2017/04/13

Красотата в Шаха :)))


Спонтанността и има ли тя почва в Ключаря? Питам се и сам си отговарям, защото не мисля, че някой друг има капацитета :D (good, –25 audience points), а не защото не съществувате (bad, + 50 audience points).

Мирозданието започна да си прави номера с мен ... или най-накрая съм му отпуснал края (дори на края на изречението)? Така се получава, когато под две Даоистки мишници носиш цялата Вселена (барабар с Гроздовете). (Скромността ми е всеизвестно и отекващо качество из реалностите – trust me, it’s true.) Накрая не успяваш по план – безвремието pwn-ва конкретността (не, не е защото не съм добър стратег. Потърсете в Акашиевите записи, duh! Може и 1vs1 на AOE III: The Asian Dynasties.)!


(Важно напомняне (то направо си е натъртване), че иииииимам много време за всичко и не бива да се бърза за нищо (освен ако не си по малка нужда – тогава всичко е позволено и бавното и нежно вадене на звяра от гащите не е нещо, с което можеш да се похвалиш (нито дължината или дебелината му), защото всеки ще гледа в резултата, а именно: напръсканите гащи).
Синхронично, даже с ферментация се занимавам, тъй че точността по-добре да е разтегливо понятие, отколкото фиксация. Отпускаш се и enjoy, докато пляскаш лоши същества и поощряваш добри. Да не забравя да дишам с диафрагмата междувременно, че ми трябва чи!) :)))


Шахът :)))


Измъквам се тихо (така както булка от квартирата на най-добрия приятел на младоженеца в нощта след сватбата) от службата и хоп-подскок към любимото ми пазарче, където продават истински, цели сушени смокини (не на колелца, където им слагат захар и без да са сушени със сяра, а само на слънце). Хрупам епично в автобуса на връщане, задоволил абстрактната си нужда от оргазми на физическо ниво, и ме осенва мисълта да хвърля един поглед на книжарниците, само защото прихванах онези дни една носталгия към шаха ... Еххх ... Случва се веднъж-дваж в годината. :)))

Шахът за мен е нещо повече от просто игра! Нямам предвид разни там екзотерични масонски или монарх тъпотии. (Who da fukc kares about them anywya?)
Бях малко и спретнато момченце (втори-трети клас за по-любопитните и пунктуални/акуратни/точни люде :D), когато вече не помня как точно се сдобих от кварталната библиотека със сиво-бялата книга „Пътешествие в Шахматното кралство”, но мисля, че бе заради факта, че с баща ми играехме на шах, а и ми бе интересно да стана по-добър. (Уви, не можах да я намеря никъде на български, иначе ще си я закупя. Но пък ще видите утешителния подарък на Мирозданието afterwards.) Четях с радост и възхищение за шампионите. Даже още ми е останало в главата факта, че Хосе Раул Капабланка demolish-ваше баща си на четири годишна възраст. Но по-интересното беше, че научавах за трите преливащи и условно кръстени фази – дебют, мителшпил и ендшпил.

Научавах за идеята зад фигурите, техните възможни ходове, слабите и силните им страни, как и с кои се комбинират и кога да се използват предимно. Научавах с годините и чрез интернет материали за доброто (и неадекватното) позициониране, за това как всеки твой (и чужд) ход може да предопредели всичко! Опитвах се да разбирам началния път, който веднъж зададен (ако си с белите), отваря набор от възможни маневри в средата на партията и затваря други (за теб и другия). С годините разглеждах различни епични капани при дебютите (и техните контра-атаки или успешно париране) или пък тънкости в крайната фаза (как да спечелиш реми, как да изкараш пешка успешно и т.н.т.). Играта те стимулира да мислиш в перспектива също – ходове напред (твои и на опонента), развивайки въображението и паметта едновременно!

В миналото си редях дървеното шахче (всеки, който го е правил знае за магичното чувство и радост от този пряк допир с платформата и фигурите, който липсва при дигитализираната версия на играта) и сам си разучавах и разглеждах позиции, или пък гледайки от книжката, които не мога да възпроизведя в главата си.
В сегашния си стадий обичам предимно да наблюдавам известни партии или да си решавам шахматни пъзели.

Да си от белите или от черните, или едновременно от белите и черните (балансиран играч), или безпристрастен и анализиращ наблюдател е епика, която също ти се предоставя от шаха .... Да играеш с другите или да си сам – избори да искаш! :)


~~~


Разбирате ли, чувствате ли го –> в предишните параграфи Ви разкрих Красотата на шаха? Красота в Конкретиката! Да осъзнаем Красотата в Абстракцията – това също е Велико дело; трудното е обаче да стигнем до абстрактността (тя си е Красива по подразбиране), докато при конкретните форми трудното е да видим конкретната механика, която е изтъкана от абстрактни принципи (правещи я красива априори). Например малцина са тези, които се удивляват на нещо конкретно като дишането или ходенето, или наблюдаването на въздействието на полъха на вятъра върху листата на едно дърво. Да усетиш красотата в тази конкретика – за това пиша. Както и да усетиш липсата на красота в глюкозо-фруктозния сироп например, който ти ебава майката на черния дроб.
А дали ще успееш интуитивно да разбереш абстрактните смисли, породили тези форми и преживявания, е висш пилотаж от друг порядък (на прост български: друга бира). :)

И в двата случая желанието за бързопротичащ процес, фиксацията и автоматизацията убиват този шанс за наслада и нова (и евентуално дълбока) перспектива от конкретната форма/преживяване. Капиш? :)
В нашия пример: ненавиждам концепцията да си зависим от времето, което те принуждава да направиш по-бързо своя ход. Времето тик-така, а ти си притиснат и се паникьосваш, не използваш качествата, уменията и инструментите си адекватно/зряло. Правиш тъпи ходове (от които другите се възползват), които след това, плескайки се по лицето, си казваш: „Ама това аз ли го направих?” (Същото е и в живота извън дъската нали? :) Поредният красив паралел. Толкова може да научи човек от шаха ... ако си го поставите за цел или просто премахне предубежденията си. Ще е мнооого трудно за някой, който твърди че вече не понася черно-бялата дъска, защото е обременен от екзотеричната литература, музикалната и филмовата индустрия. Разбирам трудността и се сблъсквам(е) всеки ден с нашите обременености, понякога различаващи се, понякога съвпадащи. Трябва да се интегрират определени/абстрактни качества и умения, за да можем да сме гъвкави и подвижни. Да разгледаме една концепция или инструмент от друга гледна точка. В случая примерно от моята, която е нова за Вас и би Ви обогатила. Евентуално стигате до следващия етап, когато всичко се пуска и съвсем неутрално преживявате каквото и да е, виждайки дали има изначални смисли и/или Вие сте тези, които ще му ги придадете ... или и двете. :)

Ами ако разгледаме шаха през Ин-Ян перспективата, както и поведението на двамата играчи, цялата партия (динамиката на фигурите)?? Ето нова и неизследвана перспектива, old sport! :) )

Фиксацията върху това да не загубиш царицата си например, а вместо това да загубиш партията. Толкова обсебен и пристрастен към идеята, че не можеш без нея – та чак Мирозданието например ти показва, че и с нея отново можеш да загубиш, което грешно се разбира като пример за „каквото не искаш, се случва”. Поуките са в осъзнаването на милионите вариации и неадекватната фиксация и (не)проявяване на определени умения и качества, а не в някакви кармични или ню-ейдж рационализации.

Автоматизацията да се разбира както зазубрянето на ходове в шаха, така и създаването на изкуствен интелект, калкулиращ по-бързо ходовете от човека. Тя се разбива, когато великите гросмайстори играят извън книгата някой дебют или правят стратегическа машинация с поне 10 хода в главата си напред, или пък вкарвайки елемент на спонтанност (разчупват платформата). На AI шахматните енджини също им се намери цаката: ако сте добър на теория и практика в дебюта, ще успеете да затворите партията в мителшпила, ограничавайки движението на всякакви фигури. Тъй като AI никога няма да направят ‘глупост’ от рода на жертва кон за пешка, партията е реми. Човек от друга страна, може да направи такава ‘глупост’, ако е сигурен че след 15-20 хода ще успее да го матира. Трудно е вече, защото базата данни на AI енджините и сорс кодовете се подобряват от  хората.)

Забележете радостта на прозорливия гений(-учител-играч-....):



И някои хубави партии:

3) Louis Roos vs Garry Kasparov (затворена позиция – кошмар за AI :D)


~~~


След този необходим бекграунд, усещате приповдигнатото ми настроение, с което се запътих из книжарниците в търсене на книги за шахмат. В първата ударих на камък, но пък във втората бях упътен от мъж на първия етаж да потърся из графата Спорт на втория етаж, в който се замотах и не можах да я намеря, та трябваше и жена от втория етаж да ми ги покаже. (Бяла/Ян и Черна/Ин  фигура и забляния-наблюдател-играч Ключар. :) )

Имаше 500+ страници шахмат за dummies, на което се смях, защото не подозирах, че освен електронните книги от типа програмиране на еди-кой-си език for dummies има и за шаха. :) Друг избор беше партии на Веско Топалов, ама аз (както и Вие) мога преспокойно в Интернет да намеря из база от данни с партии негови (ако ме интересува). Последният ми избор беше едно чаровно малко книжле с рицарче, съдържащо шахматни пъзели. Избрах него.

Чувствах интуитивно, че целият този носталгичен интерес към шахмата е знак от Душата ми, че ще разбера повече както за самата игра, така и за Платформата на Мирозданието. Едно задълбочаване и нови хоризонти/преживявания! :)

Докато победоносно слизах бавно с книжката, несъзнателно главата ми се загледа горе в ляво. И тогава ... тогава, скъпи читателю, видях една епична фигура (в друга тема ще стане ясно :P) и с орловия си поглед видях категорията книги. Даааам ... Мноооожествен оргазъм от Изтока! :))))) Две епични книжки, за които си изтеглих пари от дебитната карта, че бяха и последните. Бях пуснал такава мисъл-форма от преди месеци, защото разсъждавах стратегически за по-бъдещите ми теми, а ето че без да търся (считах че е рано и трябва да свърша със стария поток от теми), сам попаднах на това. Което означава, че като си свърша камарата със служебни ангажименти, както и набелязаните теми до първата ми почивка в блога (защото втората и третата камара от теми ще изискват време и опит), ще падне голямо Интровертстване и затишие, че и четене .... :))))))

За други непредвидени случки за момента, случващи се около мен, няма да пиша, а и идеята ми бе фокусът да е върху тези трите специално –> смокините, шаха и източните книги! Каква синхровръзка – направо ти идва да стоиш в креслото у дома си и да медитираш, чувствайки радост и благодарност от възможността да направиш всичко това .... А какво остава и за бъдещите ми планове и спонтанности в тази и другите реалности ... ех!!! Обичам Живота! :))) Избирам го, колкото и трудно-матричен да е на моменти, натъжавайки ме виждайки и съчувствайки на хилядите хорица-събратя, животинки и растения! Винаги вдъхновен да проявявам аз знам кои концепции и качества ... (дори по време на пазаруване, внасяйки Need For Speed тематика в управлението на количката. Yep, you saw me! Dzen! :D Просто сменяте перспективата и творите, наслаждавайки се.)


~~~


Относно подаръка на Мирозданието (макар че в текста видяхте вече един такъв), имах предвид случката след това, когато търсих онлайн други книжарници, които да ми предоставят продълженията на шахматното книжле. Уви, изданието е на 5+ години и не ги намирам, така че ще обикалям из книжарниците, за да видя дали не са останали 1-2 бройки. Хубава поредица са. Не че няма интернет сайтове (дори е по-бързо и удобно на видео понякога, ако пък и говорещият има индийски акцент примерно се забавлявам :D), но друго си е на книжле с дъска. Ако ще да има ток или интернет – I don't give a fuck! Обичам времето да минава по този начин (изчезвайки и доказвайки ми, че е една консенсуална илюзия, създадена от фиксирания ум на недоклатено и неадекватно същество, разграфяващо денонощието на 2 половини по 12 часа, всеки от тях по 60 минути), докато съм над дъската и с фигурките или пък пред монитора, разиграващ труден пъзел. :)

Докато търсих онлайн шахматни книги, попаднах на името на моята бяло-сива! Помнех единствено цвета й и части от съдържанието й, но не и заглавието. Сега вече знаех, че е „Пътешествие в Шахматното кралство”. Намерих я в .pdf вариант, макар и на руски! :) Пак е по-добре от нищо. :)


Дам .... и стигам до финалната част на темата. Вече по-сериозен – извинявам се на читателите си, че бях фиксирал и тръбях за тази дата и как на нея ще публикувам материал за Тъмните същества, които ни бъгват по много параграфи. Много се извинявам, но пък знаете какво е да носиш под две мишници и гръб много неща. (Една от синхроничностите беше, че ми падна раницата с празните шишета, докато пълних другото.) :) А сега като се увеличава и непредвидеността/изненадата/спонтанността в живота ми, осъзнавам че е нелепо човек да каже, че ще направи нещо си на някой си ден. (Дори да се трудих къртовски, за да съм готов с темите на заплануваните от мен дати – просто красотата излетява и е против принципите ми. Пуснах се по потока си и го следвам.)
Дори на теория е възможно утре да е последния ден на Земята – дали за мен, дали за вас или целия човешки род, така че фиксации строги не, стратегическо и разтегливо планиране или режим на спонтанност – дам! :)

Когато извършите едно добро дело (дали планирано за някой ваш близък или непланирано за някой уличен музикант/художник/писател/...), матрицата на ума бива хакната, позволяваща на сърцето и Душата да се проявят тук и сега.

До нови срещи когато и където да са те! :)




§

No comments:

Post a Comment