –> когато бебето или ходещият дребосък плаче, повечето от родителите напълват стомаха му с храна. Заместват вътрешната празнота с външни инструменти (в случая храна). Още от най-малка възраст тялото бива научено да задоволява състоянията на тъга, депресия или неизпълнени желания с храна! Когато малкото човече порасне и изпадне в такива състояния (или просто му е тъпо и няма какво да прави), какво мислите че ще извърши? Ще напазарува храна или ще отвори чекмеджето, за да смекчи болката, но проблемният участък отново ще изплува в близкото бъдеще, защото е нерешен. Хранителната индустрия също ще съществува, за да ни „помага”, възползвайки се от слабостите ни, и на всичкото отгоре допълнително ще вкарва определени стимуланти, активиращи конкретни програми и състояния у вас (след като приемете даден тип храна или лекарство).

2) В този пример ще разгледам друг интересен случай, в който приемате храната, без да я смилате добре със зъбите. Тогава аз веднага мога да направя метафизичната връзка между храна-информация и смилане-раздробяване. Вие ще имате един от следните възможни мисловни модели: ще сте човек, който или Съзнателно обича да чете и приема много информация, без да се фокусира и анализира детайлите (раздробяването на храната на по-малки части – функцията на зъбите), или Душата чрез тялото трябва да балансира вашата неосъзната липса в тази област и затова не се усещате, че обичате да хапвате по много – защото Ви липсва ‘духовната храна’, т.е. апетитът/жаждата да търсите информация, която да преработвате. :) Забележете, че в случая разглеждах характеристиката ‘обем’ на погълнатата храната.

Ако разгледаме друга характеристика – ‘скоростта’, с която поглъщате храната – това ще отговаря за съвсем различни теми. Наблюдавайте колкото се може повече характеристики и елементи, както и включените органи (за които ще дам последния трети пример), доказващ Ви колко сложна и индивидуална започва да става интерпретацията, защото колкото повече елемента имате в една система, толкова повече взаимовръзки ще съществуват. На всичкото отгоре нещата винаги са многоаспектни – нямат само едно значение, което още повече прави почти невъзможно друг човек да анализира вас самите, особено ако той не Ви познава до най-малкото кътче на Духа Ви. :)

3) Този пример ще се различава от другите два по това, че тук при проблемната област на ниво мисли или емоции ще изпитвате болка. Горните случаи са по-неуловими освен ако не изследвате абсолютно всичко в живота си. А сега ще става дума за ситуация, в която има натрупване на незряло поведение/мисли/емоции (включително и за периода преди да се родите в това тяло), водещи до болки или генетическа предразположеност към нещо-си. По-следващият етап е болест, а най-бруталният е загубата на орган. Загубата на частица от Вас … (Нима това не е отражение/проявление, че наистина можем да загубим частици от Духа или Душата си? Може би. Ако сме чак толкова незаинтересовани към себе си, анихилирайки Индивидуалността си.)

В този последен пример ще разгледам проблемите със зъбите – нека допуснем, че цялостно Ви болят когато например пиете студени течности или се храните със студени храни. С какво свързвате студа като концепция? С много неща, но конкретното нещо ще е различно или подобно за всеки един човек – точно както при сънищата. За мен символът на буйна, жива и неконтролируема Вода (в която плувам) може да носи съвсем различен смисъл, отколкото за вас – особено ако се различаваме като начин на мислене, на чувстване, на желания, на интереси, на изживени преживявания и сегашно състояние на Духа!

Другият елемент освен температурата в примера: дали само при определен тип храни/питиета се случва? Нима имате някакъв неприятен спомен в миналото, свързан с точно тази храна, който сте решили да забравите? Друг елемент: сигурен ли сте, че само зъбите Ви болят, а не са венците? Какво ще се случи, ако разгледаме болки само в конкретни зъби? Как да се интерпретират те? Едно, че всеки зъб е свързан с различни части на тялото, второ, че проблемът може да е на повърхността на зъба или в корена му. Веднъж изследвах и се потопих в единия ми зъб, чудейки се какво означава кариеса му. Като резултат в същата нощ имах сън, в който осъзнах нещо елементарно, което обаче не се бях сетил в будно състояние – дупката означава липса в някакъв аспект! Валидно тълкувание е и пропаст/пропадане. (Защо ли има много дупки по пътищата в родната ни страна? :D) След това трябва да разберете конкретния зъб с какво е свързан: дали с някой друг ваш орган или има неотработени емоционални проблеми, които са останали в ДНК-то Ви, предадени от предците. В последния случай ще видите това, което погрешно хората интерпретират като техен минал живот … Не, може и да не е техен. Но това е друга тема.

Виждате ли, няма неща като „незаслужаващи вниманието ни” или „малки преживявания и жестове”. Нима една усмивка, прегръдка, целувка или дори съставянето на този текст за другите е „нещо малко” в сравнение с „грандиозни планове и събития в бъдещето”? А това бъдеще на какво се крепи? Каква е основата му? Настоящето Ви – менталното, емоционалното, чувственото и физическото Ви състояние, осъзнато и неосъзнато. :) „Простичкото” решение дали ще продължите по темата ми, или вече се отчайвате от размера и философията й също ще доведе до различно бъдеще за вас.

А сега да продължаваме напред към самата Инедия и защо трябваше да прочетете всичко това, освен че по-горната информация бе предвидена за начинаещи и навлизащи във Вътрешния път.

Форум е описал много добре разликата между Инедията и гладуването в този коментар от същата тема. Това е начин на живот, чрез който си набавяте Енергията по всякакъв друг начин, но не и задължително и единствено чрез самата храна. Може да сте Инеяд и пак да ядете – какъвто е и моя настоящ случай с цел акумулиране на още енергия, заземяване или просто наслаждаване на преживяването. :) Но няма нужда, няма глад, няма празен стомах. Забелязах, че когато разказвах за това на другите предразсъдъците им излизат на преден план. Както се случи и в настоящата тема във форума – вместо да се коментира от личен опит, участниците започнаха да развиват разни общоприети теории (за това как работи организма), предубеждения и страхове.

Както бях написал в началото, аз бях решил да се занимавам с изследването на източната култура (китайската), забравяйки за Инедията като цел. Експериментирайки с упражненията/практиките им, успях да подобря усещането ми за свързаност с тялото. Първите два месеца предимно се потапях навътре към него, чувствайки и направлявайки течната среда. След това се фокусирах върху костите и сухожилията. Изследвайки тези три слоя на тялото, достигнах до интересни изводи. В зависимост от Фокуса на Съзнанието преживяванията са различни, възможностите пред Съзнанието в тялото са различни! Например, не може да вършиш физически силова работа ако Фокусът ти е върху течностите на тялото, защото ще бъдеш мек, гъвкав и неконтролируем! (Ще преживявате внезапни движения, рефлекси или подскачания когато чувствате как кръвта и лимфата циркулират по тялото Ви.) :)))

И обратно: ако фокусът е върху структурата (костите), Съзнанието в тялото е способно на физически труд. Интересни се явяват междинните слоеве (на мускулите и на сухожилията), защото тяхното чувстване зависи дали преди си бил в слоя на течностите, или в слоя на ставите. Много беше странно за мен когато ги преживявах първите пъти. :)

След това ми дойде и прозрението, че когато човек прави упражнения тип стояща медитация (изправени като дърво за половин-един, колкото-си-искате часа), по-лесно му е да чувства движещите се течности. Т.е. 90% ще е Съзнателна работа върху слоя с течностите и 10% е Несъзнателна работа върху костите (твърдата част). Ако структурата/формата на Тялото е с по-малко грешки, то ще се заздрави и няма да има изкривявания на костите и органите. Същото важи и ако човек е седнал или легнал (докато медитира) – т.е. в трите случая, когато човек не движи ставите и тялото си.

В случай че човек почне да движи тялото си (чрез някакви упражнения/практики), по-лесно е да чувства слоя със ставите. 90% ще е Съзнателен за тях, а останалите 10% ще бъдат Несъзнателния ефект върху течностите, които ще следват движенията на ставите. И ако движенията са изпълнени правилно, спазващи определени принципи (да няма скованост, да няма остри ъгли на тялото, да няма насечени движения, тежестта да не пада в конкретни области, а да е в други и т.н.т.), тогава и кръвта ще стига до уречените места, и цялата тренировка ще е ползотворна и ще се чувствате прекрасно. Вие трябва да сте Съзнателни и да присъствате тук и сега ако искате резултати.

Уникално е например да стоиш като Дърво, потъвайки навътре към себе си и едновременно с това да наблюдаваш и изправяш стойката си, да коригираш ръцете и краката си, да Наблюдаваш и Чувстваш. Без значение с отворени или затворени очи. Веднага ще видите къде имате блокажи, напрежение и кръвта не стига, къде има леки изкривявания, къде кръвообращението е по-слабо, кои са по-малко активните органи. Например ако сте десничар, то е ясно че циркулацията на дясната Ви страна ще е по-добра. Десният бъбрек ще е по-активен от левия например. Седмици наред следва Съзнателност и практикуване предимно с лявата половина на тялото, а после и с двете заедно – ако желаете да хармонизирате и подобрите двете си половини. (Което е отражение на (не)осъзнатото Ви желание да хармонизирате Ин и Ян отвъд физическия аспект.) Едната когато е активна, другата е пасивна, а след това ги сменяте. Наблюдавате всяка стъпка, когато ходите – не само десния или левия крак да Ви е водещ, а двата да се редуват; ядене с двете ръце, физически труд с двете ръце и т.н.т.

В началото е по-трудно – когато натрупаният навик взима превес над Съзнателността. Затова постоянна Съзнателност и присъствие тук и сега. :))) Колкото повече органи и фактори едновременно следите, толкова по-трудно става. :) Но и по-приятно. Отделно, че това ще развие някои ваши способности и ще привличате по време на сън (или в будно състояние) преживявания, характерни за по-горните плътности – където Едновременно и Активно се обработват много потоци от информация. :)

Написах „органи и фактори”, а ето че 30 минути по-късно попаднах (без да търся Съзнателно) на клипче, носещо усещането за едновременност и комплексност. Много гении и творци в него и един музикален Дишащ орган! :))) Всеки натиснат клавиш с ръцете и краката правят разликата. :)


~~~


Междувременно си оправях и всякакви незрели мисловни и емоционални модели – това нещо не спира преди и след смъртта. Мързелът или оставянето на работата за друг ден/живот/бъдещето не е приемлива опция за мен. :) Сега ще пиша конкретно за ползите от упражненията ми Съзнание-Тяло в контекста на Инедията. Бяха нужни само 9 страници на Word. Тъкмо да оцелеят само най-любознателните, неплашещи се от обема. :D

Спрямо двата Пътя, за които писах по-горе, има три основни начина да практикувате Инедия:

1) Външен – стимулирате костите, мускулите, течностите и определени органи, за да секретирате редица хормони, един от които е отговорен за сигнала, който се дава на главния мозък, че организма е сит и няма нужда от материална субстанция. Стимулират се червата и стомаха с разширяване и свиване, както и симулирате със зъбите процеса на сдъвкване – т.е. тракате зъбите със затворена уста и език, докосващ горното небце. Бъдете съзнателни за всяко зъбче (дали поотделно или едновременно всички) и потапяйки се, ще почувствате определени части от главния си мозък. След това свивате и разширявате всякакви мускули на главата. Резултатът е никакво чувство на празен стомах!

2) Вътрешен – боравите с течностите и хормоните на тялото и енергията на Духа си, изпълнявайки малката космическа орбита (в далечното бъдеще ще напиша тема за нея). Друг начин е да се „храните” с енергията на Душата си – Съзнателни за тази по-голяма и отвъд това измерение ваша същност, от която може да черпите вдъхновения, желания, мисли, качества и т.н.т.

3) Обединеният Път (Вътрешният и Външният). :) Този, който практикувам/живея и евентуално препоръчвам на Съзнанията, които са тръгнали по един от двата пътя. Когато времето Ви за този момент настъпи – да Цените и Обичате всеки компонент от вашия организъм (душа-дух-тяло), няма връщане назад. Дори другите хора да Ви мислят за луд, когато им споделите или пред тях целувате ръцете си, или галите краката си, или говорите на клетките си и чувате отговора им (който е невербален) – на вас няма да Ви пука или да сте афектирани от оценките им. Тъкмо ще е тест за това дали си струва да споделяте и бъдете покрай тях. :)

Докато си правих упражненията и виждах енергийните подобрения на ниво тяло и дух, забелязах че започнах да ям не защото усещах празнота в стомаха, а по навик или желание да се насладя на храната, практикувайки отново състоянието на тук и сега при всяка хапка, смилане и гълтане. :)) Започна да ми просветва как е възможно едно време даоистите в Китай или йогите в Индия да медитират със седмици наред, без храна или вода. Започнах да експериментирам с 24-часови дни без храна и почти никакви течности. Дори се поставях умишлено в състояния, при които съм спал само 4 часа и трябва да върша интензивен умствен труд. Стигнах до интересни наблюдения. Когато се отдалеча от Вътрешния си център (долния дантиен) и започна да отдавам енергията си под формата на гледане на други хора, след известно време започвах да усещам празнота в стомаха! Забелязах, че нямам психическия компонент „нужда от ядене” – т.е. това, което Вие му казвате ‘глад’. Установих, че гладът е на ментална основа, и че хората бъркат състоянието на празен стомах със състоянието на глад! Това са две съвсем различни неща. Едното е на ниво дух, а другото е на ниво тяло. Когато изпитвате глад – това идва от мислите Ви, а самите мисли идват от вярванията Ви че не можете без храна, както и от програмите/инстинктите на тялото, генериращи мисли на глад. Програмите на тялото могат да се преодолеят и пренапишат, мислите на Съзнанието също.

Усещането за празнота е белег, че изразходвате от складираната си енергия. Неслучайно третият енергиен център (чакра) има функцията за съхраняване на енергията Ви спрямо индийските и китайските философии. За да възстановите Енергията си можете или да ядете, или да канализирате енергията от по-горните центрове надолу към дантиена, изпълвайки го. Възможно е и от по-долните центрове нагоре към дантиена (например стимулирайки сексуалните си органи). Веднъж насочили енергията на Духа си към дантиена, автоматично телесните течности я следват и усещането за празен стомах изчезва. :) Спирайки да отдавам енергията си на другите, ориентирайки се към себе си, беше формулата за успех. Другата формула беше да съм сред природата, зареждайки се с енергия от Дърветата например. Третата формула беше да спортувам или разговарям с часове пред Приятели. Тогава, макар и да не практикувах даоистки практики и предимно да говорех – тъй като другата страна не беше енергиен вампир, се осъществяваше обмен между двамата (или повечето хора). Ето как спортувайки и говорейки (взаимодействайки) с отвъд Дуални Съзнания, нямаше дисбаланс и изразходване на енергията ми. Нямаше празен стомах. (Нямаше и глад.) Имаше приятни и хубави преживявания, имаше обмен и двупосочност! :)

Ще споделя и за следния си експеримент: на предния ден ядох постна гозба, след което направих 24 часа без храна (и 0-100мл вода). Взех си един кит-кат и след това 10 минути седях и се чудих дали да го ям. :D Голямо шоу беше на ментален план, но накрая премахнах всякакви мисли и си поседях. След това отворих непредубедено опаковката и го изядох целия. Изправих се на двата си крака, продължавах да съм ориентиран навътре към тялото и да следя какво ще се случи с него. Тук за съжаление не си спомням (и на мен ми се случва 2-3 пъти в годината да забравя :D) колко минути чаках за резултат, но едва ли са били повече от 5. Веднага почувствах болка в черния дроб, а след секунди болка в мозъка. Това състояние продължи 5-10 минути! „Какво си причиних аз …” ; Когато разказвах разпалено, очи в очи на един Приятел – той се засмя чистосърдечно и ми рече: „Ти представяш ли си ако беше опитал Nestle Lion King Size или Corny?!” ; а аз му отвърнах: „Труп щях да бъда. :D Едно време обичах Nestle Lion, но дори в най-депресивните ми състояния съм избягвал карамелизираните Corny и прочие продукти. Карамелът и свръх сладкото не ми понасят, дори изцяло шоколадови торти не съм обичал никога. Ванилови или плодови FTW! :) ”.

Месеците се нижеха един след друг, като накрая реших да премина за неопределено време без храна. Целта ми беше да си докажа, че мога да го направя, както и да премина през процеса на пълна детоксификация и следващия етап на регенерация на тялото, за които всеки Инеяд и гладуващ говори, че се случват, когато оставиш вътрешните органи да изпълняват функциите си, а не само да ги заангажираш с храна и течности. Вече имах познания какви уникални функции притежават определени вътрешни органи, така че всякакви такива изказвания и опит (от българи, руснаци, американци и прочие) за регенерация се припокриваха с хилядолетните практики и теоретично знание на китайците. :) Оставяше само да го изпитам на собствен гръб. Да видим какво се случи, скъпи читатели. :)


Част III:

Прекарах пет дни само на плодове + една чиния леща и една чиния супа. Работих върху свиването на стомаха (по-малко храна да приемам) и червата (стимулирането им, за да се изхождам и премахна останалата храна). Естествено, че не съм чувствал глад или състояние за празен стомах, за които писах в предходната част. :) Ето как протекоха следващите дни:

1) 10км ходене по равен път, при 30+ градуса, с туристическа раница (тежаща ~ 8кг). 2 литра изпити вода. Никаква мускулна треска или болки. Бързо възстановяване след спане върху земята в горичка;

2) 13км ходене, защото бях разочарован от водните източници, които откривах в равнинните местности. Казах си, че аз компромис с Водата няма да правя. Напълно Осъзнах какво е да си жаден (30+ градуса) и да ти се пие качествена вода, а такава да няма. Съчувствие към всички в такова положение, живеещи целия си живот в такива условия, не само за ден-два! После задълбах още по-навътре защо Съзнанието се е вкопчило толкоз за темата на Водата и изплуваха аспекти и теми, свързани с Ин. :) Както на личностно ниво, така и отново разсъждения на глобално ниво; Изпих 1 литър минерална вода;

3) минаване на план Б и отсядане при потребителя Dido, който беше единственото Съзнание, което хем ми предостави къща извън градски условия, хем имаше Зрялост и нямаше да ме критикува за избора ми с Инедията. Дори самият той беше отзивчив и пое инициативата, без да го моля или питам за евентуален подслон, ако нещата сред природата не се развият по моите планове. Пък и за първи път се срещнахме лично. :) Говорихме с часове на различни теми. Изпил съм не повече от 300мл вода. Гостоприемството и смисълът от тоалетна и баня си проличаха в следващите дни, а именно:

4) Енергията на Духа ми се усилваше с всеки ден, а вече не можех да върша нищо физически. Лежах през по-голямата част от деня и нощта. Едновременно с това за първи път почувствах огромна и пареща болка в червата. Цял ден имах парещата болка, а тя се усили след като все пак реших да отлепя от леглото и да изчистя с прахосмукачката помещенията, в които щях временно да живея. Легнах на леглото, но веднага ми проблесна че ще повръщам, а аз не съм го правил от дете! Надигнах се веднага от леглото и добре че се запътих към банята – тогава ми се повдигна и повръщах 1 минута ... Беше гадно преживяване, но къде-къде по-брутални съм имал на физическо или емоционално ниво; Също така, в същия ден и нощ, усетих малки камъчета от бъбреците да се стичат по уретрата, което бе болезнено; Изпих 1 литър вода;

5) 2 пъти през нощта ставах и повръщах по 1 минута. Сутринта се събудих свеж и изпълнен с Енергия. Щях да правя физически упражнения, но от хармонията и блаженството на Духа ми пак заспах и стана обяд. А вън вече беше 35+ градуса и се отказах да правя силови упражнения. Реших да ползвам компютъра на Dido, докато той бе на работа, и един час слушах музика. Толкова много се е изострила и без това Чувствителната ми натура, че чак думи нямам.

На физически план: венците се оправиха и заздравиха. Единият зъб леко се клатеше, но имах теоретичната информация, че това със зъбите е възможно да се случва и не бива да се паникьосва човек, нито да яде твърда храна, защото може да си загуби зъба. Предвидливо отидох на зъболекар преди да почна експеримента си с Инедията – имаше за оправяне един малък кариес + премахване на зъбна плака и малко зъбен камък. При положение, че не бях ходил от 2 години на зъболекар всичко мина както очаквах. Без някакви усложнения или проблеми със зъбите;

6) Събудих се като предните дни – зареден и пълен с Енергия. Станах рано и гледах 1 минута директно слънцето, а след това 20 минути се раздвижвах. Това доведе до:

*** забързване на метаболизма и отидох до тоалетната. Изсрах 2 средни топки неидентифицирано и зелено лайно, каквото бе на четвъртия ден. В следващите дни имах само по 3-4 газа и още 1 изхождане с 2 по-малки топки. С това завърши очистването на черния дроб и бъбреците;

*** След изхождането днес и упражнения по свиването на аналния сфинктер, се почувствах толкова лек нагоре, че Енергията неконтролируемо си стигна до коронния център и щях да ... отлетя. :))) Рядко ми се е случвало внезапно така да се надигне до коронния център и черепа, защото по принцип аз я насърчавам Съзнателно и съумявам да определям обема на Енергията. Тук обаче за първи път бях изправен пред нещо неконтролируемо и в огромно количество. Веднага интуитивно през главата ми прелетя информацията за Даоистите, които вместо да продължават нагоре Енергията (през коронния център към Душата си) и да напуснат физическото тяло завинаги – или я циркулират из другите центрове, или изпълват обемно черепа (във всички възможни посоки (без тази нагоре), стимулирайки и подхранвайки мозъка). Това е за тези, които все още искаме да живеем във физическо тяло, а не да напуснем Земята .... или казано с други думи: „да гушнем букета“. :) Веднага започнах циркулирането и заземяването, защото да чувствате ‘центърът на Енергийната си тежест’ в главицата си (горния дантиен) и да съумявате да ходите е меко казано смешно и трудно. :D Такава хармония и енергия, успех да правиш каквото и да е във физически план. [b]Хората погрешно смятат, че това са периоди на слабост! Не, както от години – още докато ядох, Знаех, че това е енергията от излъчването на Вътрешното Ви същество, оживяващо тялото (Духът). Имал съм такива преживявания, че и по време на сън, при които когато се събудиш (тъй като са били мноооого Интензивни и Дълбоки емоционално) не можеш да отлепиш тялото с минути/часове от леглото или стола! Пълно е с хармония и не можеш да извършиш физически труд или каквото и да е занимание. :) Дали това е „слабост“? Не мисля така. Това енергийно състояние е естествено за Дух формата Ви, а Матрицата дотолкова е програмирала по-голямата част от хората, че нискочестотните енергийни импулси на тялото ги мислят за мигове на щастие.

Много ще се изненадате колко бъркате. Никаква материална субстанция не може да замени такъв тип качество на Енергията, камо ли пък бездушна технология. Както казах: не е нужно да спрете храната, за да имате такъв тип Интензивни преживявания. Вътрешният Път, премахването на незрелите мисловни и емоционални модели и притежаването на добродетели ще Ви донесат такива преживявания.

*** През тези дни забелязах как не само чувствителността към музиката, но и мирисът ми се е променил драстично! Миришех с голяма радост всякакви плодове и зеленчуци от градината на Dido, както и каквато вечеря си приготвяше той, а аз го наблюдавах отстрани и му се радвах мълчаливо. :) Не изпитвах глад, нито каквато и да е телесна команда (инстинкт на генетично ниво записан) да ям. Просто се наслаждавах на мириса! На новия ми мирис към всичко. На всичкото отгоре се подобри и слуха ми, който и без това си беше добре. Но сега започнах да чувам по-ясно звуците, излизащи от устата ми и тези на другите. За зрението нищо не мога да кажа – то винаги си е било перфектно при мен. Знам причината за известното ми от мъничък далекогледство (на което околните все се удивляват) –> отражение на умението и желанието ми да виждам нещата в перспектива, в бъдеще, отвъд моята личност и его. Съзнанията, родени генетично с дефекти в очите, или губейки зрението си с възрастта на далечно разстояние, имат проблеми точно на тези теми. ‘Не виждат по-далеч от носа си’ (егото си) или ‘Не изпитват желание да виждат и опознават света (хората, обстановката) извън тях’. :) Научихте от част II (или вече си знаете), че няма нищо случайно във физическия Ви слой, включително „бавен метаболизъм” или „непоносимост/страст към тип храна”.

*** В същия ден реших да пробвам нещо, което не знаех + или – ще се окаже за мен. Dido имаше в хладилника праскови. Той предните дни ми бе казал, че мога каквото си поискам да ям, макар аз това да не го правих. Ето че на този ден (номер 6) изкарах 2 праскови от хладилника и така сладко ухаеха – както никога досега! :) Само човек, преминал през гладуване, детоксификация и изостряне на осезанията би ме разбрал. Ухаех прасковата поне минута и после започнах да я ям. Такова неописуемо удоволствие от вкуса й изпитвах! :) И изядох втората след това – бавничко сдъвках, на малки хапки поглъщах, наслаждавайки се на процеса! След това правих 1 час физически упражнения. Изпил съм не повече от 300ml вода за целия ден;

7) Реших да последвам една рецепта за очистване на черния дроб и дебелото черво (хем да проверя има ли още нещо за изчистване) – тази с лимонен сок, но без зехтин, вода или стръкчета магданоз. Като малък не съм харесвал лимоните – много кисели ми бяха и абсурд да ги поглъщам или слагам на супи. Но ... този път реших да експериментирам … и за моя почуда без проблеми изпих сок от два изстискани лимона, като остатъкът (който пак е от лимона, но не дава сок) го смуча с устата. Хвърлям само кората и семките. Направих го чак следобяд това нещо със сока. Преди това се събудих както обикновено, а след 10 минути ходене и лека гимнастика, вече можех да правя физически упражнения, а не енергията на Духа ми + ленивостта от предходните дни да надделяват над желанието за движение и използване на мускулите, сухожилията и ставите.  Правих 1 час упражнения, без да се изморявам, да изпитвам болки или жажда. Почувствах по-късно внезапно прилив на Енергия и още желание за физическа активност, така че още 1 час раздвижвания правих; В този ден забелязах и чувствах как самите ми кости се заздравяват и усещането им е по съвсем различен начин!

8) Подобен на предходния ден. Малко гимнастика и разтягане, после силови физически упражнения, след това пак разтягане + масаж на тялото зона по зона. Отделно 30 минути правих специални дихателни упражнения. Отново изпих 2 лимона наведнъж, като преди това реших 50ml топла вода и горещ душ за коремната област.

9) През нощта изпитах желание за вода, пък и устата ми беше пресъхнала. Изпих ~1500ml вода за целия ден. Уви, чувствам как от едната ми амалганена пломба излизат отровите, преминавайки през точно специфичен меридиан и бял дроб. :( Засега само дишам и оставам организма сам да се пречисти. Ако до 15 дни все още усещам гадните вещества – направо отивам да ми я сменят с по-новите, в които нямат живак и други глупости.  Карах на сок от 4 лимона наведнъж (оказаха се около 200-300ml), което вече беше малко зор, защото сълзи и сополи потекоха. :D А върхът на езика така киселееше, че цяла вечер си продължи.

Вечерта тествах една прасковка и ефекта върху мен. Бях поставил изрично въпросът дали енергията идва от храната, или Вътрешното ми същество. Резултатът беше, че когато ядох – освен радостта от вкуса и мириса, нямах желание за физическа активност. Когато стомахът и червата преработват храната – съм ленив и мързелив (нещо, което пролича и в следващите дни). В случая това продължи кратките 15 минути. Когато след това реших отвътре да „избухна“ волево с енергия – веднага се освежих и макар жегата на обяд (30+ градуса) се разхождах и правих силови физически упражнения;

10) През нощта реших спонтанно, събуждайки се на два пъти – да изпия общо 600ml минерална вода. Да, отслабнал съм и мога вече да си виждам всеки прешлен по гръбначния стълб, а преди Инедията само някои. :D Горе в главата виждам изпъкнали вени от няколко дни, а преди не си личаха толкоз. Сутринта, след като се изпиках, изпих отново по желание още 300ml, а след това 2 часа активно раздвижване на стави + мускули + сухожилия. В последните 20 минути вече упражненията бяха по-силови. След това 30 минути стречинг. За първи път от десет дни реших да си масажирам фалоса, а оттам да стимулирам всички жлези едновременно. Такава игра падна, че не усетих как са минали 45 минути – без желание за еякулация, просто масажирах фалоса си и чувствах всичките жлези, които са свързани с него. Забелязах, че паточето ми се е увеличило на дължина, но пък не е толкова дебело, каквото си го познавам. :D Ама че откритие нали ... :) Искам си дебелото паточе! :D

11) Днес си станах зареден с Енергия и без проблеми си правя физически упражнения час-два, както и на всеки 10 минути. Постоянно работя върху някаква група мускули, сухожилия и кости. А когато не – или дишам и управлявам течностите на тялото, или само ги управлявам, без да използвам и Съзнателно дишане. На обяд реших да пробвам какво ще стане ако си откъсна две големи чепки грозде и пия сока им, без шлюпките. Наслаждавах се на вкуса, а (глюкозата от) гроздето направо ме удари приятно в главицата. Естествено се потвърди теорията ми, че когато човек има пълен стомах (да, 2 праскови или 2 чепки грозде и стомахът е пълен) – му е трудно да върши физически упражнения, защото организмът трябва да фокусира ресурсите си върху обработването на храната! В случая 10 минути масажирах коремната област и после пак се върна способността за упражнения – без тялото да се занимава с храносмилателната система. :)

След няколко часа откъснах 2 средни домата от градината на Dido и изпих сока и семето им, без кората. Умишлено така направих – иначе преди и в бъдещето ще ги ям с кората. Пак 10 минути неспособност и нежелание на тялото (ленивост) да върши физически труд. Също така на следващия ден напускам къщата на Dido, Благодарейки му за разбирането, зрелостта му и гостоприемството. :) Време е да се върна в дома си и да видя как ще се чувствам в големите градове.

(По-горните записки си ги водих на една тетрадка с химикал, а сега ги записах на компютъра. :) )

Видях се с един Любим и дългогодишен Приятел в родния ми град. :)) Минавайки пеша през замърсеното и оживено място, имайки Вътрешните умения и качества – успях да направя това, в което други са се проваляли (включително Форум). Бяхме си писали преди доста време с него относно Инедията, когато той сподели, че е прекъснал защото самите хора са причината да изсмукват енергията в и без това замърсеното в градовете пространство. Но ако в такива случаи сложиш дори малко храна в стомаха си, гадното чувство (когато си в тази ‘задушена обстановка’) изчезва и може да си сред тълпата. Както прочетохте в предходната глава – аз също виждах как ако съм Екстровертен, просто почти всички Съзнания са в дуален режим и най-вече са нещастни и празни откъмто енергия … или казано по друг начин са „енергийни вампири”. Без значение дали го правят Съзнателно или не, това е факт и по-чувствителните от вас ще забележат това. Дори например да станете свидетел на двама спорещи човека – ако сте екстроверт и сте се потопили в обстановката, ще се чувствате изтощени и изпразнени. Исках да докажа на Себе си и другите, че комбинирайки двата метода и залагайки на Вътрешния (който е пренебрегнат в Западния начин на мислене и живот, търсещ щастието и ползите извън себе си!) – това ще даде положителен резултат. Ето защо в моментите, когато обстановката е ‘неблагоприятна’, уменията да вътрепребивавате, да преодолеете страховете и дразнителите си, да останете незасегнати/невъзмутими от случващото се са незаменими и ще Ви помогнат както приживе, така и след смъртта. Дори пред вас да стоят 20 необуздани деца в автобуса (издаващи знаете какъв шум, че и повърхностни теми за разговор), или съседът да коси тревата си с не-хубаво-звучната косачка, или да гърми силно на няма и 500 метра, или срещу вас да идва огромно и джавкащо куче …. Да бъдете силен Вътрешно! :) Нима не си струва да се ‘инвестира’ в тези неща?

Вредата от фанатичното залитане в тези неща води до краен Субективизъм (нямащ нищо общо с глобалната действителност) и до безчувственост към всичко извън Себе-то (другите, природата). Виждал съм и двете страни на монетата (ползите и вредите) и затова съм решил да избера алтернативен път – хармоничното обединение на Вътрешния и Външния.

Описах Ви предимно физическия и енергийния аспект на Инедията досега в тази част. Сега ще се спра върху менталния и емоционалния. Четейки от опита на другите хора в тази област (инеядите + гладуващите), всеки казва че едва ли не се изправя пред огромна камара от нерешени мисли, страхове и теми, които изплуват на повърхността. Да – така е, само че при мен темите бяха 2, като едната си беше наистина проблемна и полу-Осъзната, а другата също си я знаех, но и на нея не й виждах решението. Аз много се зарадвах от този факт! (Само 2 нерешени теми!) Защо? Защото това си е вид проверка до колко познавате страховете, слабостите, привързаностите си и нерешените страдания (ако има такива). Нямах проблеми с нито едно от тях, защото не съм чакал гладуването да изкара на повърхността ‘замитаното под килима’, а съм се занимавал и ще продължавам да се занимавам със Себе си всеки ден. :))) Бях толкова радостен от начина, по който съм подходил към живота преди ‘експеримента ми с Инедията’, че това обясняваше изключително бързите процеси на детоксификация и регенериране + качествената Енергия, излъчваща се от Духа ми. :)

(Чел съм, че повечето хора например седмица-две са приковани за леглото, докато тялото им се прочиства – много повръщания, виене на свят, пожълтяване на кожата и прочие.)

Дали егото се изостря? В моя случай не, защото толкова години дълбая на тази тема и свързаното с него Дуално и Отвъд Дуално Съзнание, че се усещам и виждам къде егото забуксува и циклично връща теми и преживявания, които са неотработени. :)

Освен, че си реших двете теми чрез Интуитивни и Вътрешни преживявания, продължавах да дълбая към себе си, защото исках да Знам дали да продължавам с живота си в тази реалност, или да отлитам … :))) Веднага последваха отговори, вдъхновения и бъдещи преживявания, които да ме обогатят … и ето ме … тук – все още в тази реалност и тяло, пишейки и споделяйки с другите опита си. :)

Тъй като едно от бъдещите ми занимания ще изисква силна физическа структура на тялото ми, то реших да се върна към храненето, защото заземяването си бе трудно постижимо. Едно е да си тупнеш дупето и да медитираш по 24 часа, друго е ако ще трябва да вършиш физически занимания с тялото и искаш да го ползваш активно в тази реалност. Затова реших да се върна към храната, като този път щях да подходя изключително внимателно към всеки тип храна и обработването й. Внимателно и изследователски! :))) Преди да продължа ще кажа, че ако след Инедията се върнете само на плодове и зеленчуци (+ чиста вода) – то можете преспокойно да си живеете заземено, но ако не тренирате мускулите, сухожилията и ставите си, не виждам как ще извършвате физически-силови занимания. Иначе всякакви други, предимно интелектуални – абсолютно Да! Даже ще сте много ефективни и полу-литнали, полу-заземени. Зависи от плодовете и зеленчуците, които хапвате. Тези, които се отглеждат на земята, са повече Ин и Ви заземяват (картофите и чесънът например). Само трябва да внимавате със Слънцето, защото ако го използвате като Енергиен източник, ще имате тенденция към излитане на Духа от тялото. :D Леки, ефирни и чувстващи Духа си, както и течностите в тялото. :) Дори аз (който ще разберете какви храни консумирам) ако сменя Фокуса на Съзнанието и се ориентирам към по-меката част от организма си, също изпитвам тези неща и в такива ситуации трябва пак да превключвам към костите и мускулите, за да извърша каквото и да е, както и да спра свързването ми със Слънцето. Обичам те, Слънчо! :)

Не се шашкайте, нито слушайте другите (които нито имат опита, нито имат знанията и разбирането) – както казах, това не е слабост. Вие Чувствате какво е да си Жив! Идеята на създателите зад хуманоидната форма е била това да е Чувстваш и Разумен вид (просто Интуитивно знание, без да имам подробности или среща със самите Създатели в по-горни плътности, но и това време ще дойде :) ). Толкова балансиран и хармонизиран е бил Хуманоидът като концепция и реализация, но с времената други са подкастряли самия организъм и променяли днк-то му, превръщайки телата ни в това, което са днес. От една страна това си е падение, от друга – следствие от свободни избори, а от трета – перфектна предпоставка за развитие и напредък на Души, които искат да се инкарнират в сегашната версия на човешките тела. :) Защо? Питайте Себе си, за да разберете вашите причини защо сте тук. :)


~~~


Храната, която приемам, с нищо не се различава от тази, описана в част I. :) Започнах само с течности и плодове, но допуснах грешка, защото трябваше повече количество течности да изпия, преди да се захващам с плодовете. Защо? За да направя лесно проходими червата и да ги разширя, преди да хапвам добре сдъвканите плодове. Грешката си я поправих чрез масаж и раздвижване на червата + минаване само на течности за ден-два. Веднага болката и задръстването в коремната област изчезнаха, а след това последва и изхождането. Добавих постепенно суровите плодове към менюто си – изследвайки:
1) мириса и вкуса им;
2) хранителните вещества, които отделят при доброто им сдъвкване;
3) ефекта върху стомаха ми – понася ли храната, за колко време ще я обработи;
4) ефекта върху червата ми – има ли възпаление, каква е проходимостта на добре сдъвканата ми храна, за колко време се изхождам;
5) след колко време ще мога да правя (не)силови физически упражнения, след като съм погълнал определено количество и тип храна;
6) оказва ли влияние на менталното и емоционалното ми състояние вида на храната? (Отговорът на този и другите въпроси зависят от Фокуса на Съзнанието Ви и по кой от трите пътя сте поели, както и от индивидуалната съвкупност от мисловни модели, емоционална натура и предишен опит с храната. Например липсата на гъвкавост на ментално ниво ще е причина да имате неприятни преживявания с една екзотична и нова храна в менюто Ви. И обратно: бидейки гъвкав и изследовател, любознателен към новото и различното – организмът Ви ще приеме тази нова храна по съвсем различен начин. Дори ще сте способни да ядете храни, които другите намират за неузрели и невкусни, или ден преди това Ви е била неприятна. Всичко е пак казвам – до Индивидуалността Ви! Дори самите гени зависят от мислите ви, така че спрете да се оправдавате с „гените ми са такива”, ако искате да напреднете и има промяна в живота Ви …)

Добавих постепенно постните супи, манджи и зеленчуците. Експериментирайте поне 2 дни (4 ястия) само фасул или леща например, за да видите ефекта от ястието върху вас … а не да смесвате много компоненти. Смесването го правете на по-късен етап, когато знаете единично как влияят върху организма Ви определени продукти. Дали ще има промяна, когато ги обедините, запазвайки вида им (т.е. суровите единични си оставят и сурови, когато ги приемате с други храни едновременно) … Вие ще видите. :) На по-късен етап ще експериментирате разликите между една храна сурова с нейния варен или печен, или пържен еквивалент, следвайки например шестте по-горе описани стъпки.

Суровите ядки задължително ги накисвайте – не само заради фитиновата киселина и инхибиторите (срещу които организмът трябва да използва резервите Ви от калций, магнезий, желязо и цинк, за да ги неутралзира), но и защото ще стимулирате самите ядки да дадат най-доброто от себе си (казано по най-ненаучния начин :D). Прикачил съм тук една снимка, в която са описани часовете за ядките и семената, както и цялата процедура с накисването. Можете да експериментирате и с повече часове. Ще се удивите колко хранителни и вкусни са! Хора, които не са могли да ядат сурови и без сол ядки ще спрат с печените и солени техни версии. Това го гарантирам. :)

Освен суровите храни, варените също организма ми ги приема много добре. :) Вареният картоф си го ям винаги с кората. Поинтересувайте се защо е полезна тя и какво съдържа. Ябълките или краставиците например абсурд да им беля кората – скоро разбрах колко умно съм постъпвал. :)

Печените храни са за предпочитане пред пържените, макар да намалявам тези два типа храни в менюто си. Пърженото например има доста болезнен за стомаха ми ефект, че и ме запича, забавяйки отделянето на храната. :( Ако приемам повече течности, положението е с една идея по-добро, но все пак някои типове храни не е удачно да ги ядеш в печен или пържен вариант, щом можеш в суров или варен. Това е моето скромно мнение.
Първо поради повечето полезни елементи в храната (в суровия и варения вид), второ – заради по-лесното и бързо усвояване, както и изхвърляне на непотребните вещества от организма, трето – възможния риск от транс-мазнини в зависимост от пърженето на високи градуси и вида на олиото (ако пържете с олио).
           
Учудващо … с тестените храни нямам проблеми (дори някои от тях да са пържени). Нито в миналото ми, нито сега. Мога да си правя силови упражнения 1 час след ядене на тестено, без да оригам с часове наред (както е при пърженото) в процеса на тренировка :D или да ми тежи и боли на стомаха, или да имам запек на следващия ден, или каквато и да е промяна в изхождането.

Радвам се, че за кравешките продукти положението е същото – любимите ми млека, сирена, кашкавали и масла не мърдат от менюто ми. :))

{# Бележка от мен, през 2017: относно предходните два параграфа има 180 градусова промяна и за нея съм писал в следващата част!}

Освен избирането и приготвянето на храната, има още два еднакво важни процеса, на които ще обърна внимание – сдъвкването и отделянето й:


~~~


Причини да сдъвкваме добре храната:
1) стимулиране на слюнчените жлези, а оттам и циркулацията на кръвта;
2) слюнката съдържа важни ензими (амилаза, лизозим, липаза, малтаза), както и антибактериални съединения (тиоцианат, водороден пероксид, отделителен имуноглобулин-А);
3) pH-то на слюнката е близо до това на кръвта и регулира киселинността на приетите храни;
4) улеснявате стомаха и тънкото черво, давайки им добре смляна храна :) намалявайки времето й на престой в организма Ви, ускорявайки процеса на дефекация;
5) несъзнателно езикът го поставяте горе на небцето, което е често срещана практика при различни видове съзнателни медитации и упражнения. Но ако питате практикуващите ентусиасти :D защо го правят, едва ли ще чуете адекватен и верен отговор, освен: „Така са го правили майсторите в миналото” или „Чувствам, че има резултат и работи”. Истина е, но се радвам, че успях да намеря информация защо това се прави, както и лично да я проверя. Езикът се поставя на това място, защото свързва двата канала – Governing Vessel и Conception Vessel. Има ги в архива тук. Установих лично, че ако усилено започнете с езика си да удряте небцето зад горните си два зъба, ще почувствате специфична област от мозъка си. Ами ако тя е отговорна за сигнала за ситост на организма, заедно със слюнката и достигането й до тънките черва? :)


~~~


Изхождането е критичен процес за хората, които ядат. (Я пак, я пак? Критичен? :D Че и ‘процес’ – загатваща дума за индустриализацията или гибелта на цивилизацията. Просто ме държи хумора от завършващата част на това, за което ще пиша. М`да – първо завърших параграфа с уикипедиата, а сега ще почвам началото. Спокойно, читателю, и ти ще се посмееш на финала на този сегмент. :D)

След като сте избрали и тествали различни видове храни за вашия организъм, смилали сте много добре храната (вместо да блеете в телевизора или разговаряте, а Съзнателно използвате зъбите си и усещате веществата в устата и Радостта от храната), Ви препоръчвам да направите поне 100 крачки, а след това за колкото минути желаете да извършвате ‘коремно дишане’ активно и съзнателно. Ще отделяте газове през устата и дупето си. След това Ви съветвам да си масажирате стомаха и тънките черва. Следвайте пътя на храносмилателната система. Поне 15 минути го правя аз – без значение от вида на храната. Като свърша с тънките черва, започвам да стимулирам дебелото черво. Може след 2 часа отново да се върнете на червата (правейки си през това време разни упражнения) – просто усещайте кога храната се намира в стомаха (следователно работите върху стомаха), кога е на входа или изхода на тънките черва.

След като стимулирате всички участъци на дебелото черво – може да подскачате и тресете коремната област. (Съзнателното тресене на определени участъци от тялото (или цялото едновременно) е хубаво упражнение – отпуска мускулите и раздвижва течностите на тялото.) Винаги проверявам след ядене дали мога да подскачам и клякам, както и да дишам, без да има натоварване. Ако да, значи не съм прекалил с храната. Ще почувствате, ако започнете да разширявате стомаха си вследствие на погълнатата храна, което може да пренебрегнете или да Ви е като мярка да се спрете (зависи от целите Ви). Масажите, раздвижванията, подскачанията и тресенето на тялото (като фокусът на Съзнанието да е в коремната област) ще увеличат метаболизма ви! До 4-18 часа погълнатата храна излиза от мен! Ще са 4 часа ако изпълня всичко описано и върша активни занимания, задвижвайки и използвайки тялото си. Ще са до 18 часа, ако например съм вечерял, направил съм четирите часа, но не съм се изходил преди лягане, а след като се събудя първата ми работа е да се изходя. Самият организъм го желае. :D Само при пържените храни при мен лично се стига до 24-30 часа :( което си е неприемливо в сравнение с тези 4-18. :)

Може да питате „как си сигурен, че изхождаш точно това, което си ял”? Елементарно:
1) в етапа на изпускане на газове през устата или дупето, си мириша газа;
2) ям умишлено гроздето със семето или например сурова зелка и след това ги виждам как се намират в лайното ми;
3) мириша и изследвам с очите си какво е останало на тоалетната ми хартия, когато се бърша – всякакви семена и костилки понякога се виждат тук, вместо в лайното. :)

Освен да имате връзка с тялото си и да тренирате групите мускули, важно е в каква поза се изхождате. Изключително полезен линк: squat.beinsa.info. Вижте на снимката разликата. Дори аз отивам една идея повече, като се разкрачвам широко и усещам как се отпускат едни мускули още по-добре. Забележете разкрача на кучето от този клип.

Препоръчвам и това видео, чийто говор ме напушва на смях! Фактите са си факти. :)

Изследвайте и стойката на гръбначния си стълб + вдишването и контракциите на стомаха Ви, за да продължавате с ефективността при изхождането. Идеята е гомното само да потече, а не да се напъвате! Напъвам се единствено при запичането от пържените храни. :(

(Сега ми хрумна защо жените като раждат деца легнали се напъват и ги боли … Ами защо не го правите като миналото – прави да снесете малчугана? :D Трябва да го видя това в някакъв минал времеви период. :) )

Да, правя леки контракции на мускулите, но при хубава позиция на тялото се иска толкова малко като сила от вас. В никакъв случай напъване, пухтене, зачервяване и прочие. :D И най-важното – разликата е огромна! Толкова повече като количество изхвърляте, отколкото ако седите под прав ъгъл на тоалетната чиния! :) Пък и сами ще чувствате как се изпразва ректума. Тествайте и ще се убедите в разликата … Даже ще свалите много килограми, стига гомната Ви да не са се втвърдили и закрепили за червата – тогава ще правите водно прочистване + рецептата с лимони (Вие ще си прецените за колко дни) и ще оправите положението с тази проблемна област на тялото. А то ще е толкова благодарно! :)

Когато се изходя, веднага драстично се намалява обема на червата ми (т.е. корема). :) Не се шашкайте, ако в началото (като погълнете храна) Ви изглеждат доста оголемени червата – кората на картофите например съдържа неразтворими фибри. Щях да пиша за тях, но гледам че има хубава статия на български относно ползите им –> линк. :)
На английски списък с храните, съдържащи двата типа фибри –> линк.
(Ей, свърших Ви домашното – уж сами трябваше да проверите за кората на картофите и ябълките. :) )

Дори в българската версия на уикипедиа за дефекацията пише същото – цитирам последните две изречения: „Две независими научни изследвания, едното, извършено от Медицинския университет в Тебриз, Иран и другото извършено в Sakura Medical Center, Toho University, Япония, сочат, че дефекацията в седнало положение е непълна и може да е предпоставка за развитието на чревни заболявания.
Според някои съвременни изследвания при хората, за които е характерна клекнала стойка при дефекация, рискът от хемороиди, апендицит, рак на червото и други заболявания е по-малък.

Ако заговорите на тази тема, в колко процента от случаите събеседникът Ви ще се изходи неадекватно и нелепо от рода на& „Ама да сереш по този начин е неетично и нецивилизовано” или „Знам, ама ще си ползвам тоалетната. По-удобно е!”.
Думи нямам, просто думи нямам … :D Как да не се радвам аз на нашата цивилизация красива и етична, че и удобства на всеки ъгъл предоставя! Ей го на – магазини за всичко отляво и отдясно, като само аптеките и банковите офиси са повече от тях. :D

Остави ги хората да ходят с надути тънки и дебели черва – неправилно мислейки си, че имат голям корем и мазнини. Вие луди ли сте? Коремът не е стомахът! И второ – това са гомна/shits! Килограми при това! Визирам онези дебелите двуноги, които не могат да си видят паточето, като погледнат надолу :D или тази напращяла мадама. Читателю, ти избираш – цивилизовано да си купуваш Дегазин или хапове за отслабване, или да го направиш като едно време … в гърненце като бебенце или в шубраци по ташаци! :)

(Айде, защото съм щедър човек, ще ти кажа, че можеш да ползваш пак тоалетната чиния, просто се иска да подходиш доста находчиво (преди да се изходиш) и да симулираш някак процеса на клякане – дали слагайки от двете страни на тоалетната високи тежести/столове/трупчета, или висейки във въздуха, хващайки се с ръцете и краката за определени атрибути или стени.)

(Стига толкоз свеж и нецивилизован, неетичен хумор за читателите. Ама какво е това ‘дефекация’ или ‘изхождане’ – кажи си го ‘изсиране’ или ‘акане’.)


~~~


Точно когато пишех сегмента за сладкото във втора част, едно Приятелче ми прати следния линк, а аз се поинтересувах от блога на мадамата и веднага попаднах на статията й: „След три месеца на сокове”. Съзнанието ми резонира с текста, както и вътрешно знам и долавях радостта й, защото пишеше за такъв тип състояние на Духа, за който писах в сегашната част трета! Радвах се на това, което е постигнала! :))) Все още не съм й писал едно поздравително писмо, но тези дни ще е.

Друга интересна синхроничност в тази тема беше снимката ‘Desserts <> Stressed’! Веднага получих доза вътрешен оргазъм при коронния център, защото това е гениално! :))) Ето как Несъзнателно (или пък напълно Съзнателно), когато е измислена тази дума (Десерти/Сладкиши), обратния й словоред да означава „Стресиран”.
Вече читателите знаят от втора част защо могат да имат склонност и желание към сладките храни на ментална основа. Дори да си мислите, че сте щастливи и има любов в живота Ви – страстта и неутолимата жажда за сладките продукти е знак, че лъжите себе си и околните на тази тема. Само егото го боли от Истината! Духът винаги я търси и й се радва! :)


Част IV:

Ще ви споделя едно лично преживяване, от което може да научите много: бях в къщата си и правих стояща медитация, когато съседът започна да коси. Вместо да затворя прозореца или да псувам за липсата на тишина (както биха направили голяма част от хората) – Осъзнах в този момент как всичко зависи от моята реакция към случващото се. Дали ще се ядосвам, че някой ми проваля концентрацията и практиката, или ще се боря вътрешно с гадните шумове … или ще успея да настроя Съзнанието си така, че да е неутрално към случващото се вън, ориентирайки се все по-надълбоко в организма си (душа-дух-тяло) … или ще успея да изпитвам радост от тези привидно бърничкащи в мозъка ти шумове. Последните две или-та си работят перфектно за мен. :))) Самият факт, че можете да ги правите, си е повод за радост и гордост за самите вас! И не само, че усмивка ще цъфне на лицето Ви, но и ще получите доза Импулси на Любов и Радост от Душата си! Една стъпка по-напред в развитието си, а не както повечето Съзнания – да се оплаквате от „външните фактори”. Вместо да се оплаквате, Осъзнайте, че няма случайни неща в живота Ви и щом сте влезнали в точно този автобус, в който ще се качат 20 щури деца, то не е случайност. Как ще реагирате на това събитие, какви решения ще вземете?

Втората линия, по която желая да си разсъждавате – е следната: какво е вашето право да ограничавате чуждия избор (примерно съседът с косачката или бормашината)? Човекът има работа и е решил да си я свърши. Едно е да го прави в обедните или нощните часове, което е незряло от негова страна (защото е общоприето, че това е време за почивка/сън), друго е през останалата част от денонощието. Ако например работите нощем, то осъществете контакт с такъв тип шумни Съзнания, молейки за човешко отношение. И не забравяйте да върнете жеста. Елементарно е … и въпреки това повечето се провалят. Уви, повечето даже са с Животинско Съзнание. Онзи ще гледа да се напие и да пусне попфолк в 01:00, отколкото да поразсъждава Хуманоидно, че нито алкохолът е полезен за него самия, нито попфолка, нито това че живееш в къща/блок и ще събуди всички останали, които рано сутрин ще се изправят лице в лице с избора от предходния ден – да отидат на работата, която им носи радост и свобода, или (не)видими окови?

Какво ще направите в такъв случай? Как ще постъпите? Въпроси с много отговори, някои от които няма да решат и без това нелепия пример. :) Нелеп, но масов. Колко се радвам, че не живея в апартамент (макар да имам тази възможност), че на такива истории съм се наслушвал от близки Съзнания. От друга страна, колко епично и напълно закономерно ще е съседът Ви да е пианист например. Или цигулар! О, да – само такива съседи да имам. Може и художник! :D Няма да откажа и една йога съседка в съседната апартаментска стая на същия етаж. :)) (Няма случайности, нали помните? Коя точно държава, град, сграда и времеви период ще изберете . Този текст ще имате ли възможност да го четете, или не … и т.н.т.)

Така и така съм подхванал темата за Свободния избор, нека го карам вече по самата тема с Инедията и храните. А именно: любимите ми маслини са най-скъпите. :) Въпреки това ти решаваш, скъпи читателю: кутия цигари от 4+ лева или ... кило праскови + кило кайсии? Вместо уиски 500гр за 20+ лева, колко килограма леща, фасул и грах може да си напазаруваш за тези пари? Нима вторият избор не е по-изгоден и полезен за теб?

Колко килограма картофи може да вземеш, вместо да дадеш за 220 грама картофи, с не знам колко грама сол в тях, 2 лева (чипс)?

Защо вместо да седнеш на някакво заведение в центъра на кой да е град и да дадеш вие ще ми кажете колко пари за една чаша кафе и фанта, че и не-дай-си-Източник сготвена храна, вместо да си вземете една кошничка с продукти, взимате си другарчето и под дървета или паркове се наслаждавате? (Някой ще каже „ще го направя заради преживяването”. Хубаво, направи го … и като го направиш, стигайки до същите изводи – нима не съм аз по-мъдрият, виждайки ситуацията и знаейки резултата, но неопарвайки се и инвестирайки енергията, времето и парите за нещо друго? „Заради новото  преживяване” е коварно капанче, на което толкова рибички се хващат, колкото въдички ни слагат отгоре. :) „Опитай, лошо няма да ти стане” – нали така? Опитай това, опитай онова, а в някой мрачен зимен ден се поглеждаш в огледалото у дома и реакцията е: „Какво е станало с тялото ми?”, а по-нататък: „Кой съм аз и защо съм тук? Какво да правя с живота си? Какво направих с живота си?” ;

Не разсъждавай за тези неща – ти опитай от това, опитай от онова, прави като другите (за да не сбъркаш, че и да си щастлив), пък то животът си върви. Натрупаното количество опити води до Опит – нали така? Или не е така? :D Ами ако е така само в някои случаи? Кое е по-специфичното на тези случаи от останалите, които в момента осмивам и се забавлявам чистосърдечно? :)) )

Аналогичен сценарий е този с работата: почти винаги другите Съзнания ще правят саркастични коментари или ще им минават през главата мисли от рода на „Този пък си носи храна от вкъщи, вместо да посети вкусната столова.”, „Знак за бедност е да си носиш от вкъщи храна.” Не мисля така. Обичам Интимността от това сам да си приготвиш храната и сам, на тишина, да си я изядеш! :) Когато е време за разговори е време за разговори, когато е време за ядене е време за ядене и нищо друго … Дзен философия. :)

И след всички тези примери, които Ви дадох в предходния параграф, показващи неопровержима/желязна логика, няма как да не ви е смешно, че хората се оплакват как нямали пари??? (Кой те е карал даже и кола да си купуваш? А телевизор и другите щуротии? Като следваш другите, вместо да разсъждаваш, животът ти ще е същия като тях, така че се подготвяй за проблеми с простата, вдигането на самолета, кръвното, възможност за диабет, дископатия и т.н.т.) Колкото е смешно, толкова е и трагично. Щом уж за парите, които са висок приоритет и цел в техния живот (защото за друго не мислят) – не успяват да се справят, какво остава ако ще трябва да си взаимодействаш с тези ‘хора’ по теми/приоритети, извън тяхната сфера? Абсурд да има ползотворни и обогатяващи преживявания помежду Ви. Обречени са на гибел още на теория!

Най-лесно е да се оплакваш, че нямаш пари или всичко на пазара вече е ГМО и боклук. Като спонсорираш боклуците вместо малкото останали качествени производители, наистина ще дойде това време в България да има само боклуци (имам предвид храната, но и другото тълкувание е валидно и си е на мястото ;) ). Ето така изглеждат Истинските Домати! Големи, сочни и вкусни! Да сложиш сол на такъв домат е репер, че имаш ментални проблеми и липса на вкус (буквално имам предвид :D но и другото тълкувание е валидно). А това са калпави домати.

Изводът: ти решаваш, скъпи читателю, от кои ще купиш! И, мамка му – това е Съдбоносен избор (чувстваш ли го сега?)! За теб и живота ти, за производителя, че и за Земята (на която се отглеждат качествена реколта, а не изкуствена или вредна)! Бъди Съзнателен за всеки свой избор в живота си – това е съветът ми, който ако ми бе даден като по-млад, щеше да ми спести известни главоболия и страдания.

Ако нямате възможност сами да си гледате плодове, зеленчуци или домашни животни ( не всеки има свой двор в града или градина на село), то имате избора да пълните гушата на чуждестранни маркети със западна и ГМО храна, или от малки сергии, големи борси … или разходка до българските села (мандрите, фурните и магазините им) да си набавите качествена българска храна! :) Винаги ще намерите качествена храна на тези места! Има я все още в България! :) Стига сте слушали и повтаряли тъпотии от рода на: „Вече храната навсякъде е вредна и ГМО, така че се примирявам и купувам каквото има и е известна марка, давана по телевизията.” – в това сте накарани да повярвате, но истината е съвсем друга.

Ако чак толкова Ви мързи, дори в големите хипермаркети ще срещнете българска стока от български производители. Няма да давам имена, за да не правя реклама и да пренебрегна по-малките производители, чиито стоки се намират по селата и малките градове, и в някои случаи са по-добри от големите български производители. :)

На всичкото отгоре можете да пазарувате онлайн. Има такива сайтове, а от вас се иска желание за промяна и развитие. Желание, предхождано от Осъзнаване на информацията дотук, сливащо се със следващата стъпка – Действието. :) Само тогава ще се стигне до промяната в живота Ви.


~~~


Ще завърша темата си по един вдъхновяващ начин (не че самата тема не беше такава). :D Сладкодумец голям.
Та … Забравете тези щуротии дали наситените мазнини са вредни за сърдечносъдовата Ви система. Всъщност не, не е доказано на научно ниво. Това е за тези, които все търсят одобрение в „науката”. Хора, пределно ясно е, че има едни келеши, които управляват зад кулисите всичко – включително религиозните, философските и научните течения. Днескашните учени не са като едновремешните. Ама най-обичам Интернет да бълва „новини” от рода на „известни британски учени установиха …” – хубаво де, дайте им имената, линк към изследването, данните и статистиките им. Или пък чета една статия за експерименти върху мишки, а след това същият експеримент върху кучета дава друг резултат, а за хората – не могат да се обяснят реакциите в организма. Или пък изследвали някакви 20 неизвестни субекта. Та то има милиарди различни хора! Е как изобщо може да си губиш времето (аз го направих с цел ‘ограмотяване’ по биология и химия тези седмици, след което тотално се отказах и си вярвам на личния опит, изследване и усет), като науката не може да отлепи от нивото, на което е стигнала. Парадигмата й е тотално сгрешена и не позволява развитие. Забравете глупостите за: „пийте по толкова литри вода на ден”, „консумирайте толкова калории, от които % белтъци, % мазнини и % въглехидрати”, „Захарта е вредна за организма” (пълна тъпотия> има разлика между глюкоза + фруктоза от плодове, глюкоза + фруктоза от захарна тръстика, глюкоза + фруктоза от ГМО царевица), „Фруктозата можела единствено от черния дроб да се преработи” (поредната пълна тъпотия> може и от мозъка, и от тестесите, и от бъбреците, и от мастната тъкан!), „Наситените мазнини са вредни и водят до бла-бла-бла”, „Консумирайте храни, богати на бла-бла-бла”, „Тази храна е вредна за организма, поради бла-бла-бла”, „Нивото на инсулина … нивото на холестерола … ” и прочие.

Но дори да има ‘научни данни’ от някакви изследвания (и наистина са коректни) те няма да ми вършат работа! Защо? Защото както обясних във втора част – всичко тръгва Индивидуално от Вътрешното Ви същество. Всички сме различни (начин на виждане на живота, мисли, емоции, страсти, копнежи, страдания, хобита) и оттам физиологично ще сме различни (дюстабанлии или издръжливи маратонци, физика за тежки силови дисциплини или развита логика, склонност към напълняване и задържане в себе си на продуктите или бърз метаболизъм и изхвърляне навън, привличане към определен тип храни – солени, сладки, кисели или люти … схванахте идеята :) ).

{# Бележка от мен, през 2017: В третата тема ще разгледам защо е възможно в едни случаи определени храни и режими да са полезни за вас, а в други или пък за други хора – да са вредни. Нищо не е толкова еднопластово или строго фиксирано. Аз самият се удивлявам на способността на организма да се адаптира. :) }

Колкото повече се придържате към Индивидуалността/Уникалността си, толкова по-добре за вас. Първо, че ще Опознавате себе си и ще сте свързани с Душата си. Ще имате здрав Център, Вътрешна сигурност, умение да присъствате тук и сега, наслаждавайки се на дишането, вървенето, яденето, наблюдаването на всякакви вътрешни и външни процеси. Второ, че няма да позволите масово общоприетия начин на живот да стане ваш – следователно нито ще работите нещо, което мразите, нито ще имате проблеми с простата на 40 години, нито ще са валидни общоприетите научни данни и статистики за хората, нито ще обсъждате битови и скудоумни теми, защото няма да се страхувате от Самотата. Няма да сте нещастни, дори да бъдете сами, а напротив! Ще имате способността да почувствате Истинската радост, любов и живот, идваща от клетките Ви (за които се грижите), или идваща от Духа (обитаващ тялото), или извираща от Душата Ви (много отвъд тази реалност и времепространство). :) Изборът е ваш! Преборете страховете, съмненията, колебанията! Бъдете любознателни, търсещи, изследователи! Ако намерите себеподобни – прекрасно! Ако не – отново всичко е наред! (тъкмо няма никой да Ви забавя и пречи.) :)))

Имаше една мъдра мисъл, която е точно за тук както смислово, така и за самата тема като цяло. Намерих си я: „По-добре да съм гладен, отколкото да ям каквото и да било. По-добре да съм сам, отколкото с когото и да било!”


~~~


Няма такова нещо като провал. Днес си решил да пробваш гладуване или детоксификация, но си издържал само 2 дни – браво! Това е опит. Стъпка напред. Как може да е провал, при положение, че и толкова не си успявал преди? Сравнявай се само и единствено със себе си (ако изобщо желаеш да се сравняваш с предходния Аз). Да се сравняваш с другите, с мотив различен от чистосърдечно желание да ставаш ти самият все по-добър в дадена област – е вредно за Съзнанието. Няма смисъл да седнете и да се тръшкате, че не може да композирате като Моцарт. Разбира се, че ако музиката не е ваша страст и не отделяте от енергията, времето и уменията си да творите – няма да станете и наполовина Моцарт. Че и за какво да ставате втори Моцарт? Като вдъхновение и черпене на опит и знание – можете, и ще чувствате радост в процеса.

Например имате страст към рисуването и се срещате с опитен и добродушен човек в тази област – ако имате Чисто Съзнание (без капка Его), никога не би ви минала мисъл от рода на „Аз ще стана по-добър от него, а ще има „Искам да науча от чуждия опит, информация и качества, за да ги Интегрирам в живота си и да видя дали ще имам полза от тях. Да стана по-добър от сегашния си аз!

Ще успеете ако опитът и качествата му са завидни. Няма как и Вие да не почнете да рисувате все по-добре и по-добре. :) Ако се стигне до етап, в който Вие да имате повече знания и опит, то чистото Съзнание ще желае да го сподели минимум с предходния си учител, от когото е научило толкова много.


Веднъж бяхме говорили с дългогодишния ми Приятел на една тема – съществува ли ‘проба-грешка’, или всичко е ‘проба-опит’. Казах му, че съществува проба-грешка само тогава когато имаш информацията/знанието и въпреки това не послушаш Вътрешния си глас! Тогава може да кажеш „Аз направих проба-грешка и постъпих незряло, защото знаех …”.
Но ако тръгваш да изследваш област, в която си пионер или начинаещ, има само проба-опит. Разбира се, ако не сте от най-схватливите, няма да има опит, а само проба-цикъл, проба-цикъл и еднакъв резултат. :)

Капанът на ‘по-опитните’ в тази сфера е да не съумеят да се поставят на вашето място на начинаещ, а да изходят на база техните знания и опит, и да кажат „той направи проба-грешка.” ; Ето затова опитността и зрелостта са две съвсем различни неща, точно както листата на дървото и самото Дърво. :)))

Успех на ентусиастите и Благодаря на всеки, който е стигнал дотук! :) Завършвам с една много позитивна песен, чиято Чистота, Доброта и Естественост ме разчувстват:



~~~

(Публикувано на 07.10.2016:)

Споделям преживяванията от втората си инедия, която наистина съвсем случайно се падна в същия период като първата, но година по-късно. :D Какъв вселенски цикличен хумор преживях, но имаше нови елементи ... дори, уви, го нямаше Дидо този път. :D

Бях решил да смения стратегията, бидейки предимно в Ян режим (динамичен и активен), дори на моменти твърде екстровертен, макар вече да съм се уверил, че ако човек не вътрепребивава и не смени фокуса и режима на съществуване, то ще изпитва усещането за празен стомах (и нужда от енергия вътре в системата си, да хармонизира отдаването с приемането). Това ми доказва за пореден път, че явно нещата, за които пиша – ще бъдат преживени от малцина, или най-вече от Съзнания в женско тяло, които по принцип са с доминиращи Ин характеристики и начин на живот. Те например, ориентирайки се навътре – никога няма да изпитат празния стомах, а организмът ще си топи мазнините. Може да изкарат през проблеми дни наред (ако са в Ин режим и не правят нищо енергоемко за тялото). Но от една страна, това може да забави регенерацията на тялото и да им трябва повече време.

От друга страна пък, колкото по-рафинирани са Ин аспектите Ви, толкова по-чувствителни и дълбоки ще са вътрешните преживявания (както по време на Инедия така и извън нея), възможността да чувствате силата и енергията на Духа, които ще омаломощават тялото, но ще се чувствате прекрасно и неописуемо, в разтопен екстаз!

Но ако тялото първо трябва да се пречисти от голямо количество вредни вещества – ще е още по-отпаднало в първите дни, като ще има гадения и болки, вместо радост на ниво тяло от създаването на важни ензими и хормони (от епичния ни черен дроб и жлези), а радостта на ниво Дух може да я няма, ако у Вас са останали незрели мисловни модели за преодоляване. Ето защо ако положението на ниво тяло и дух е зле – Инедията може да Ви изглежда като убийство, като много труден акт, изискващ неподозирани или все още неинтегрирани от вас качества и умения. Да – така е. Убийство за миналия и неадекватен Аз. Този, който е в разрез с Истинския безимен Аз и Дао.

Инедията не бива да е фокусирана само върху тялото или пък за това какъв ще е рекорда от дни, който ще направя. Количеството не е важно – да свършите качествено изменение в някакъв аспект е важно, да научите нещо от това преживяване. Точно както с всяко друго преживяване/инструмент за развитие. :)


~~~


Бях си поставил за цел 2 дни сухо гладуване, 1 водно и след това захранване. Бях пуснал и мисълта организмът да следва моята динамика и да се прочисти за тези 2 дни. В часовете през деня, в които интровертствах (Ин проявление на Съзнанието) активно (Ян проявление) и съзнателно (Ян проявление) – направлявах течностите на тялото си и кислорода. Наслаждавах се на процеса и не мислих за нищо, нито се връзвах към минаващите мисъл-форми. Веднага започна процеса на изчистване (а не да минават дни, както бе първия път) – заболяха ме главата и стомаха за известно време. Дори щях да повръщам, но така и не го направих.

Като изключим тези неразположения, продължаващи около час-два, си се чувствах прекрасно и бях минал в екстровертен режим, насочен навън в действията си, даващ към другите. Да, имаше усещането за празен стомах на моменти, но със смяна на фокуса върху долния дантиен за секунди той се напълваше с енергия и усещането за празнота на ниво тяло спираше. През този ден се бях изходил до тоалетна 2 пъти – колкото да премахна от предната вечер последната храна. Беше лесно изхождането заради наличието на течности в организма от преходното денонощие.

През втория ден имах само 2 пъти по 1 минута наистина болезнени на ниво тяло, защото отново имаше камъчета в бъбреците, които се отделяха по пикочопроводите. Не ходих по голяма нужда, макар да усещах че има още за изхождане, но сухия режим и факта, че аз по принцип не пия много вода, и без това запекоха организма – ала ми трябваше и това наблюдение. Можех да изчакам края на деня, защото си бях поставил двата дни, знаейки че след това ще пия водица минерална + лимонов и грейпфрутен сок.

Умишлено бях поставил преди Инедия организма с мускулни трески в ръцете и краката – бях правил силови упражнения, без да стречвам преди и след тях. През втория ден усещах заздравяване на мускулите и костите. Никаква мускулна треска, а само желание да продължавам с упражненията и активните си действия. Така и правих ... И не чувствах никаква умора. Не превишавах сериите и вида на упражненията – макар да стесних времевия интервал. Удивлявах се отново, чувствайки здравината на костите си и липсата на умора.

Течният трети ден спомогна за изхождането. :) А лимоните и грейпфрутите с техните действия продължаваха да го подсилват. След това дойде ред на епичния ананас, на уникалното годжи бери, на бадемите, на кайсиевите ядки, на гроздето, на бананите, на авокадото ... :)))


А сега ще напиша и коментар за вируса, който и без това ме мобилизира да започна още по-често с еднодневни сухи гладувания и експерименти върху тялото. Примерно в седмицата през ден по 3 сухи дни. Ще си записвам резултатите и ще ги споделя. Като ... трябва да имате предвид, че черният дроб е най-уязвим през есента и зимата. Повече усилия ще се искат от Вас, за да постигнете определени резултати. Неслучайно това време използват калъфите, за да ни пръскат отгоре, че и да ни забраняват достъпа до Слънцето.

Древните китайци са знаели за всеки орган не само кой е отговарящия му цвят, кои храни (с такъв или хармонизиращ цвят) му помагат, кога определени органи са активни и силни през годината и кога трябва да се подхранват и щадят откъмто енергоразход ... В бъдещето ще публикувам теми с такава насоченост – цялата мъдрост, до която съм се докоснал от древен Китай. :) И вътрешно знам, че ще са много полезни за Съзнанията във форума, че и за идното поколение, което е носител на западните мисловни модели и ценности. А и такива манипулации върху древните знания се правят и там ... че няма как да замълчи човек или пасивно да гледа заразяването на Съзнанията.



§

No comments:

Post a Comment