2017/03/27

Инедията – Част II

Настоящата тема е продължение на първа част. Бяха ми нужни няколко часа творчески процес, внимателно подбирайки думите, за да предам  натрупания ми опит през декември, състоящ се от 2 седмици, изпълнени с мини периоди от по 2-3 дни на сухо гладуване, както и такива на водно. Четете бавно и съзнателно. Целият текст заслужава да бъде в получер. :)



~~~

(Публикувано на 28.12.2016:)

Изследвах последните седмици отново реципрочността между духа и тялото, потвърждаващ някои мои наблюдения, разбиващи уви една илюзия. Тя беше mind trap (ментална конструкция капан, която противоречи на обективни и/или универсални принципи, така че е невъзможна да се случи в тази реалност и при точно тези условия – в случая структура на физическото тяло, неблагоприятна среда и желание за =>) – че можеш да правиш силови занимания, без да ядеш, без да се заземиш по някакъв начин.

Да си в режим на Инедия, да си фокусиран върху Нефизическите слоеве (в теб и Мирозданието), изобщо да преживяваш по нов и по-фин, и в същото време интнензивен откъмто емоции начин всичко – прави оставането и заниманията с твърдата материя по-трудни. Дори самото ми ходене е изпълнено с такъв екстаз, че даже чувствам кръвоносната си система и ходилата по съвсем различен начин. Да си толкова мек и крехък, и в същото време по-жив и чувствителен от всичко сковано наоколо е нещо велико и достойно за уважение минимум (освен ако другата страна не е фанатичен трол по рождение :D) особено в замърсената обстановка в големите градове, и защото съм в мъжко тяло, проявяващ тези Ин характеристики. :)

Трудността е (пак казвам), когато трябва да извършиш нещо силово във физически аспект, някакво занимание, което ще изисква не да речем 90% нематериални аспекти и 10% материални (четене, писане, слушане, медитиране ...), а обратното – 90% материални и 10% нематериални ресурси (например да преместиш диван няколко етажа по стълбите, да пренесеш стотици килограми продукция и прочие). Т.е. когато трябва изведнъж това гладко съществуване да се изправи пред физическите аспекти, които то е загърбило и оставило на заден план. И осъзнах тези дни, че е съвсем логично да е така (да е трудно и непосилно), защото съществото се е преструктурирало и фокусът му е другаде (по-фините слоеве).


~~~


Последните седмици направих следното:

I) 2 дни на ядки (не повече от 400гр) и течности + 2 дни само течности + 2 дни Инедия. През първите два дни фокуса на Съзнанието беше предимно навън към другите и средата, отдаващ активно. Правих силови упражнения през първите четири дни без проблеми или осезание за слабост. Последният месец увеличих приема на вода на цели 750мл-1 литър на ден. Мускулите започнаха да се възстановяват много по-бързо, но от друга страна това се дължи и на рафинирането на техниката на изпълнение на упражненията – колкото по-добра форма (или казано по западному техника), толкова по-голям резултат, по-малко вложена енергия (няма голямо напрежение и съпротивление) и по-малко или никакви болки (в това число и мускулни трески след това). В някой слънчев ден ще пиша и за физическите упражнения. Далеч е, но пък ще му дойде времето. :D И ако сте интегрирали определени елементи от информацията ми през годините преди това – ще има неподозирани и благоприятни ефекти не само за тялото, което уж ще упражняваме с тези силови занимания.

Инедията си мина успешно – всякакви вътрешни проблеми бяха решени предварително, така че само pure joy усещания и занимания имаше. Реших предимно да интровертствам, активно подхранвайки всички органи, като по някое време слушах красива музика, гледах филми и отново тренирах едновременността си, защото исках фокусът ми да не напуска епифизата и хипофизата ми! :) На третия ден – ако решавах да се ориентирам навън, усещах вече описаната от мен разлика между глад и празен стомах (първото е на ментална основа, а второто е на физическа и се случва тогава, когато не подхранвате долния дантиен с някакъв вид енергия). Какви бяха резултатите от тази кратка, но активно насочена навътре инедия?

1) Нямаше неприятна детоксификация. Организмът ми беше чист. Двата дни само на ядки (лека храна) и особено течните дни (в това число и лимонен сок) преди сухите ми помогнаха да изкарам нещата, които бяха останали в 6-9 метровите черва. Предните пъти, поради фактите, че приемах малко количество течности и бях на ръба на килограмите ми* – се запичах на втория-третия ден сухо гладуване и усещах, че остават в мен екскременти. И когато след това направя един течен ден (1-2 литра вода/чай) – хем изхождам останалото, хем помагам на червата да възстановят формата си и да се подготвят за приема на храна.
2) Някои зъби и венци ме поболяваха – явно трябваше да се заздравят. Нищо стряскащо, нито неизвестно – и преди се е случвало;
3) Регенериране на тъкани и заздравяване на кости.
4) Органите произвеждаха всякакви хормони, увеличавайки състоянието ми на щастие. Възползвах се от състоянието на изострено осезание и чувствителност – наслаждавайки се на музика, на мириса на свежия въздух и пресни храни по пазарите. :) Уви, нямаше много слънце заради знаем кои гадове. :)

* забелязах още от първата ми Инедия, че евентуално тялото ми стига до едно ниво килограми, което е „ненормално” спрямо обикновеното ми, от което не мърдам от години насам. Когато достигна този праг – не мога да върша интензивно и количествено силови дейности и мускулите се изморяват много бързо уви. Тялото го чувствам отпаднало, но Духът си е все така бодър и изпълнен с щастие. Хубаво е да забележите тази граница и например да се запасите с достатъчно мазнини, след което да прекарате няколко дни в занимания, неизискващи физически усилия. Така ще може да издържите много повече време, макар че НЕ гледайте времето. Важно е къде е фокусът на Съзнанието и дали сте в активен режим или не. Ако активно*, с всяко вдишване, всеки миг, живеете с намерението, желанието и действието да вътрепребивавате и подхранвате организма по време на Инедия – резултатите ще са бързи и големи! Единствено в началото трябва да минат 18-24 часа, за да може червата да спрат да се занимават с последното ястие и да превключат към другата си функция. :)

* Ако сте ленив или просто нямате необходимите качества и умения да бъдете и усилите Съзнателно процеса, организмът отново несъзнателно ще си свърши детоксификацията и регенерацията, но ще бъде по-бавно и ще са нужни повече дни не-ядене и не-пиене. Така че Вие избирате метода. Знам, че ако не сте чувствителна натура априори, може да се учудите или „стреснете”, виждайки тялото изнемощяло, неможейки да си обясните какво става – но всъщност реципрочно се усилва силата на Духа и умението организмът Ви да превкючва и да се настройва към по-фините си аспекти! :) И ... в началото, докато започнете да „програмирате” тялото си да свиква с тези по-качествени, по-интензивни и по-големи като обем енергийни потоци – ще карате Инедиите на легло, защото няма да може да се движите. :) Това е реципрочността, която забелязвам още от преди Инедиите –> колкото по-дълбоко изживявате определено явление, процес, действие, обект – толкова по-трудно ще Ви е да задвижвате физическото тяло. Без значение дали говорим за събуждане след епична нощ, наситена с осъзнати преживявания, или пък за разкодиране на някакъв ключ в музикално произведение, или пък в една прегръдка, или дори сексуален акт. Последното е малко комично, защото хората са свикнали с идеята, че трябва да има голямо участие на телата (и бързина), но всъщност колкото по-дълбоко чувствате, и то с по-горните центрове, толкова по-трудно ще Ви е да се движите. Което не е проблем, освен ако нямате или другото Съзнание няма mind traps, а просто се насладите на бездвижното и бавно, изпълнено с нежност и финост телесно сливане. Качеството и вида на енергията, както и изживяването е мнооого по-добро.

II) 4 дни след предходното преживяване, въпреки че не бях възстановил килограмите си и все още гравитирам около границата си :D реших да направя още едни 2-3 дни сухо, отново интензивно насочени навътре. Наблюденията ми са следните:
1) не се занимаваш с разни дебилни същества в този и другите светове; :D
2) заздравяване на определени органи и стави;
3) отново изострено осезание и чувствителност към всичко + прекрасно състояние на духа* и отпадналост на тялото след втория ден сухо гладуване и трудно носене на сравнително леки материали нагоре по етажи;

* разбирайте освен наличието на щастие (следствие на здравите органи на тялото), неосъзнато силно желание да проявявам творческата си натура и всякакви универсални ценности, качества и концепции. :) И когато несъзнателното по такъв начин стимулира и без това съзнателното ми желание да ги проявявам – печеля неимоверно много! :)


~~~


След няколко дни ще направя още едно сухо за 2-3 дни, след което мисля един месец да направя обилно захранване, а след това да карам по следната „формула”: 4 дни моето си меню (описано в първата тема + новите екзотични плодчета, пробиващи си път (ананаси, грейпфрути, авокадота и прочие), а вече и подправки + билки в чайовете ми), 2 дни сухо и 1 ден течно след това. Евентуално може да направя 3 дни ядене + 1 ден течно + 2 дни сухо + 1 ден течно или 3 дни ядене + 1 ден течно + 3 дни сухо + 1 ден течно и завъртам цикъла. Ще видя и евентуално след месеци ще споделя отново резултатите. :)

А сега относно „обилното захранване”. Как да повишим запасите на организма, без да се лишаваме от здравето си и без да натоварваме излишно органите си с храна, по този начин намалявайки производството им на хормони на щастието?

1) големи количества глюкоза и фруктоза. Ако прекалим с глюкозата, черният дроб не може да я обработи веднага и я складира за по-напред във времето. Хубавото на глюкозата е, че може да се складира и в мускулите, така че е хитро да тренирате преди и след като я поемете.
Медът, смокините и фурмите са прекрасен източник и на двете ... но забелязах, че на зъбките ми много им дойдоха 150гр фурми наведнъж. Междудругото, за първи път ги опитвах тогава, взимайки си от три различни вида. Така ми се усладиха, че ако хората само посмеят да заменят 50гр фурми вместо изкуствените и вредни вавли и шоколади, ще бъдат приятно изненадани. Да не говоря за ползите им. :)
А сушените смокини (но не на колелца и изсушени на сяра с добавена зарах, а запазени цели и без захар!) ги елиминирам по 300гр+, без да ми мигне окото. :D

2) големи количества мазнини (защото мазнините дават повече енергия от въглехидратите). Проблемът е уви, че на пазара трудно ще откриете качествени меса, сирена, кашкавали и масла. Последните месеци бях разочарован, че дори кашкавалите и сирената, които ми харесваха и бяха основен източник на мазнини за мен – развалиха. Усещах консервантите и химическите добавки и изкуствена обработка, които убиха желанието ми да продължавам с тях. Меса и колбаси знаете от предишните коментари, че не ям от години. А хубавите яйчица, които по белтъци и мазнини могат да се съревновават (че и надминават) същия грамаж меса – е тооолкова трудно да се намерят. Когато опитам от купените (а не от гледаните на село) първо забелязвам различния жълтък след варенето, второ – подушвам разрязаното на две яйце и лъха на химия ... и, трето – по вкуса може да познаете с какви боклуци хранят и инжектират кокошките. Уви, българският бай ганьо бързо-бързо интегрира „американските ценности” и не мисли въобще за здравето на клиентите/потребителите си. Не знам колко тъпа и промита животинска инкарнация трябва да си (и алчна също), че да не поразсъждаваш елементарно: че ако продуктите ти са качествени, няма как да загубиш потребителите си. Ще си на печалба, дори да не дойде бързо и веднага, дори да не е много като количество в материален аспект. А за печалбата от правилния начин на отглеждане и вибрацията, която излъчваш към Мирозданието и другите ще пиша в друга статия. Всъщност, Вие го наричате карма нали така? :)

Та ... след възмущението ми и без това си припомних, че желая да се ориентирам към ядките и плодовете + зеленчуците, така че пратих на майната им печалбарите.
Да видим предимствата на ядките пред източниците на животински мазнини:
1) за 100гр от бадеми, кашу, лешници, орехи и бразилски орехи си набавяте много повече мазнини и белтъци, отколкото млечните продукти!
2) няма изкуствени подсладители;
3) няма консерванти;
4) няма бяла сол.

Единственият недостатък е, че са сравнително по-скъпи. Да не говоря за излишната надувка по разни био магазини – лепи там някакъв стикер „био кашу” разбираш ли, за 200гр 13лв. Тия луди ли са? :D А кедровите ядки – класика в жанра. Гугълнете, ако Ви стиска. :D

А сега имам още една добра новина за Вас – само да не ме чуят магазинерите. В тиквените белени сурови семки има повече протеини и доволно количество мазнини отколкото гореизброените ядки. Слънчогледовото семе също не е за изпускане! Някои го обичат сурово, някои печено и с розова сол – който както желае. :)

Друга добра новина – по борсите забелязах по 6лв килограм авокадо, а в големите хипермаркети едно авокадо върви по 3лв. Вярно, че трябва да го изчаквам няколко дни, че да омекне и стане за ядене, но 1 килограм авокадо + 400гр тиквени семки се равняват като цена на 1кг сирене със сол и какви ли не щуротии вътре. Избирам първата опция и печеля много повече като белтъци и мазнини. :)))

Авокадото е прекрасен заместител на яйца и ядки. Винаги организмът ми прави асоциация с полезните съставки в тях, докато си го ям. Както бях писал не много по темата тук за авокадото – това е много интересен и полезен плод, с разнообразни функции. Насищащ е определено! :)))

О ... като казах насищащ ... щях да забравя подценените фъстъци от фатмаците-продавачи. Все още килограм от тези полезни ядки, по нищо неотстъпващи по показатели на останалите ядки, имащи си свои предимства и ползи – се намират за 5-6 лв на борсите/пазарчетата. Взимайте български – вносните бледнеят като вкус и качество. :)

Ако трябва да степенувам във възходяща линия отношението грамаж към насищане, то бих ги подредил така: фъстъци (150гр са достатъчни за 6-8 часа), авокадо (1 е достатъчно за 4-6 часа) и банани (1кг са достатъчни за 8 часа). :) Обичам например да прекарвам ден, посветен само на определено ястие – например банани. :)


~~~


Забелязах, че по време на последните Инедии получавах информация от организма си кой вид храна използва за гориво. Бяха картини + вътрешно усещане (спомен от насладата на този хранителен продукт). Много беше интересно и приятно. :) От предишните инедии получавах информация за това каква храна трябва да ям. Например ви идва мисълта или изображението за кашу. Отивам и си взимам 500гр кашу, а когато ги хрупам се чувствам прекрасно. Тялото е щастливо!* Както Ви бях писал в предходната част – важно е и да смилате много добре храната, и да слушате организма си кога да спрете даден продукт. Когато престане да ми е сладко – спирам. :) На следващото ядене пак пробвам – ако този път дори в началото няма сладост, то вече организмът си е взел необходимите съставки и минавам на друг продукт.

* Да осъществите връзка с органите си, да влезете в общуване с тях – е прекрасно изживяване. В началото може да има страдание, разбирайки как сте се отнасяли с тях, давайки им вредна храна или пренебрегвайки ги, гонейки други цели. Но ако преминете и през това, можете само да спечелите! Важно е да интегрирате, особено мъжете, които са по-далеч от тази тема – любяща грижовност. Дали ще започнете от тялото чрез инедия или по друг начин, Вие си избирате. :)

И да се разпиша – вчера за първи път си направих домашно хлебче. Все още нямам ръчна мелничка, така че купувам брашната. Уау ... каква разлика между купените в сравнение с комбинацията ми от ленено + ръжено + лимец. Такъв хляб не бях вкусвал*! Алхимичният Пекар, не Ключар – ахахаха! :))) И такава енергия получих, че дори ми бяха нужни само 6 часа на организма сън. Така че домашният хляб + ядките + плодовете и зеленчуците ще бъдат основното захранващо меню отсега.

Когато си взема мелничка, разходите за брашно ще паднат двойно. Защото например сега едни 500гр не-бяло брашно е около 4-5 лв, а с тези пари ще мога да си взема килограм зърна и сам да си ги приготвя.

* Ам ... имаше някои недоразумения при първия ми хляб, така че ще се иска рафиниране и по-добро разбиране и експериментиране между съставките. :D Въпреки нелепия му външен вид за естет като мен (ахахаха), екзотичния му вкус и консистенция – качеството беше несравнимо с купешките. Дори не могат да бият коричката ми! :D


~~~


По време на Инедия усещам „приканващите аромати” на тестените или печените храни поради изостреното обоняние, но много добре знам какъв ще бъде ефекта им върху дантиена. Защото, както написах в предишни публикации – дори да можеш да излъжеш организма чрез красива форма (ах, тези мъфинчета сладки например :D) и миризма, то ако организмът е чист – веднага ще се обадят стомаха, червата и черният дроб. Спомняте си примера с кит-ката, който Ви дадох нали? Глюкозата от преработената химически захар такава болка ми достави при черното дробче и мозъка, че това беше последния ми експеримент с тези изделия.

ПС: След като Ви се услади домашно приготвения хляб (разбирайки, че купешкото е някаква гротеска и желаейки да произвеждате още и още от вашето, споделяйки го с всеки срещнат пред магазин за хранителни стоки :D удар по джобовете на производителите на хляб ще е поне от онези, които се престрашат да вземат комат истински хляб от непознат :D) и си напълните стомахчето – след 30 минути (или повече, в зависимост от това колко бързо стомаха Ви обработва храната, какво сте яли допълнително и реда, в който сте го направили), когато храната достигне червата – усещам една лекота. Една лекота – пак казвам! Бях напълно учуден ... как може да съм погълнал толкова храна и не само да не ми е тежко, но и след това да съм достатъчно свеж и способен на физически упражнения. За допълнителната енергия и благотворно действие върху организма вече писах.

ПС2: След Инедията, която описвах в първата тема-част от поредицата – пробвах по-напред във времето отново тестени изделия (с мая :9). Резултатът беше отвратителен – подуване и тежест в червата! От тогава спрях маята (а имайте предвид, че от малък нагъвах много тестени и захаросани изделия) – единствено присъстваше в ръчните хлябове, които си купувах. Но вече се радвам, че въобще я няма в менюто ми, защото приготвям хляба със сода и оцет. :)

С две думи – организмът познае ли какво е Истинското, няма връщане назад към некачественото! Точно това сме обсъждали философски с Юначето – че хората трябва да видят разликата между две неща (дали ще са хора, храна, преживявания, концепции, качества), за да Разберат от какво са изградени и на какво са носител, дали има полза и каква, кога и къде.

Например един средностатистически челяк, живеещ в панелка цял живот – ще се е адаптирал към мръсния въздух в града. Уви, организмът има тази склонност, и вече съм писал за нея – но в случая тази форма на гъвкавост е по-скоро с негативен нюанс, защото води до безчувственост и невежество. Ако някак си съумеете да изкарате този човек от панелката му и да прекара няколко часа сред природата на балкана, след което си го върнете обратно в града – ще бъде зашеметен от бруталната истина, че е живял в илюзия и е бил ампутиран от Системата, която той така лекомислено поддържа.

Аналогично за изкуствените взаимоотношения: ако успеете да си пробиете път през многото социални капани за съзнанието и стигнете до сърцето на един човек, до там, до където нито един от уж близките му и любими хора не е успявал – той ще преживее катарзис, осъзнавайки лъжата и липсата на стабилна основа с „близките” ... и едновременно с това универсалната база и добрина между вас.


ПС3: Ако не сте на прага на килограмите и имате достатъчно вода в организма, вместо да правите предварително 1-2 дни течно (губейки по този начин време за регенерация на организма и излишно енергия), направете само 1 ден на лимонов сок и колкото се може повече сухи дни след това.

ПС4: В началото на втория ден на последната Инедия, преди събуждане и без никакво желание предните нощи за такъв тип преживяване – осъзнавах физическото си тяло слабо, но едновременно с това много здраво оформеното и солидно астрално тяло, като ги гледах със Съзнанието си, без да съм в нито едно от тях, а отделен отстрани. След това се потопих в тях и събудих. :) Сетих се, че Монро описваше различните видове тела (етерни, астрални, ментални, казуални и т.н.т.) – винаги съм бил скептичен към тази теория с различните видове тела и съществуването им, защото това е благоразумната позиция когато не знаеш нещо (а не да вярваш сляпо или да го създаваш ти, увеличавайки фрагментацията в себе си), също така по принцип си пътувам със Съзнанието, без да обръщам внимание на обвивката, достигащ евентуално реалности, в които нямаш тяло, преживяващ съвсем различно всичко .... Beat that, Monro! :D

Успех, млади Инеядчета! :))) Наслаждавайте се едновременно на храната и на липсата й! Какъв Дзен съм постигнал само! :))) Изпитвам една радост и уважение към храната, едно сливане, когато я приемам в себе си. Интимен акт, скъпи читатели! Когато промените отношението си и интегрирате такъв тип настройка и качества, инедиите ще бъдат благотворни. В противен случай ще се сблъскате с най-големите си страхове, нерешени проблеми, емоции и дела. Ето защо инедията може да бъде и опасна. Представете си един недобронамерен човек, току додрапал до по-финните си слоеве, неразбиращ вселенски механизми, желаещ да навреди на друг – спукана му е работата. :) Или някоя кифла, която нагъва цял живот тестени изделия и иска да пробва директно сухо гладуване. Ще облече дървения кожух на другия ден.

Бъдете разумни, сърцати и действайте мъдро. :)

А аз ... аз ще продължа, докато не намеря начин да бъгна mind trap-а. Не че съм обсебен от тази идея (да си физически силен въпреки липсата на храна и вода), но ще си пофлиртувам с нея. Ще се опитам да направя невъзможното (животът е пред мен :D) – как само със Съзнание по-фината енергия да я трансформирам в груба и материална. Този философски въпрос не ме оставя месеци наред ... и просто знам, че е много свързан с архетипа зад Свободната енергия. Самата Инедия е свързана с темата за Свободната енергия. Всяко ограничение например над Инеяда, всяко затваряне на системата му е аналогично на затварянето на потоците към определен генератор.

Забравих само да спомена колко тежко ми беше да пътувам из транспорта или на оживени места, чувствайки и улавяйки мисловните потоци и емоционални състояния на непознатите. Но пък с една смяна на фокуса на Съзнанието, можех да неутрализирам външните фактори – което е огромен напредък за принципно екстровертно същество като мен. :) Уча се от Интроверти какво да правя. :D Интегрирам качества и умения, които липсват в арсенала ми. Наричаме целият процес учене нали така? :)


§


No comments:

Post a Comment