2017/07/21

Мостът между миналото и бъдещето (Мелницата)

Изненадващо получих от Любимо Създание филмово предложение, съдържащо в себе си интересен сюжет, с централен главен герой една мелница. След като го изгледах в същия ден (23.05!) потекоха вълнуващи осъзнавания и екзотични преживявания, част от които са свързани с вече изследваната от мен тема за Безвремието (която не ме напуска иронично ... и следствено :D). Когато става дума за мелница, няма как да не се сетя за друго Прекрасно Съзнание – Любими Приятелю, темата е предвидена специално за теб. :) Макар да започвам да я пиша едва на 20.07 (поради служебни и лични ангажименти), ще успея да публикувам информацията (against all 3D odds :D), предавайки тази приказност и приповдигнат тон, от който Вие (жадните читатели) се нуждаете.

Преди да продължите, изгледайте задължително епизод 6 от сезон 1 на сериала Once Upon a Time, със заглавие …. The Shepherd (сигурно се шегува Мирозданието с мен – ще разберете какво визирам не по-рано от 2 години и специфична тема. Сериозен съм. Plan man в действие! :D). Аз също не бях/съм гледал първите пет, макар че това заглавие ми стоеше в списъка Must See от сигурно година-две.


Имало едно време ...

Въведението в историята е меко казано интересно: зла кралица е пратила в друг времеви период ( = реалност) приказни герои от миналото, които не помнят кои са, пленници на черна магия (и зелени облаци на заден фон, подсказващи ни това :D), заплашени да загубят всичко, което им е най-драго. Само един знае истината и само един може да развали магията ... да, познахте, скромният Ключар е. :D Така ми било писано – да върна щастливия край. Приятно изкарване – стрелки на 8 и 3. :)

Концепцията, че можем да променим бъдещето ни (т.е. да сътворим настояще/реалност в следващия кадър/миг) е приемлива за ума. Всъщност цялата поп езотерика се е фокусирала върху нея, опитвайки се да попречи на читателите си да го постигнат. Как се случва това? В текстовете (умишлено в повечето случаи) липсва по-дълбоко разбиране на процесите в Мирозданието и се поставя фокуса на читателите там, където то ще бъде против естественото течение. Възможно е (макар и по-трудно) малцина да успеят въпреки всичките манипулации, ала мнозинството няма и сега ще обясня защо:

На какво ни учат фабрикуваните книжки?
В най-добрия случай: Разрешете всякакви емоционални и мисловни проблеми от миналото, които носите в настоящето, за да можете да продължите напред необременени.
В най-лошия случай: просто си визуализирайте желаното бъдеще, представете си как сте щастливи и вече сте постигнали набелязаната цел/желание; те ще се материализират.

Това, което наричаме минало’, не бива да бъде решавано, защото това означава то да има край за Ума Ви. Връзката с многоизмерността Ви ще се изгуби!
Миналото трябва да бъде изживяно (в най-добрия случай Вие да сте го сътворили Съзнателно, да сте участвали и все още да участвате активно в процеса му, а не то да е продукт на всичко друго, но не и на Автентичния Ви Аз), до тогава, до когато то не се слее с всички останали минали ваши, бъдещи ваши и настоящи ваши реалности. :) Когато успеете (аз също, защото не съм в този момент на писане), вече ще започнем да разбираме как изживява Душата/Ядрото ни (и евентуално Източника) всичко, което е.

Така че, повтарям: капан едно е да си мислите, че не можете да промените миналото си (то вече се е случило и нищо не може да се направи по въпроса – колко пропита с болка позната реплика на колективно ниво нали? Дори в битово-матричен контекст се проявява несъзнателно, какво остава във философски или езотеричен.), а капан две е желанието на егото да анихилира миналото (то да приключи веднъж завинаги). Егото има склонността несъзнателно да унищожава настоящия момент – писал съм за това, а и всеки човек, анализиращ себе си и другите, знае как например има моменти, в които желаете да направите нещо, да се отдадете на 100% тук и сега, но умът-его блуждае някъде другаде, без значение дали ще е заради страхове, притеснения, разочарования, предубеждения, програмирани мисъл-форми и прочие (иронично, използва миналото за тях).

Даже ще кажа, че егото не просто използва миналото, а се стреми горестно към негова красива/хармонична модификация, но ние си мислим, че правим планове за бъдещето. :) Всъщност ние правим планове за миналото! Защото миналото реално е еквивалентно на процес, случил/случващ се в по-горните нива на Мирозданието. В нашата триизмерна реалност/ниво виждаме от него едно ехо/отражение/следствие, което трябва да разкодираме и използваме мъдро, за да се свържем с процеса, т.е. с мига, когато ние-там сме проявили свободния си творчески избор (и ако не ни хареса, да го променим; или да му се насладим)! Докато няма съзнателност за избора ни, няма да виждаме свободата в живота ни и съзидателните ни сили. Отражения на този процес ще бъдат рационализации от рода на такава е съдбата ми, всичко е предопределено, не мога да се променя, такъв съм си”, ”не мога да направя каквото и да е като хората” и прочие изпълнени със самосъжаление и ниско самочувствие деструктивни мисли. Потъвате спираловидно надолу – отдаването на личната творческа сила/енергия/воля/живот е следствие на този процес.

Миналото (това, което аз наричам минало) е свързано с Източника (Ви). Фрагментираният и отдалечен на няколко нива аз несъзнателно желае да се слее със забравения си потенциал, познания и умения – ето защо постоянно е фиксиран в търсене на поправяне на миналото. Не казвам, че това е лошо – просто съм обръщал внимание в темите си върху фиксацията, която е пагубна, защото всяко пренавиване и фокус само върху резултата, само върху повърхностния ефект – не носят дивиденти! Това е все едно да се стремите към красотата, но да си мислите, че някаква материална форма, която си закупите от магазина и нанесете на тялото, ще Ви направи красиви във вашите и чуждите очи. Всичко, което е лишено от красота в ядрото си, е изпълнено с празнота. Как ще реагирате на празнотата – дали неутрално (превръщайки се в едно застояло блато), или с желание да видите по-дълбоките причини на разигралите се събития (от които да извлечете есенцията), или страдалчески (желаейки да я напълните с още от старото – още материални дрънкулки, които да Ви направят този път още по-красиви, защото са по-скъпи и нови) – зависи от Вас.

Ето защо всички читави философи(и) се стремят да трансцендентират този ум-его, който да отстъпи място на висшата менталност, а интуицията е едно нейно красиво проявление. Мястото е свързано с пространството, което е свързано с времето, което пък от своя страна с достъпа/избора до реалностите и нивата в Мирозданието.
Какво правят например китайците? Изпразват онази част от съдържанието в себе си (която е плод на всичко друго, но не и на Автентичността и Непреходността), за да могат да преживяват многоаспектността и многоизмерността на реалността (в това число и Източника (си)). :)

Друг капан, предвиден за онези, които не се хванат на предходните – е следният, свързан с умишлено изкривени древни философски и/или религиозни течения: концепцията да си спомниш миналите животи, и най-вече умиранията им. Помня онзи миг в жълтия форум, когато голчо-тролчо провокативно (поради безсилие) изискваше (нагло и гневно, както обикновено) отговор на въпроса: „А ти, Кльочарьо, колко пъти си умирал досега? Помниш ли?”. Веднага интуитивно прозрях от Душата си, че ако се вържа на въдицата и преместя фокуса си в „търсене на предишните ми умирания” – ще навредя на останалите ми инкарнации в техния живот и променя потока в настоящия ми. Вече имах известни теоретични и практически познания, така че нямаше как да не се смея на зададения въпрос, защото задаващият определено не знае (от една страна може да се дължи на факта, че не е поел по този път; или ако знае, умишлено да иска да се самосаботирам) едновременността на всичко случващо се и възможността за нелинейност и непредопределеност на събитията. Възможността за динамична промяна на миналото.

Моят съвет е да не се фокусирате върху въпроса за умирането, а върху преживяванията в другите си животи (те не са минали! Те се случват едновременно от по-висока перспектива, обхващаща всички процеси на нивата по-долу). Ако получите от Душата си информация за евентуално „умиране в миналото”, то определено не го интерпретирайте така линейно. Например подадената случка може да я разгледате като знак, че даден поток от реалности бива премахван от Душата Ви, защото тя няма нужда от тях. Важното в този случай е да разберете защо. Какво Вие в бъдещето сте научили, че е пречка за вас, и какви качества и действия сте предприели, за да разрешите препятствието?

Знам, че звучи трудно и парадоксално – даже ако се замислите, това си е висш пилотаж: да видиш нещо в миналото (за което не сте съзнателен в настоящото ниво/плътност) и в същото време да (се опитате да) разберете какво от бъдещето е довело до решението за премахването на миналото, а след това и по какъв начин сте го направили там (макар в случая под ‘бъдеще’ и ‘там’ да визирам Душата Ви, намираща се на по-горно ниво; ала това ‘бъдеще’ може да бъде дори вашия живот тук! Последното звучи засега трудно за схващане от един прочит, но ще имате шанс до края на темата за по-добро разбиране на тези скоци и взаимодействия между минало-бъдеще бъдеще-минало на различни нива.) Щом Ви се дава на Вас този случай, това означава, че и Вие имате да унищожавате (или да трансформирате) аспект, който Ви пречи по някакъв начин.

Някои изследователи пък натъртват като грамофонни плочи само да се фокусирате върху негативните преживявания от миналите Ви животи, защото видиш ли от тях можете да си извлечете поуките. Такава настройка автоматично ограничава достъпа Ви до избрания диапазон от преживявания, което е тъпо нали? Даже е обезценяващо за красивите дела, които сте вършили, но на които няма да им обръщате внимание, защото „авторитета Ви” е казал да се съсредоточавате само върху определени събития от миналото, след което ще използва евентуално тях като доказателство, че трябва да се прераждате още 100-200 пъти примерно. Всичко ще е уж за ваше добро, със захаросани приказки, даже „ще трябва” да се поставяте в още по-трудни условия на живот, за да „докажете, че ще успеете този път”. :) Прекрасно е показана тази наглост (със съденето) във филма Defending Your Life (1991).

Има случаи, в които твърдението е невярно – защото благородните дела могат също да Ви вдъхновят и окрилят в настоящия живот, да си спомните какъв наистина сте и кои добродетели са важни за Вас и трябва да се проявяват. Ако например в минал живот сте били състрадателни към болни или бедни хора, но в настоящия сте толкова потопен в... да речем бизнеса си (и в същото време не обръщате внимание на другите, освен да ги експлоатирате), то преживявайки отново добрината Ви в миналото, определено ще Ви помогне да се осъзнаете ‘на време’, преди да започнат да се случват неприятни преживявания и в двете реалности! Всичко е многопосочно! Само на егото му се иска едната реалност да е твърда и непроницаема за другите. Силният фокус на Съзнанието (когато е в его режим) създава илюзията за съществуването на само една-единствена реалност. И обратно/реципрочно – разхлабеният фокус на едно Съзнание (в не-дуален режим) има възможността за достъп до множествата реалности, намиращи се на различно или същото ниво в Мирозданието.

Иронично и напълно логично е, че първите ще отричат твърдението за множеството Вселени (защото нямат такива преживявания, и то едновременно, а не само по време на сън), а вторите ще имат трудност да изберат една от тях и правилно да се заземят в нея, да следят адекватно процесите в тях. Защото не е трудно да си представите (освен ако не сте го изпитвали като мен) онзи комичен момент, в който не правите разлика между две реалности и вършите или се каните да направите действия в едната, а то да се окаже, че е неадекватно за другата (например се опитвате да завършите училище, при положение че вече сте го направили във втората реалност – минали са седмици или години). Умът блокира в такива мигове, изправен пред съкрушителен факт, но след това бързо-бързо превключвате в една от (случая) двете, освен ако не задържите състоянието на Съзнанието и не изберете друго.

Извод 1: Не е лесно да си многоизмерен. :D
Извод 2: Не е лесно да си многоаспектен/многоинкарнационен, поради аналогични причини, свързани с време-пространството. :)

Моята позиция обединява двете предходни, като взима само най-доброто от тях: ще има периоди, в които ще използвам силния си фокус на Съзнанието (следейки да не изпадне в дуален режим, а да бъде в рафиниран и преобладаващ Ян режим), за да имам преживявания в конкретна реалност, след което се отдръпвам за анализ и евентуална смяна на реалността, в която отново се потапям фокусирано и отдадено на 100%, след което отново анализ какво съм научил, какво е било различно и прочие екзистенциални въпроси ... и отново, докогато пожелая. :)

По принцип всеки прави това, но най-вече когато спи. Тогава Съществото Ви тук (реалност 1 ще я наречем) преминава в предимно Ин режим, следва превключване и избор (понякога е съзнателен, но в повечето случаи не, защото хората не тренират съзнателността си денем) на реалност, която ние наричаме сънно преживяване, или ОИТ, или видения. След което отново Вие сменяте режимите и се връщате спираловидно към реалност 1, но е възможно съзнателно да превключите към друга реалност! На мен лично ми се е случвало неведнъж*, особено покрай изследването ми на Мандела ефекта и Инедиите. На физическо ниво отражение за смяната е буквалната промяна на физическата Ви структура – тялото от хоризонтално положение (легнало) преминава във вертикално (изправено). Който е чел темата на Приятеля ми, знае за вертикалите и хоризонталите.

* Дали е различна новата реалност? Това зависи от вашия избор. Ако сте желали да промените нещо в тялото си, или да попаднете на реалност, в която еди-кой-си човек е с една-две идеи по-зрял и интегрирал определени качества, ще бъдете изумени, когато виждате драстичната промяна. Да сте съзнателен за този скок – в миговете преди да се събудите – е прекрасно, защото те са Вашето доказателство за Вас лично. :) Трудно е да докажете на новия човек и обкръжението ... всъщност, може и да не е трудно, защото си представете обратния случай – обкръжението от хора забелязва проницателно, че ВИЕ сте различен от онзи, когото са свикнали да виждат, защото Вие сте нахлули** в друга, паралелна реалност, с подобреното тяло или близки (такива са примерите, че да не говоря само абстрактно). :) Разбирате, че ситуациите са както комични, така и вълнуващи, а и трудни за обяснение, освен ако близките Ви не са достигнали нивото на Съзнание, в което и те (ще) могат да правят същото – а защо не и да са Съзнателни и за двете (че и повечето) реалности точно както Душите ни изживяват едновременно много реалности. Започвате да скачате от реалност в реалност и да се забавлявате, докато научавате важни уроци. :)

** Въпросът е какво се случва със стария Аз? Друг уместен въпрос: защо казах,  че онзи случай (при визуализирането на ново бъдеще) е неблагоприятен? Защото макар да приемем, че успеете наистина да превключите от едната в другата реалност, то проблемите в предходната остават нерешени. Там остава и ваше копие проявление, чиито действия ще доведат до нежелани събития в настоящите и бъдещите Ви реалии. Ето защо винаги се изправяйте пред предизвикателствата и трудните избори – това е знак, че (искате да) се развивате. Когато не останат трудности, това означава, че или сте избрали колективния и лесен път, или сте се справили със задачите си, като остава една финална трудност – да се научите грижовно и мъдро да подхранвате прекрасния си свят и близките в него. Да затвърждавате епиката във вас, проектирайки я около вас. Това е цикличност, но водеща до вечност и вътрешно развитие, защото е базирана на универсализъм абстрактен и на следване на това, което наистина сте, чрез вашия уникален индивидуален отпечатък ... :)

Всичко това от своя страна ще рефлектира не само върху живота на познатите Ви и конгломерата им от реалности, но и на вашите проявления, които ще получат Импулса за същото – копнежът за хармония във всеки аспект и ниво. :) Сливането и срещата на хармонизирания Аз – пътят извън Системата. :) Коопериране между хармонизирани Създания на всяко ниво –> Източникът в бъдещето!

~~~

Уместно е да се направи вметката, че не всички Души са поели на този път, най-вече защото не са достатъчно развити. Не искам да се интерпретират думите ми егоцентрично. Това е просто факт. Така както Вие например не можете да играете шах  със завързани очи просто защото нямате необходимите качества и умения, а и не заявите пред Мирозданието, че искате да опитате. В мига, който искате (стига да няма съмнения, страхове, предубеждения, които със своята Ян енергия да смачкат Ян енергията от желанието Ви за нещо ново) – то ще се случи! :)

Сега разбирате защо дори да притежавате съзнателност по време на сън, е възможно да не успеете да се свържете с другите Ви Аз, или да изживявате паралелните Ви Аз. Защо не допускате елементарната логика, че те не съществуват за Вас, защото Вие не сте поели на този път? Но неее... виждам изследователи, които предпочитат да проявят егото си и едва ли не да изкарат лъжци или неразбиращи механизмите онези, които имат такива преживявания. И с каква цел? Питайте изследователите с каква цел дискредитират другите изследователи – незряло е и така не се печели аудитория. Докато егото не допусне, че може да сбърка, или пък не се отвори към нова идея/перспектива/път, то няма да напусне цикличността си, от там и фиксираната статичност, която изгражда с всяко последвало затвърждение. Същото време-пространство, отражение на тази фиксирана статичност. Когато то е лишено от автентичност, се превръща в кошмарната самсара – до болка позната в езотеричните среди. :D


Естественият поток

В началото написах, че една от най-големите манипулации е свързана с изопачаването на идеята за естествения поток на времето. Сега ще се ударите по челото, че дори на тази тема сме програмирани да вярваме в неверни тъпотии общо взето. :))) Ще направя смелото и екзотично, нетрадиционно, изказване, че естественият поток на времето не е минало-настояще-бъдеще, а бъдеще-настояще-минало. :) Преди да продължа, защото има читатели, които са напред и знаят, че настоящето създава миналото и бъдещето на по-следващото ниво – в момента ще говоря за механиката с миналото и бъдещето, защото много от хората първо трябва да разберат нея, да станат добри във флиртуването между трите състояния, преди да ги слеят в онова финално състояние, за което казах, че:

до тогава, до когато то не се слее с всички останали минали ваши, бъдещи ваши и настоящи ваши реалности. :) Когато успеете (аз също, защото не съм в този момент на писане), вече ще започнем да разбираме как изживява Душата/Ядрото ни (и евентуално Източника) всичко, което е.

което с други думи казано означава наистина да Живееш тук и сега, ала Многоизмерно-Многокомпонентно! :) Да живееш тук и сега не-многоизмерно е когато си фокусиран и отдаден само в настоящия живот – дори това е изключително трудно за интеграция в настоящия времеви период най-вече заради бъговете на тялото и цялата технология и зли същества, които ни обсипват с мисъл-форми, желаещи да попречат на пълния синхрон между душа-дух-тяло, или казано с други думи намерение-емоция-физическо преживяване. Тренирайте и не се отказвайте е моят съвет! :) Дори да става дума за миене на чинии – да ги миете тези чинии хем фокусирано, хем без пренавивания и стегнатост, но с онази лекота и радост, когато всяка част-цялост от Вас е там – в действието! Не да си мислите глупости, или да се оплаквате, че миете чинии, а просто да вложите Дзен, т.е. да разберете какво наистина означава да вложиш универсални концепции в едно наглед битово-матрично и уж с нищо необогатяващо Ви действие. Защо не смените перспективата и не гледате на всяко едно преживяване в тази матрица като на уникален лост за развитие на вечния Ви Дух?? :)))

Например ... тъкмо да се похваля от личен опит, а и като доказателство :))) трябваше последните 2 седмици да се занимавам по 7+ часа на ден с ремонтиране на дом. Една от най-продължителните и за някои изглеждаща тегава и проклинаща работа беше свалянето на няколко слоя (не само един, друже :D) тапети, залепени с Ц-200. Който е свалял залепени с Ц-200 тапети, ще знае за какъв challenge става дума. Щом Ви казвам, че се изискваше дни наред, по 7+ часа, аз да бъда фокусиран, да се трудя неуморно и ефективно, и в същото време така да правя нещата, че да не се умори тялото, защото на другия ден какво ще правя? КПД-то ще е под нулата. :D

Впрегнах всичките си познания от бойните изкуства – т.е. как да влагам цялото тяло, а не само ръцете, защото последните ще грохнат рано или късно; как да няма съпротивление в системата (т.е. в движенията на тялото, защото всяко неадекватно, че и стегнато движение, ще намали еластичната енергия и даже ще ми докара мускулни болки, което пък ще доведе до изтощаване), впрегнах цялото ми добро сърце (изтъкано от смирение и добродушност :))) ), целеустременост на ума (убеденост, че ще свърша работата), но без пренавивания (не гоних срокове, макар егото ми от време на време да искаше да твори теми, а не да се занимава с тапУти – така избълбуках чистосърдечно, раждайки нова дума, защото си говорих сам от време на време, даже си и пеех :))) Който пее зло не мисли – абсолютно! ... освен ако не пее зли неща де. Но, подробности. :) ) фокусът да е стабилен и присъстващ тук, а не някъде другаде.

От време на време (на най-трудните зони с тапути :D) емоционално се надъхвах дали с фрази от миналото, дали с бойни викове (Lok'tar ogar, warrior – макар че тази реплика беше в мига с къртенето на стената, затваряйки очи, че всичко се връща обратно), дали с песни, което усилваше моят zeal (обичам тази дума, а играчите на Diablo 2 знаят за skill-а на паладина) и Ключарят събаряше ли, събаряше. Рушеше, създаваше – с една дума рулираше .... :) Даже и глупавите Тъмни същества не се опитваха, нито можеха да пробият моето състояние на безупречност, а и щях така да ги напляскам ментално-енергийно, че бих ги изпепелил така, както правя в останалото време, когато се опитват завалиите .... да правят мизерии, те друго не могат да направят. Завиждат за Красотата и Епиката, която искат да възпрат, защото им напомня за тяхната слабост, безпомощност и колко зле са в духовен/еволюционен план. Дори нямат топките и енергията да влязат и захранват едно физическо тяло ... Пълни нещастници. Как може да се боите от тях?!?! :))) Прегърнете тъмнината, играйте със светлината и ще сте unstoppable ...

И измислих друга култова дума, направо прозвище –> Шпатобог! Богът на шпатулата! :))) Надъхвах се с възгласа, че съм Шпатобог и рулирах. Та ... драги читатели, да не се отплесна, че не съм в отделна тема – идеята на цялото това словоизлияние беше, че от Вас зависи едно такова изглеждащо битово-матрично преживяване как ще го преживявате? Ще го ползвате ли за затвърждение на определени качества и умения? Можете след това и да философствате за самите проявления – да видите архетипите в самите действия. Вярно е, че синхронично аз създавам нов живот, ново тяло (буквално!), което е аналогия с новия дом, върху който също се трудя. И тъй като даже от година все повече започвам да изследвам и виждам физическия пласт през нови перспективи (много по-добри от тъпата гейска пропаганда на автора на М5, която беше плъзнала из някои хора: Ами то тялото е само костюм, което е с една идея по-добре от църквата с тялото и всичко физическо е греховно. Отделяйте внимание само на Духа ... Ох, колко жалост и неадекватност! Разделение, водещо до изолация и лесен контрол над Съзнанието.), все повече се увеличава времето ми, прекарано във физически дейности. :) Кое е най-очевидният начин за заземяване и интегриране на висши ментални концепции едновременно? Готвенето ... :)))

Разбирате концепцията за глад, защото сте в тяло, което може да изпита глад. Разбирате какво е да ходи човек, защото сте в човешко тяло, което ходи. Вие извършвате действието – но, има разлика между това да сте майстор в ходенето например, бидейки съзнателен за повечето/всеки ваш орган/меридиан, спазвайки принципи на правилно ходене, които комбинирано (Съзнателна практика + вярна теория) Ви носят удоволствие и вътрешен мир, и между простото ходене и гледане в глупави витрини. :)

Обичам например да си вътрепребивавам и когато в тъпата Система трябва да чакате бюрокрацията държавна да обработи бавно и неславно чакащите орди от хора, и вие сте един от тях. :D Вместо да се оплаквам като другите – правя това, което е полезно за мен, без да се гневя, защото ще спечеля не аз, а тези, които са измислили всичко това да е по този начин с цел да останете без енергия, да загубите най-ценните и мили неща и като капак да сте нещастни, затъвайки циклично още повече. Неследенето на вредните мисли и емоции бавно и сигурно ще Ви насочат към бъдеще (и минало!) във вас ущърб. Защо не го погледнете от по-обогатяващата перспектива – а именно: да си тествате смирението и чистотата на сърцето изправени пред грозотата на нелепостта. :D

Така че ... да живеете тук и сега, макар в началото да е не-многоизмерно, но дори само за тази реалност – е най-Великото Ви дело за настоящото развитие! :))) Вече по-нататък, когато/ако станете съзнателен за други реалности или проявления ваши – тогава да проявявате най-доброто от себе си, за да се грижите за успешното и щастливо бъдене на повече от едно същество/аз, се превръща в най-трудното, но и велико дело за развитието Ви ... И колкото повече растат трудните опции и преживявания, толкова по-велики (ако изобщо ще ги сравняваме) стават делата Ви. А емоционалното чувство? Удовлетворението?  Все по-интензивни, ала винаги така приятни от добре свършения труд ... От простото, ала и сложно :P Живеене тук и сега (и навсякъде, всякога)!

Както написах по-горе, е изключително трудно човек да не загуби разсъдъка си, започне ли да изживява паралелни сценарии едновременно. За сценарии, в които действията са в други времеви периоди – поне имате ясни референтни точки, ясна визия за централни Аз-ове. Там няма как да се объркате, но отново е трудно едновременно да сте тук и там. А и от една перспектива може засега това да не е част от Пътя Ви. Просто такива преживявания да сте ги заслужили и Душата Ви да Ви показва, какво Ви чака след това, напускайки тялото, когато отпаднат ограниченията за Духа. По какъв път ще поемете зависи от Вас. Ала ако вие не сте се трудили приживе върху себе си, как очаквате да се справите с нестихващия поток на Несъзнателното Ви и на всички циклични мисъл-форми от вече миналия Ви живот, когато гушнете букета? :) Така че винаги има какво да се прави ...

Както казва едно Любимо Съзнание – Бягай от хора, които разполагат с време и винаги се оплакват, че им е скучно. :) Вие сте Създателите на събитията в по-горно ниво (а ако успеете да синхронизирате настоящия си Аз с непреходния си Автентичен Аз (синоними за мен са думите Душа и Ядро), намиращ се вътре във вас, премахвайки разделението от нивата и границите между физическия и нефизическия (което ще стане тогава, когато ги отречете или ги хармонизирате, т.е. те станат един и на теория, и на практика за Вас, без капка несъзнателно съмнение!) – ще можете да създавате преживявания, сбъдващи се до минути/седмици/години едно към едно, доказващи огромната Съзидателна мощ, която притежавате), а в настоящото имате свободата  как да реагирате на вече направения от Вас избор.

Парадоксът е в този момент – ако Вие тук се стремите към аз-там, т.е. другото по-следващото ниво/състояние, т.е. към бъдещето, Вие реално се стремите към миналото, защото то вече е там и е факт. Вашата Душа вече е там и винаги е била – за нея Вие сте бъдещето й, а за Вас тя е бъдещето Ви състояние. Виждате този красив парадокс минало-бъдеще и бъдеще-минало нали? Зависи от перспективата на Съзнанието и къде му е Фокуса – върху кое същество/проявление!

Ако започнем да мислим за Източника и възможността му да бъде във всяко ниво и всяко Съзнание ... и ако започнем да мислим смело, че и ние сме Източника така, както той е в нас, тогава усещате на къде Ви водя нали? В тоталния хаос, който е вечно подвижен, изпълнен с всички възможности и проявления ... Некомфортно за егото, което иска сигурното и солидното нали? :) Диванът, който сте купили за 600лв да не се превърне в табуретка в следващия момент, че току-виж сте се минали – ахахахаха ... Примерно. Представям си такъв трагикомичен епос, ала тези Съзнания и без това няма как на теория да изпитат многовариантността и паралелните вселени, докато не се развият духовно и не преместят фокуса си, или технологично не настроят определена честота. Макар че когато става дума за настройване на честоти и всичко това, което правят илюминати (нали все тях ги набеждаваме, а не нас :D) – имам теория, че е свързано с колективната реалност. Илюминати няма как да изменят ваша суб-реалност с технология – те знаят, че няма как да упражнят вашето право на избор и затова тече цялото програмиране (чрез медии, религии, наука, фармацевтика, хранителна индустрия и прочие), целящо Вие да изберете определена реалност, близка до желаната консенсуална реалност, която калъфите желаят за всички ни.

Ако Вие сте непробиваеми и изберете опцията да виждате промените на колективен план и да реагирате непредсказуемо и мъдро, защото малко или много в настоящото ниво сме свързани с консенсуса и другите, които са съ-творци на нашата реалност (за щастие или не, зависи от случаите :D), тогава без проблеми ще виждате някакви парадокси и неадекватности, случващи се на глобално ниво. Мандела ефекта е един такъв факт, а другият е усещане за странно разгъване*** на времето (или пространството). Колкото по-осъзнати и запомнящи детайли, толкова по-лесно се усещате, когато се опитват да променят нещо. От друга страна, колкото по-осъзнати сте, толкова повече превключвания/скоци във вашите реалности правите ... и става комично, защото предмети започват да изчезват или да не са на мястото, на което трябва да са, хората са (както дадох пример) малко или много по-различни от последната Ви среща ... по принцип казваме, че те са се променили, но аз ще Ви посъветвам ... в името на духа на темата, а и от личен опит и изложеното дотук – да се запитате дали Вие не сте тези, които са променили реалността си. По-лесно е да кажете, че сте променили светоусещането си, че сте се развили духовно и т.н.т, но остава да отбележете последния детайл – в същия момент, в който това е станало факт, се е случило превключване от тогавашната Ви реалност към новата такава! :)

Процесът е много фин и по принцип съм чувствал и фокусирал върху енергийното оргазмично състояние – ала на 2 пъти ми се случва в будно състояние (не в будно по време на сън и тъкмо на ставане, когато правя съзнателен избор за влизане в друг свой джоб/тесерактен ръкав) просто да превключа между две реалности. Усещането е меко казано странно. Умът заглъхва и започва чуденето къде се намира и кой е той! :) Комично е, че единият път с Любим Приятел се разхождаме в парка и точно говорим за смяната на реалностите и нас самите, и при самото ходене ми се случи .... на умът му трябваше малко време да транслира и свърже разговора, защото един вид се зачудих За какво говорихме преди секунда? Къде се намирам? Нещо се промених ... – това е много красив процес, да сте будни за превключването. Може би описанията ми ще помогнат на някои от Вас, които са имали подобни преживявания, да си обяснят какво се случва наистина. Няма нужда да се плашите – не сте сами. :D Извън хумора, наистина разбирате, че няма от какво да се страхувате. Заслужили сте си това преживяване – моят съвет е: използвайте новия инструмент за ваше и на другите добро и развитие! :)

Макар да исках така да завърша, смислово съм на тази вълна, така че направо пиша тук: забравете това кой колко познания и какви способности (от там и преживявания) има. Не се сравнявайте от его перспективата, но пък ако ще реагирате, то по-добре ще е да сте вдъхновени да поемете по този път, за да видите Вие как ще се справите и какво ще научите, дали е за Вас (макар че на теория всичко може да Ви послужи за развитие, освен ако ... знаете, не мислите противоположното и не почнете да се оплаквате, че това са просто едни чинии и трябва да се измият от мръсотията или каквато и да е там рационализация на неинтегрирана радост и потаен гняв към нещо друго, което се излива върху облите чинии :D). Гоненето на познания ... или любимото ми, на което се смея, като видя и българските изследователи-писатели да пишат – стремежа им към енергийни упражнения и техники, защото нали трябвало ни енергия, за да правим велики или екзотични дела –> са едно нищо, нищо ако няма Добрина в самия акт. Ако забравите за онези добродетели и от какво е пропито Ядрото ви. :) Без този морален компас, цялото знание и умения ще ги използвате само за собствена и чужда вреда. Добротата е това, върху което хората трябва да се фокусират! Първо добротата и уменията, а след това да дойде ред на познанията и технологичното развитие. Историята (и неофициалната :D) неколкократно доказват, че обратният подход е гибелен за цивилизациите и съзнанията им.

Без доброта в сърцето и ума, не можеш да постигнеш нищо. Забелязали сте, че под една или друга форма (в случая направо пред очите Ви) присъства тази концепция в темите ми. Да сте ме чули да пиша, че за тези скоци се изискват някаква енергия, която си набавям по някакъв начин, различен от това да бъда Автентичния Себе си? И който е внимавал, или е имал честта да ме познава, знае какви добродетели имам, а от там може лесно да стигне до извода (а най-добре ако ги е интегрирал също), че наличието им ме зареждат и изпълват с щастие, увереност и сила, които правят възможно всичко ... Няма такова нещо като трябва да се презаредя в астрала, че ми свършват батериите” или „не можете да победите летачи, защото са по-силни” – ти ако си изтъкан от добродетели, ако разбираш Ин и Ян и ги хармонизираш ден и нощ, е нелепо и смехотворно твърдението, че нещо (особено когато фокуса на Съзнанието не е в тялото, както е по време на сън или след смърт) не ти достига, за да направиш или имаш достъп до определено нещо в Мирозданието. Всичко се отключва тогава, когато Вие имате моралния компас да не се възползвате от новите знания и умения, за да контролирате другите! А когато имате чистотата на сърцето и горестното желание да помогнете на останалите, правейки по-красив живота им – от дълбините на Мирозданието/Душата си ще получите цялата сила (качества и умения) и познания как да направите това велико дело в името на добруването на всички! :)

~~~

Уловката и тънкият момент обаче е във факта, че сегашното тяло е така направено, че да е затворена система. А всяка затворена система се нуждае от енергия, иначе ще умре. Можете без проблеми да видите това в настоящата реалност, ала хората издигат тази перспектива и се опитват да обясняват с нея процеси, случващи се в по-горните реалии, което е неадекватно, защото макар и свързани, източникът не е в следствието/резултата/формата, а е в причината/съзидателното намерение/есенцията. И когато фокуса на Съзнанието Ви е затворено в ограничената система на тялото (умишлено подкастрено от последните извънземни генни инженери, защото те са знаели, че тялото е огромен фактор за възможностите на духа, който ще му вдъхне живот в настоящото триизмерно ниво; но те искат Вие да пренебрегнете този факт и дори Ви окуражават с ню ейдж тъпотиите, които отчасти са верни, но в случая не – че духът е всесилен и може всичко да постигне в тяло; ще трябва да пиша отделна тема за това, защото никой изследовател не го е правил на български адекватно и хората трябва да разберат истините и да отрезнеят, ако ще пребивават в тази триизмерна реалност и искат да извлекат ползите й) и се идентифицирате с тялото, тогава е възможно да кажете не ми достига енергия, трябва да се презаредя. Дори самото тяло така е проектирано, че да не може да издържи на пълния потенциал на Душата Ви! Забележете, че при най-красивите и дълбоки вътрешни преживявания, тялото не може енергийно да поеме потоците и трябва да легнете или направо губите съзнание. Не можете да правите каквото и да е физическо действие, защото чувствате екстаза, който завладява тялото. Тялото символично се предава. Ако останете Съзнателен за прехода, продължавате да рулирате в другите нива.

Същото предаване може да се използва във ваш ущърб – по време на Монарх програмиране и интензивни измъчвания тялото в даден период не издържа, Съзнанието също и се дефрагментира, защото в случая няма положителна енергия, която съдържа събирателния принцип в себе си, а негативни преживявания, които в корена си съдържат принципа на разграничаването. Душите ни използват и двата принципа, но илюминати знаят как да използват втория във ваш ущърб – да създадат в случая личност-вселена, която да е под техен контрол и вкус, а не по Ваш! Разликата е огромна! Цялата западна идеология е фокусирана върху изопачаването на принципа на разграничаването! Цялата западна култура е базирана на егото, а не върху изграждането на разсъждаващо и съзнателно будуване! В последно време кукловодите изопачават и събирателния принцип – под претекст, че в името на толерантността и свободата се извършват определени дела, всъщност се прокарват още идеологии и посяват семена, които ще сътворят плевели и тежки социални преживявания.

Така че не самите принципи, които са неутрален инструмент, съдържащи в себе си потенциал за развитие – са проблемни, а мотивите, начина на действие и целите, които се гонят. Вътрешният компас трябва да се появява точно в този момент, макар че сте научени от малки да лепите етикети на абстрактните принципи, избирайки само част от тях, пренебрегвайки другите, което е нелепо и във ваш ущърб, защото те са неутрални и ще сте въздесъщ само ако ползвате всички тях, но първо трябва да знаете за тях; а и Системата се стреми да забравите за разликата между изконното Добро и Зло в Мирозданието. Между автентичността и изопачеността. Вътре в Ядрото си Знаете кое действие в коя ситуация е редно/добро/възвишено и кое не, поради наличието или отсъствието на истинността и красотата в тях. Какво повече и по какъв друг начин да го опиша, народе? Вече съм го правил неколкократно в темите и действията си в живота. Който има желанието и капацитета, ще успее приживе да почувства и изживее това. Който е вдъхновен – прекрасно. Животът тепърва започва. Защото живот без истина и красота не е живот, а без-смислено циклично съществуване. Някои от най-опасните философски и езотерични течения са тези, които отричат наличието на нещо възвишено и красиво, които приравняват всичко, изопачавайки принципа на разграничението и водещи до нихилизъм!


*** Последното разгъване на времето беше на 11 срещу 12 юли. Нещо се случи на глобално ниво (макар да не знам какво точно), защото не бях единственият, който преживяваше по различен начин времето на тези дати. Течеше меко казано странно, а умът транслираше погрешно дори деня, в който се намираме. Така че или илюминати са направили нещо (съмнявам се, защото атмосферата беше наситена с положителния принцип и богата на прозрения за изключително кратко време), или колективно цялото човечество сме превключили към друга, по-добра реалност. А може и само част от Съзнанията да сме се хармонично синхронизирали. Последното е интересна тема за изследване – как велики изследователи по едно и също време, независимо един от друг, в някои случаи непознаващи се, изследват и достигат до близки или еднакви прозрения и преживявания, правейки ги достъпни за останалите. :) Темите за 2017 година, вълнуващи всички съзнателно или не, са изкуствения интелект (развитието на технологиите) и управлението на времето (времевите манипулации, субективното тълкувание на отминали процеси). Интересно нали? :)

Разгъването на пространството е буквално и будно преживяване на огъването на всичко, което виждате, подсказващо Ви че светът Ви не е толкова солиден и стабилен, колкото си мислите. Този ключ е показан в първия  филм на Матрицата, веднъж когато Нео се слива с огледалото, втори път когато скача от сградата ... и трети път при огъването на лъжицата. In your face (х3)! :D

~~~

Това, което бе интересно за мен, покрай ролята ми на Шпатобог, бяха 2 прозрения ... да, прозрения, докато махах тапути (доказващи Ви за пореден път, че не трябва да подценявате което и да е действие, защото то може да доведе до отключване на знания, умения и добродетели) – бе, че при обединението на всички мои компоненти в синхрон (душа-дух-тяло и намерение-емоции-действия, но намерения без мисли****!) направо бях като завършен автомат, който може безкрайно да мачка (в случая тапути). Нямаше умора на мускулите, защото те в този момент не съществуваха за Съзнанието ми. Успях в 3Д да имам преживявания, които са характерни за по-горните нива и за които редовно пиша и вдъхновявам публиката си – да се научат да пребивават в състояние на Чисто Съзнание. :) Това бях (о)станал – чисто Съзнание, потопено в действието.

Второто ми прозрение беше следствие на първото – разбрах как Душата ми пребивава в нива, в които дори не става дума за това да си набавяш енергия, за да правиш каквото и да е в по-долните нива. Осъзнах за един миг колко прецакваща Съзнанието е концепцията в търсене на енергия. Отделно прозрях как мога да се справя с всяка недобронамерена твар, защото аз вече знаех как да върша нещата от перспективата, при която нямам нужда от енергия, визуализации и всякакви други построения и техники – т.е. мога да го правя вечно ... докато недоброжелателят се нуждае от енергия и ако аз му я спра, или самият той има проблем с набавянето и трансформирането й (изобщо той на теория е на едно ниво по-назад, работейки още с енергията по популярния псевдо езотеричен начин) – той няма шанс! :) Както казва пандата По: Awesome! :)))

Нека за миг се поспрем и възвеличим Мирозданието, че е толкова епично! Че можем седейки, или пък лежейки ... или пък стоейки, да направим медитация и да влезем в състояние на чисто Съзнание (без дефиниции), но същото е възможно и по време на махане на тапути, правене на силови физически упражнения, четене на текстове, слушане на музика, гледане на филми и прочие. :) Всичко може да бъде лост! Използвайте го, запазвайки добротата в себе си! :))) (не казвам възползвайте се консуматорски и безчувствено, нехуманно. Разликата е огромна! Затова допълнението след запетаята е толкова важно. Доброто идва от сърцето, а сърцето съдържа събирателния принцип, който не създава разстояние, а обединява! Ето защо Любовта съдържа в себе си събирателния принцип. :) Възможно е да съдържа и разграничителния – само когато Любовта е продукт на висшата менталност, няма ревност, желание за притежание и прочие незрели дуални тъпизми, а има признание и подхранване на другите като неповторимото и уникално Създание, което са. :) )

**** Дефинициите създават разстояние. От първата тема знаете, че където има ум, който лепи етикети – има разделение между наблюдаващия и наблюдаваното, което означава, че има разстояние, което пък води до появата на време ... което означава и пространство. И ще трябва да изминете пътя от единия обект до другия, или от едната мисъл до другата, което е по-бавен процес на случване (материализация). :) Жокерчето е, че ако искате да стигнете/създадете/скочите в някоя бъдеща реалност, трябва да няма мисли, което ни води до поредния шибан мисловен капан, който ни нахлузва най-безцеремонно световната псевдо езотерика:

 Намислете си нещо и то ще се изпълни! – със сегашната перспектива и сами бихте се досетили, че това теоретично не е вярно. Но дори да приемем онзи случай, в който е възможно да се случи (не трябва да има други спънки, увеличаващи разстоянието по пътя) – ще е нужно известно време, за да може да се преодолее разстоянието между наблюдаващия и желаното. Логично е нали? И ако правите тъпотиите, които пишат някои книги, от рода на: Всеки ден пускайте мисълта за желаното преживяване и то ще се случи – Вие всеки ден или увеличавате разстоянието, или се връщате в изходна позиция, дори предния ден почти да сте успели. Логично нали? Не говоря мистично или твърде абстрактно-неразбираемо? :) Така че аз ще Ви кажа (макар че вече не е и нужно :D), да заебете тези дивотии с мислите. Могат да работят, но тогава не става дума за мислене, а менталният план се изразява в едно просто изразяване с думи какво желаете или не желаете. И толкоз! Няма повече говорене по тази тема, няма обсебеност, няма цикличност на съжденията. Няма емоционално възмущение, ако са минали два дни например и не се е случило нещото, защото ако го има – автоматично увеличавате и подхранвате разстоянието между Вас и желаното. :)

Вторият начин, макар че вече не мога да кажа кой е по-бърз – те и двата на теория са ефективни, а и не съм правил експерименти да засичам – би било нелепо и повече клонящо към его доказвания, които накрая ще Ви затворят към само единия път, защото него ще предпочитате, и ще забравите за втория, развиващ други ваши умения и Ин характеристики: въображението! :) Бях учуден да разбера, че аз съм бил голям пирон на тази тема. :D Единствено съм използвал въображението си за романтично-еротични сюжети (е, пак е нещо :D), и то рядко. Но от художници и писатели разбирам, че то може да се използва, за да се свърже човек по-лесно със своя творчески потенциал. :) Да яхне потока и да рулира ...

Макар все още да съм гол и бос визуализатор (каква дума :D), бях доловил Красотата на този път, а и факта, че определено трябва да го развия и практикувам повече, защото мога да спечеля само от това. :) Въображението може да е активно, което е моят съвет в началото, защото хем ще развивате Ян потока си (в скорошни теми ще разберете защо това е важно – изправени сме пред най-тежките времена и всички емпатични и чувствителни хора знаят колко е тежко да си в преобладаващ Ин режим в 21 век, на който нищо не му е в хармоничен ред), докато се потапяте в дълбините на Ин океана си, създавайки сюжети, без да използвате мисли! За това ще следите – никакви мисли, а просто действие! Искаш да материализираш дърво – направо с намерението го правиш, а не да го мислиш. Направо си го представяте. Може да звучи комично за някои, ала знам, че има хора, които са пък още по-линейно-аналитично настроени и дори до там са стигнали, че като кажа дърво да предпочитат да мислят за дървото, отколкото да си го представят. Това трябва да се хармонизира. Трябва да можете да превключвате от единия в другия режим с лекота и завидна гъвкавост, на която дори представителите на водните знаци да завидят. :D С това трябва само ви вдъхновявам, а и показвам моята си решителност и убеденост. Никой не задължавам да прави каквото и да е в темите ми. Би трябвало да е ясно, но да си кажа пак, че може в алтернативна реалност да съм го писал. :)))

Прекрасно е да вдигам летвата и да си сътворявам сюжети между участващи инкарнации например. Пресъздавам митологията на Душите ни, което вече ви вкарва в резонанс с Душата Ви ... и като нищо като заспите да се озовете на нивото, в което виждате същия процес. Даже неколцина приятели са ми казвали, че така заспиват – представят си хубави сюжети и дори сънуват потопени в тях, сънуват Съзнателно и продължават на сън да досътворяват измислената реалност! Съзнанието се е потопило толкова дълбоко, че какви сте Вие да казвате кое е реално и кое не – отново пресъздаване на творческия архетип ... :) Не е ли това Красиво и различно от дневната работа в офиса?! Определено ... Нима Системата поощрява въображението, фантазията, мечтите и емоционалните желания на поданиците си? Неее ... не се грижи за това. Иска да сте фригидни, статични, неподвижни, убедени в правотата на една-единствена реалност, която ако гледате как всичко умира, следователно и Вие ще умрете и нищо няма смисъл, и даже за капак да циклите и повтаряте мисли, фрази, преживявания до сетния си неизбежен дъх ... Каква алтернатива, какъв апотеоз на Системата ..... Ебем ти културата – както се изразяват шопите. :)

Определено е изкушаващо да пробвам да си визуализирам разни преживявания (макар че в момента нямам никаква идея какви – хаха, нямам мисли, наистина :D представям си ... захарен памук по това време да видя как яде някой) и да ги видя кога ще се случат. По принцип при мен си работи менталния рафиниран план – казвам нещо и ако нямам блокажи на тази тема (в тази и другите реалности) и други разстояния (клъстери-мъстери и прочие), както и ако няма дуалност в намерението и пренавивания/очаквания – то се случва ... :)
Всеки човек е различен, но аз съм си надъхан да мога и по двата начина, а и въображението даже ще ми помогне в новата ми страст – шаха. Да можете да си представяте в главата (на екрана, виждайки платформата и фигурите, е по-лесно)  различните сценарии, си е баааахти пилотажа по въображение (за сегашното ниво). Протата играят едновременно на няколко дъски, със завързани очи ... За какво говорим изобщо! :) Това са 64 кутийки с най-много 16 фигури за 1 дъска/игра ... е, нищо не е в сравнение с хиляди ваши проявления/инкарнации в различни времеви периоди и паралелни вселени ...
Колко сме велики, нали? Мащабът е по-голям дори от фалоса ми. :D И колко ни ограничава тялото възможностите, а? :D Ще го хакнем ... ебал съм го и тялото. Пляс 3 дни сух глад да видиш ти ще остане ли мисъл в главата ти. Какво ще се прояви и какво има за оправяне, какво за вдъхновяване и прочие. :)

ПС: Не казвам да не използваме класификации, защото умението да разграничаваме едно нещо от друго (обекти, концепции, емоции, Съзнания) е много важно! В противен случай ще се изгубите в преплитащите се връзки на вечноподвижния хаос, без да имате ясен център и разсъдък какво се случва мамка му. Дървото бор е различно от дървото кедър. Дървото като вид е различен от животното – начина на възприятие, смисъла на съществуването му, възможностите пред Съзнанието в тази форма и прочие. Животните от своя страна се делят на месоядни, тревопасни и всеядни. Друга подялба е на бозайници, птици, влечуги и прочие.

Класификацията може да е полезна, аналитичното мислене също. Егото е това, което спъва висшата менталност и висшата емоционалност. То е проблемът, не толкова самото мислене като действие. По-скоро изопаченото и неадекватно мислене. И ако трябва да съм максимално точен в използването на думите – дори не става дума за мислене. Забележете, че реално Вие мислите истински тогава, когато разсъждавате Съзнателно. Когато разсъждавате несъзнателно – т.е. валят мисли през ума Ви, те може да не са ваши, но определено действието не се казва мислене. Хората са свикнали да казват аз мисля там, където реално не мислят (а валят софтуерно вградени в тялото мисъл-форми, които наричаме предубеждения). Ироничен фейл на колективно ниво, но какво да направя аз, освен да осветля проблема и да го реша за себе си. :D Така че веднъж мислене има значението на разсъждаване (което е прекрасно, макар че всеки би предпочел състояние на постоянна интуиция, т.е. на мигновено знаене, а не чрез по-бавния, но пък отново валиден и прав път – чрез разсъждения да се стигне до прозрения; готина рима :) ), а втори път мислене означава нахлуване и предаване на мисли.

Понякога последните наистина са си ваши думи, изречени в емоционално тежки моменти, които трябва да се решат (затова и напират с прилежащата им емоция, активирани от определена ситуация и/или човек); понякога са останали записи в генетиката Ви от предците, които не са могли да разрешат дадена тема или са подхранвали мисълта с години наред (понякога може да е за ваше добро, ала това е рядкост – блазе му на онзи, който има зряла духовно рода, наследявайки здраво-словни (мисловни) модели); но в повечето случаи са същества, които чакат удобен момент, за да Ви обсебят ... или са технологични източници (които също се нуждаят Вие да сте в определено състояние на Съзнанието, че да са ефективни срещу Вас), за които ще пиша в отделна тема.

~~~

Браво, Ключарю, браво ... каза на аудиторията да гледа някакъв епизод от незнаен сериал и пишеш 24 страници, без да кажеш дума за него! :D Феноменален съм ... Усмихвам се тук широко, забавлявайки се до къде може да стигне човек, като хване патока ... пардон, потока си. ;D Време е за анализ на серията и какво видях в нея, което беше mind expanding, докарващо ми оргазми:

Мелницата

Тези от Вас, които изгледаха епизода, преди да прочетат текста до тук, ако са нямали подобни преживявания, то са имали чрез филма поне възможността да добият представа за описаните динамични взаимодействия между миналото и бъдещето. В началото (на реалност 2) мелницата не присъства в двора на Дейвид, той има амнезия, която може да се използва като инструмент, защото фалшивите спомени за това кой и какво е не действат. Поради липсата на знание той решава да се осланя на интуитивните си усещания – че нещо не е наред, когато целува жена си и че чувства необяснима привързаност към чернокоската. В реалност 1, която е средновековна (и от линейна гледна точка изглежда в миналото), Дейвид/Джеймс е овчар, грижещ се за мелницата и майка си. Когато убива по неволя дракона, той събира необходимата смелост, която му помага в реалност 2 да напусне жена си и да тръгне в търсене на пътя си. Повратен момент се оказва умишлената заблуда за пътя на Дейвид, който не се усеща на време чрез буквалното отражение на този факт (невярната посока за срещата, казана му от кметицата), а решава да посети заложната къща на г-н Злато. Всичко това се случва под опеката на Луната междувпрочем (има си хас да няма синхровръзка между фалшиви спомени, погрешен път, циклични прераждания и да не присъства ... с-пътник-а на Земята :D). Ключовият момент, преобръщащ живота на героя, е свързан с мелницата, която той завърта несъзнателно. Мелницата му напомня за миналото (реалност 1), и по-точно за любовта към майка му и свободния и щастлив живот, който е притежавал, макар бидейки просто овчар, едвам връзващ двата края. Емоционалният момент отключва достъпа му до определени спомени, свързани с избора му да се ожени за русата мадама. Тъй като Тъмните знаят и за двата живота на Д., т.е. имат повече парчета от пъзела на живота му, успешно успяват да го манипулират, без да нарушават универсалния принцип на Свободната воля. Изключително лукаво и класно изпълнение от страна на Тъмните (мага и кметицата). Уви, Д. си мисли, че е разбрал истината, но вместо да разсъди трезво, че има още липсващи парчета, и покрай емоционалния момент на интимност, който отключва мелницата – той прави самосаботиращ избор, отказвайки се от чернокоската, желаейки да се пробва да изглади взаимоотношенията с русокоската.
Изводът, скъпи читатели, както в повечето филми: не повтаряйте чуждите грешки, учете се от тях, без да ги преживявате лично. Култивирайте само тези концепции, които биха Ви помогнали в развитието.

Когато гледах филма, получих просветление в мига, в който главният герой завъртя мелницата по часовниковата стрелка и след това камерата се смени, виждайки я с обратна на часовниковата стрелка! Беше mind expanding, защото видях ключа, който буквално и пред очите Ви показва осъществяването на взаимодействията в двете реалности! Буквално ако смените перспективата на виждане, можете да промените реалностите си! Филмът Ви показва също и че всяко едно действие, дори най-незначителното (ех, тези чинии :D), може да окаже толкова голямо въздействие върху друго ваше Аз, върху миналото и бъдещето Ви. :) Красиво е да преживяваш, че всичко е грандиозно – особено онези действия/детайли/концепции/качества/умения, които колективната маса не оценява и неглежира, смята ги за несъществени или вредни/опасни.

Мелницата като вид сграда е много интересна и мултифункционална. Във всички случаи движението на перките й е алюзия за цикличността в Мирозданието. Вечно-неспиращото движение, вдъхновено от вятъра (свободният избор като концепция).

От друга перспектива, мелницата си взаимодейства с абсолютно всички елементи – огъня, водата, въздуха и земята при използването й за направата на хляб. Хлябът като продукт на тези взаимодействия (да не забравяме и човека с двете си ръце и добро сърце, т.е. Съзнанието като пети елемент) за мен е аналогия на създаването на реалност! :) Поглъщането на хляба от западния човек е алюзия за горестното несъзнателно желание за пълноценното интегриране на всичко, което е, в живота му. Сега от тази перспектива разбирате защо е било толкова важно за българския народ (и не само него) хляба като основно ястие. :)

Интересно е, че първата част от поредицата теми за времето се явяваше тема номер 6! Тук имаме сезон първи, епизод шести, а ако не беше непредвидената ми тема за Sense8, настоящата щеше да бъде под номер 24 (което отново е 6)! Просто си именувам файловете на компютъра с номер на темата и заглавие. Нима е номерологично съвпадение, че в Sense8 виждаме концепцията за свързаността на Аз-овете, но намиращи се в един и същи времеви период, което е реципрочна идея на тази в Cloud Atlas (отново на Уашовски), при която едни и същи герои си взаимодействат в различни времеви периоди. :) Дали ще разглеждате темата минало-бъдеще само за процеси в едно ниво и една реалност, или на няколко нива и много реалности – механизма на свързаност винаги е {дву | много}посочен и можете динамично да променяте настоящето си.

Във филма Arrival (2016) има много хубав ключ, свързан с промяната на минало-бъдещето. Забележете, че несъзнаваното е избрало не кой да е, а китайския премиер (т.е. фигура от Изтока), защото източните философии съдържат в себе си концепциите за нелинейност и динамичност на всичко – веднага разбира зова за помощ на героинята от миналото и откликва, потвърждавайки по този начин настоящето на цялото човечество! Феноменален ключ за тези, които могат да го видят ... :)

~~~

Беше изключителен дзен момент едно мое търсене за специфично негативно преживяване, за което ще разказвам в трета част на поредицата за Инедиите, свързано с операция на тялото ми. Не можах да намеря нито една причина, която може да е породила операцията ми както в този живот, така и изследвайки дълбините на Аз-а си. И тогава ме удари прозрението .... направих смелото предположение, а едва седмици след това, преживявайки нелинейностите, описани в темата, се потвърди то: че тази област от тялото се е поболяла заради мисловните ми модели и действия в бъдещето (което линейно погледнато беше на няколко години разстояние от нея и все още неслучило се)! Прозрението ме остави без думи и удивен ... Знам, че за страничен и недостатъчно опитен и знаещ човек такова твърдение би изглеждало против всякаква логика – как може страдалчески мисли и действия в бъдещето, което още не е извървяно за момента, да са причина за негативно преживяване в настоящето, което вече се явява минало, барабар с бъдещето, което също сте надживели. Защото вече съм надживял и тези негативни мисловни модели, така че те също се намират в миналото както от линейна гледна точка, така и от нелинейна. :)

Защо ще говоря повече за този случай в темата за Инедията – защото там ще Ви дам поредното доказателство, че можете да излекувате всичко, а и ще задълбая за тялото, развенчавайки няколко мита и отрезвявайки напушения с ню ейдж народ. :) Ако го направя тук и сега, ще отидат още 5 страници минимум. :D

Друго прозрение, което ме осени последните седмици, преживяващ всичко това: макар флиртуването с многото минали и бъдещи вероятности-реалности да е екзотично и обогатяващо занимание, да модифицирате по какъвто си искате начин животите си ... по-мъдро е в един момент това да не се превърне в някаква мания, а да приемете всичко, което Ви се е случило и случва, без повече да повтаряте нездравословните мисли, емоции и действия, а да знаете вътрешно (или да се трудите в тази посока), че имате всичко достатъчно, за да се справите с каквото и да е, и да не унивате за каквото и да е (пропуснати шансове, неоправдани очаквания, неадекватни чужди действия). Напълно приемане, без желание за тотален контрол над миналото-настоящето-бъдещето, а с чистосърдечност и лекота към каквото пожелаете – с или без мисли, превърнете се във велики Творци и в двата случая. :) Не поставяйте граници и не губете вътрешния си компас. Бъдещето и миналото започват от сега! Насладете им се! :)

Което ми напомня, че е време за музика. Маестро Ключар, епика звучна моля:



... :)


§


(Update: 09.08.2017;
Публикувам коментар на изследователя Dido, изпратен ми по пощата)



МелН.ицата

И наблюдавайки тези мелници, които създаваха безкрайни светове и сечения на въображение в по-ниските плътности (всички които виждах едновременно), аз си дадох сметка, че това е най-грандиозното нещо, което съм виждал в живота си. Наблюдавах „на живо“ Творение от мащаб, който не съм подозирал, че е възможен.
(откъс от „Навлизане в платформата” на Н.)



Мелницата е залегнала дълбоко в колективното несъзнателно. Един от най-старите символи е кръста:


Неслучайно едно от най-високите отличия в армията е кръста за храброст. Симетричният кръст всъщност представлява репрезентация на спряла мелница. Когато обаче мелницата се завърти, тогава се получава спирала. Тя е представена от кръга около кръста. Спиралата е може би най-старият символ, който може да се намери още в скалните рисунки. Спиралата е Пътя на развитието в тази реалност, не е случайно че галактиката и ДНК имат спираловидна форма. Галактиката всъщност представлява гигантска мелница, пресъздавайки принципа As above, so below:


Едно от първите неща, които правих като дете в часовете по трудово обучение, е хартиена мелничка, която се прави всъщност от квадрат (като двумерна репрезентация на тесеракта):


Присъствието на мелницата в колективното неосъзнато най-добре се показва в изкуството. Ето текста на една песен на Helloween  “Windmill”:

Time goes whenever you are, time is your guiding star,
That shines all through your life, makes you feel and move.
My dreams are out in the far, so are yours a part
Of secret fairy tales, dripped on the wings of a mystery mill.
Windmill, windmill, keep on turning –
Show me the way, take me today.
Windmill, windmill, hearts are yearning –
Longing for love and a chance to be free.

Don't feel alone and depressed, someone will come at last,
To soothe your stumbling mind, to keep it away from the evil storm.
Windmill, windmill, keep on turning –
Show me the way, take me today.
Windmill, windmill, hearts are yearning –
Longing for love and a chance to be free.

[Solo: Michael Weikath]
Windmill, windmill, keep on turning ...
Time goes whenever you are ...


Дон Кихот е един от най-известните герои от западното литературно творчество. Всъщност това е единственият испански роман, който съм чел. А Дон Кихот се бори със вятърни мелници. Тук ще поместя и една картина от Салвадор Дали – човек, който е и имал възприятия за многомерната холографска същност на реалността и също е разбирал важността на мелницата (това се разбира от картината с разпънатия на тесеракт човек):


Всъщност от мелницата се е родила идеята за вентилатора – това е мелница, която създава вятър и прохлада. Всичко зависи от това в каква посока ще се завърти тя. Като се замисля, мелницата е преплетена и в компютрите – без нейното охлаждащо действие процесора ще прегрее и ще се развали. (Между другото, това е и умишлено заложеното слабо място на компютъра, затова през година-две сменям всички вентилатори.)

И така, от горните примери виждаме как колективното несъзнателно свърза мелницата с идеята зад времето и оттам (тъй като време всъщност няма от друга гледна точка) с безбройните паралелни реалности, които се сътворяват постоянно от нея.

Идеята зад мелницата и връзката й с времето и паралелните реалности е преплетена и в сериала „Once upon a time”. Злата кралица всъщност се оказва, че е била мелничарска дъщеря, а името й е Mills, тоест Мелничарова. Точно Злата кралица е движещата сила в сериала – всичко се „завърта” около нея (Това тя казва в прав текст някъде в 4 сезон). И всичко в сериала започва в 8 и 15, което е 23. Страницата от книгата, на която тя е с Робин Худ в таверната (нейния щастлив край в паралелна реалност), също е 23-та. Сериите в първи сезон са 22, а в останалите са 23. Ето как мелницата е преплетена с 23 и оттам с 9/11 и навлизането в нова реалност. 



No comments:

Post a Comment