2017/08/21

If Only :)

Препоръчвам на аудиторията филма If Only (2004)! :) През 2016 си мислих, че повече няма на какво да ме научат романтичните драми – не бях гледал от години този жанр, но тогава му дадох шанс заради разчупения сюжет, свързан с времето и паралелните реалности като тема, виждайки трейлъра му. Бях удивен в първите 27 минути от всеки детайл – материализацията на мисловните модели на двамата главни герои в животите им, всяка изказана реплика, хармоничните и незрелите им Ин-Ян аспекти! Филмът е близък до човека не само поради липсата на технологичен и извънземен аспект, но и защото разкрива колективната драма на повечето Създания, поели по пътя на Любовта, но забравили за Вътрешния си компас, следвайки вместо това бездушния алгоритъм (изграждащ обществото), изпълнявайки го стъпка по стъпка – как би трябвало да изглежда любовта и живота ни.




Във филма режисьорът ни спестява част от социалното програмиране, което на свой ред дава повече свобода на действие на главните герои и насочва фокуса на зрителите върху динамиката на взаимоотношенията им – те нямат деца. Прекрасно е показано нивото на повечето взаимоотношения в началото на филма – 3 години са заедно и единственото, което ги свързваше, обективно погледнато беше секса (удовлетворяване на емоционално-енергийните дисбаланси на Ин-Ян аспектите им, вместо осъзнаването, хармонизирането и рафинирането им). Накрая жената се усети какъв фейлър е мъжът (не е нужно да изброявам, че ще отиде половин страница :D) и дори тогава е спуснат ключа, свързан с това, че хората привикват (т.е. стават безразлични) към липсата на красота, възвишени идеали и отношения, което води до дееволюцията им (индивидуална и групова). Хареса ми, че тя осъзна това и точно поради обективната истина, както и заради нейния възвишен идеал за дълбоки взаимоотношения (за когото тя разказва едва в дървената колибка на планината) – прояви нужната смелост и вътрешна увереност да приключи взаимоотношенията. Ето защо, например може да се разтълкува нейното умиране през следната перспектива: тя изживява това, от което съзнателно е бягала (смъртта на тези катастрофални взаимоотношения), както и новата си позиция, но поради липсата на мъже в тази реалност и времеви период – нейното съкровено желание не може да се материализира в тази реалност.

Ако бях на мястото на режисьора, не бих завършил филма по този начин. Например, много по-велик и отворен финал щеше да е как тя се събужда един ден и вижда него на леглото си. :D Този път и двамата вече са осъзнали всички уроци и са узрели – променят веднъж завинаги трагичния завършек, защото мисловните им модели и чувства няма как да доведат до материализиране на преживяването произшествие с кола по пътя. :) Втората ми вариация ще е просто да се разходят влюбено под дъжда, след сгряващото откровение на мъжа, изпускайки таксито по този начин. Евентуално може да има сцена с благодарствените слова на мъжа, когато са легнали, тя е заспала, а той я милва нежно по главата – казвайки, че повече няма да допуска грешката да обезцени всеки миг с нея, както и уникалното същество, което е тя. Че ще бъде на висота винаги ... :) Вдъхновяващ край нали?

Изобщо цялата трансформация на Съзнанието в мъжко тяло – делата му са толкова практично доказателство какво е Истински да Обичаш и да си едновременно с това Съ-творец, помагайки на другото същество във всякакъв план (в случая да сбъдне мечтите си, да преодолее страховете си, да развие творческите си потенциали)! Когато такъв тип взаимоотношения се приемат за нормални– тогава тази Земя има шанс .... говоря като една силна социална единица. Тогава едно такова общество, грижещо се по такъв начин за всеки един, ще просперира. Няма да има борба за къшей хляб или как да прецакаме другарчето, че да имаме повече от него в материален план. Тези мисловни модели няма да съществуват, нито прилежащите им емоции и действия. Една утопия, която уви – няма да видя приживе тук на Земята. :) Което от друга страна не е оправдание да бъда като другите, принизявайки тези възвишени идеали и абстрактни ценности, които изпълват с живот всяка клетка в мен, хармонизирайки сърцето, ума и тялото. Миналото, настоящето и бъдещето също. :) Думите на таксиметровият шофьор са право в десетката – не е нужно да премествате планини, а просто да се научите/припомните (как) да обичате. :)

Похвално е все пак, че има Съзнания, които притежават добрите и красиви намерения. Остава им съвсем малко, за да не бъдат непохватни разрушители като мъжа в началото, а делата им да са в синхрон с намеренията и чувствата. Аналогично, разбира се, и за разрушителките жени – непоказани в този филм.


Някой може да разтълкува края на филма от гледна точка на predictive programming-a: че в Несъзнателното ще се импринтне потока: „каквото и да правиш, дори да се промениш към по-добре – не може да промениш съдбата и нещастието винаги ще те сполети”. И ако попаднете в реалния живот в подобна ситуация, този поток може да добие мисловната форма: Но аз не мога да променя съдбата, каквото и да правя ..., след което тя ще генерира и емоция на страдание, съмнения в собствените Ви възможности (пагубно за творческия Ви поток) и евентуално в прехвърляне на отговорността навън (което отчасти може да е вярно, но не е печеливша позиция).


Вторият изтъркан predictive мотив е, че Любовта изисква на някакъв етап саможертва. Висшият пласт, който долавяте със сърцето си, когато се възхитите на Саможертвата нечия (дали четейки книги, гледайки филми или преживявайки го чрез друг човек или Вие лично) е плод на онзи Автентичен Алтруизъм (дълбоко намиращ се в Душата Ви), когато егото отсъства и не мислете за себе си, а чистосърдечно помагате на някого. :) Ето защо главният герой умира – метафора за егото му, стария и нисш аз бива премахнат .... но индивидуалността му остава и ще съществува. Дори да не вярвате в живота след смъртта – той остава в сърцето й. Вдъхновява я да продължава напред, да твори и да живее! Това според мен е посланието, което режисьорът е избрал с края си. Също е хубав финал – ако го изживеете през тази перспектива. :)


На същата тематика е и филма с халеесито (който синхронично изгледах след If Only), която този път е тооолкова сладка, грижовна и чаровна – че си беше наслада да вижда човек автентичните Ин-Ян проявления в персонажа й – Me Before You. (Препоръчвам на романтичните читатели.) :)
А не да кряска постоянно къде са ми драконите в Game Of Thrones, или че ще завладява Вестерос, защото има над 100 титли и специална кръв тече из вените й.

Чудих се дали отново като предходната статия да описвам детайлите, впечатлили ме, но накрая се отказах (вече знаете как да го правите, друг е въпросът дали можете :D) и реших да оставя нещо многозначително на аудиторията. Изживявайки със сълзи следващата песен сега, вече е решено как ще завърши темата. Красиво, макар двузначно. Всеки ще вземе това, което реши от нея (тежката, страдалческа част или вдъхновяващата, грижовна и съзидателна). Тежко им на обединяващите. Или пък не? :D Изживявайки целия емоционален спектър, могат да направят Съзнателно решение какво желаят и за какво си струва да живее/умре човек:


If we wanna live young, love – we better start today!


§


No comments:

Post a Comment