2018/02/13

Любовта :)


Любовта е състояние на хармонично единство, което е грижовно подхранвано.

Единството е възможно тогава, когато има стремеж към красота.

Красотата е възможна тогава, когато се следва идеалът.

Идеалът се ражда от стремежа на нехармоничното да възстанови първоначалното си състояние.

Движението от стремежа (импулсът) няма да спре до тогава, до когато не бъде идеала. До тогава Създанието ще търси красотата, която се намира в многообразието на единството.


Непознаването на многообразието създава ново многообразие, но пречупено през субективната гледна точка, отразяваща автентичността.

Отраженията водят до загуба на Съзнателност и знание за Пътя (към хармоничното единство).  Отраженията пораждат още отражения, които в стремежа си към единство, създават конфликти.

Конфликтът разединява, разклонява още повече Пътя. Съзнания и реалности се създават заради избора, породен от неразбирането на конфликта.

Болката и гневът се раждат от конфликта и незадоволеността при евентуалното постигане на целта. Но тази цел е продукт на отраженията и бегло напомня за автентичния промисъл, толкова незабележим заради огледалата. Поради това, постигането на целта води до усещане за непълноценност и липса.

Илюзията е продукт на пречупванията от огледалата! Функцията й е да създава объркване, но и напомняне кое не е Пътя и колко далеч е Създанието от Автентичността. От Съзнанието зависи дали ще разбере всичко това.

Единствено сърцето, със своите емоции и чувства, има възможността да възпре пагубния фрактален цикъл (създаван през ума) и да припомни състоянието на Създанието, и то използвайки онези форми/проявления на Автентичността, които съдържат идеалите към нея и мотивират действие (водещо до ултимативното бездействие в света на фракталите, но в подхранване на структурата им, водещо до Свобода*).

* знам, че засега това няма да се разбере от почти никой и ще изглежда алогично. Смирение до времето, когато ще съм обяснил други концепции... или просто пожелайте да го преживеете тук и сега, и ще се случи. :) Но трябва да има вяра без никакво съмнение или предубеждение.

Вярата е един от несъзнателните импулси, които задвижват Съзнанието, забравило Пътя. В най-добрия случай вярата поражда движения/действия, които водят до познания, а те до проникновени разбирания и хармонично единение с Пътя. В лошия случай Ви е пределно ясно – религията използва вярата на хората, за да прокара своите огледала/реалности, в техен и колективен ущърб.

Нуждата е друг несъзнателен импулс, който съществува за да ни подтикне към съзнателен стремеж за интегрирането на идеалите. Формите са създадени, за да ни припомнят, а не да убият стремежа, карайки Ви да утолите нуждите и да забравите смисъла зад тях. Сега разбирате по-добре защо цялата Матрица се фокусира върху огледалата и утоляването на продуктите, които те създават.
В противен случай, хората ще осъзнаят незрялостта в следването им и ще се завърнат към автентичния Път, а Матрицата ще се сгромоляса, защото силата й върху индивида е илюзорна, но върху цялото не е.

Защо?

Защото тя е огледало/форма  на друг архетип – този за единството на структурата (Любовта). Колкото и извратено да звучи, за съжаление разбирам защо колективното Несъзнателно никога няма несъзнателно да събори Матрицата –> защото тя е единствената структура, добила форма в 3Д, напомняща за грижовното подхранване на Всичко, което е…
Много шибана ситуация от архетипна гледна точка, но единствено разясняването й и най-вече интеграцията на истинската Любов от всеки един от нас биха трансформирали колективната реалност. Съзнателните действия биха създали нова структура, която ще е по-добра за всички ни. Сега разбирам и защо всички окултни фракции се стремят към манипулиране на структурата. Ясно ми е, че няма как да успеят в подобряването й, но те всички не ни мислят доброто, така че ще успеят в насочването на хората към определен тип структура, която ще е по-зле за всички ни колективно.

Което означава, че всички такива като мен, трябва да действат в обратната посока, в противен случай останалите Души, които не знаят как се излиза от фракталните огледала, ще живеят следващите си (и предишните си) инкарнации в още по-шибана колективна структура/матрица. :)


~~~


Любовта може да се прояви чрез всякаква форма на изкуство, но ако не се преживее със сърцето, то може да е огледало и породи погрешни представи (т.е. различни от автентичността, заложена от създателя му).

Любовта може да се прояви чрез думи, но самите думи не винаги са неин носител.

Любовта може да се прояви чрез прегръдка, но не всяка прегръдка е мотивирана от действието за любов.

Любовта може да се прояви чрез децата, но тя не е в самите деца или притежаването им.

Любовта може да се прояви чрез взаимодействието с любим човек, но тя не винаги е в търсенето или намирането му, защото те не винаги са мотивирани от идеала и човекът не винаги е техен източник.

Любовта може да се прояви чрез взаимодействието с измислената представа за ‘бог’, но...

идеалът е този, който стои зад всяко неизопачено проявление. Идеалът, който мотивира Съзнанието да действа, докато възстанови състоянието на хармония; и най-накрая, в тишината и спокойствието, може да разбере какво е Любовта; и че от него зависи дали и как ще я прояви. Че то може да избере всякаква форма и взаимодействие, без да налага граници върху себе си (и другите), проявявайки я, бидейки неин източник.

Колкото повече човек не разбира формите/проявленията, толкова по-голям е шансът да не успее да осъзнае на какво са носител те и защо се намират в живота му. Колкото по-далеч е от Пътя (си), толкова повече форми (концепции, хора, предмети) трябва да премахне от живота си. Стремежът към смъртта е продиктуван от желанието за преодоляването на ефекта от огледалата, в търсенето на автентичността и смисъла зад тях. Не се отказвайте от този път, колкото и труден да е. Разберете, че в даден етап Вие сте били този, който е избрал всичко да се случи по точно този начин. Дали защото не сте знаели, или сте били самонадеяни, или сте били измамени, или просто сте го направили в името на идеалите… но сте забравили.


~~~


Ако не знаете, нямате опит или не можете да почувствате дали всичко написано е вярно, то можете да пробвате със следния подход – винаги разобличавайте огледалата, наблюдавайки разиграващите ги, стремейки се да не бъдете сред тях.

Любовта в нашето общество е силно експлоатирана и извратена/изопачена тема. Ако не сте в ролята на играещият, ще забележите следните „рецепти”, които по-скоро са като „команди”, през които почти всеки е минал. Медиите и някои научни дисциплини ни казват, че се нуждаете от любов (което в повечето случаи е факт, заради други огледала и вашият избор да не сте в едно с Пътя), но за да я достигнете трябва да направите следното:
– да намерите някой друг или друга (в зависимост от временните социални течения и народностна култура), с когото да създадете семейство. В противен случай Ви се казва, че това между Вас не е любов.
– да се държите с „възлюбения” по точно определени начини, да имате точно определени за социално нормални преживявания в битово-матричен план. Ако случайно единият от двамата не се държи „нормално”, то отново сте запасени къде заради програмирането на тялото, къде от филмите с алгоритъм за действие, предизвикващ състояния на гняв, спорове, ревност, използване и прочие.
– да проявявате любовта си само и единствено към един човек (но в никакъв случай към себе си или други обекти; дори е недопустимо да приравнявате концепцията за Любов с някое ваше действие/хоби/страст).
– да уеднаквите любовта със секса (само едно възможно нейно проявление)


~~~


Можете ли да почувствате резкия контраст между първата част от темата и втората? Можете ли да почувствате моето нежелание и липса на щастие и хармония, докато писах предходните редове? Моята тъга, когато съм бил изправян много пъти пред програмите на другите, които са затваряли вратите на Любовта в живота им. Не казвам, че само аз съм бил източника й в живота им, но самият факт, че те не са могли да я разпознаят в мен или са се опитвали да я възпрат, говори от само себе си до колко разбират наистина Любовта и до колко стремежа им е автентичен, до колко те са носител на огледалата и програмите им. И в миналото ми е било трудно, когато аз съм бил в ролята на знаещия и можещия, но е липсвал последния щрих – на действащия. Не действаш, защото уважаваш чуждото мнение и си наясно, че любов на сила не става. Една читава поговорка да има в този изтерзан народ, който закономерно не изпълнява мъдростите на прадедите си.

Сега нещата при мен са различни, което е прекрасно! :) Човек се учи от грешките си и една от тях беше, че е илюзорна „властта” на другия. Дори чуждият избор, който изглежда че Ви забранява или се опитва да попречи на Любовта Ви (без значение дали  в момента този избор идва от човек, който обичате, или от враг нетелесен), няма власт и не може да възпре чистотата и възвишения Ви идеал да го правите. Вие винаги можете да проявите Любовта си! Има толкова различни начина, има толкова различни форми (хора, преживявания, концепции), но ядрото на Любовта винаги е едно и също. Истинската Любов винаги ще съдържа в себе си концепцията за Свободата, за Грижата, за Хармонията, за Красотата, за Отвореността. Тя е двигателят, който Ви кара да впрегнете всичките Ви добродетели, качества, умения и концепции, опит и познания, за да използвате съзидателната си сила/мощ/енергия, за да вършите Велики дела и да бъде Всичко в състояние на Хармония! :)


Друга грешка беше дългото ‘умуване’ дали е редно или не да проявяваш любовта си към повече от един човек. Накрая, когато теглих чертата, дори програмата беше сломена и вече нямам никакви проблеми на тази тема:

1) ако аз сам ограничавам себе си, като не правя нещо велико (което чувствам и зная), заради евентуалното активиране на програми за ревност/вина (дали в мен или другите участващи), то вече не съм в състоянието на любов както на теория, така и на практика; (Вече не вървя по Пътя си и не съм в хармония с Дао.)

2) ако аз не следвам идеалите си и не проявявам любовта си тук и сега, особено към тези, които се нуждаят от нея или които цял живот са страдали и не са имали възможността да се докоснат до нея дори за миг, нима аз не предавам идеала (и себе си)? И нима аз съм отговорен за това как другите любими Съзнания няма да интерпретират автентично моите мотиви и действия, а ще реагират евентуално програмирано (и несъзнателно)?

3) ако аз не проявявам любовта си и символично тръшна вратата (така както на мен са го правили много пъти с програмираното „аз вече си имам приятел”), какъв е шансът да има друг мъж, който ще е интегрирал идеалът и ще бъде източник на любовта за жената?

4) ако хипотетично Вие бяхте „избрания” и вече ме познавате чрез ценностната ми система и действия, чрез любовта ми към Вас, как щяхте да се чувствате ако по ирония на Съдбата не бяхте „първия/първата”, а бяхте „втория” и аз никога не Ви даря с най-големия дар?

Тези доводи бяха достатъчни, за да се преодолее и на ментално ниво последния капан, с който сме програмирани от най-ранна възраст. Знам, че малцина приживе ще го интегрират. Опитайте се да го кажете на жена и ще видите как почти винаги вратата ще се затвори. Интимността ще изчезне.



~~~


Малко конкретика... :)

Обичам да опознавам обекта/субекта/действието, да оставям процесът да се случва с лекота, през сърцето и по възможност без предубеждения или очаквания. Обичам да правя изненади, както и да планирам такива – дали ще е откровение, подарък от материална или не форма, да помагам от разстояние или чрез физическа прегръдка и други действия, да приготвям с радост епична храна и да я споделям с любимите, да се забавляваме по всякакъв начин, да си помагаме. Обичам тишината и спокойствието, макар че съм голям сладкодумец и има какво да се желае от моя страна в този аспект. :D

Обичам да прегръщам, да милвам бавно и нежно, навсякъде тялото на другия. Обичам да масажирам и виждам усмивката и насладата на другия. Особено красивите форми на жената. Могат директно да те изстрелят в отвъд дуално състояние, просто наблюдавайки, чувствайки и съвсем леко и внимателно действайки. Но дори да не действаш активно – да се стремиш да видиш у другия хилядите нюанси, които тялото му излъчват с всяко движение, проникновено чувствайки многопластовостта и динамиката на вътрешния му свят, мотивите, емоциите и чувствата му, е едно прекрасно „упражнение” по любов. :)

Да се радвате не само на сплотеността Ви, резултат от здравата основа на универсалиите, но и да се учите от различията Ви, от уникалните Вселени, които сте.

Да си позволите да не сте заедно, гмуркайки се в тази Игра, и да чувствате смисъла и безценността му, когато дори не е наоколо и сте изправени пред 80% програмирани и толкова  нормални, повърхностни и без-смислени хора”.

Да страдате години наред, докато не се срещнете и най-накрая преживеете смисъла на всичко, което сте отстоявали, въпреки трудностите.

Ще има нови трудности, защото нито се нрави на нетелесните недоброжелатели, нито на предварително кодирания Ви софтуер, да вижда обединението и взаимодействието между напреднали в развитието си Съзнания, но ако основата е стабилна (въпреки абстрактната й и отворена природа), тя ще преживее всичко (защото знаем колко непостоянни изглеждат процесите във физическия свят). :)

Само Вие можете да си отнемете всичко. Само Вие можете да възстановите всичко. Може да има помощ отстрани, отвсякъде, но докато не проявите импулса, ще бъде мимолетно или няма да го оцените, защото ще сте слепи за него. Бездействието в настоящата реалност води до затъване.


~~~


Това е моята кратка тема за любовта, която съвсем спонтанно днес се появи в ума ми (брей, умът можел и да е полезен, но само когато е тих и позволи на Духа Ви да е проводник на автентична информация), след като се събудих. Ще Ви е от полза по Пътя а и в идните hardcore теми. Не спират порциите с hardcore съдържание, мамка им. :D Но ще ги минем елегантно, без да се депресирате, защото аз съм авторът и няма да допусна огледалата да изкривяват информацията по начин, водещ до шибани реалности за мен и Вас. :))) От Вас също зависи всичко. Хубав логически парадокс нали? Как може от мен да зависи всичко и от Вас също да зависи всичко? В умът Ви се случва program crash в този миг. Настава интимна тишина, предразполагаща към велики дела! :)

Меко казано ми хареса как успях да предам първо компресирано познание от по-висок порядък (чрез двуизмерните думи) и евентуално чрез живота (и творчеството) ми да стимулирам хората да бъдат проводници на идеалите. :) От там нататък е лесно и ще е изненадващо интересно какви биха били преживяванията ни. Но първо, първо има толкова неща да се хармонизират… които всъщност могат в един-единствен миг да бъдат реалност, точно тук и сега, само ако сме проводници на Любовта! :)))

Благодаря на всички Съзнания, които са проявявали любовта си и са виждали това, което представлявам и правя; които все още ме обичат и подкрепят, улеснявайки по този начин проявлението на естествените и универсални идеали, създавайки благоденствие и хармония в животите ни! :)


~~~


Ще споделя с Вас едно от най-интимните видеа, на които съм бил свидетел през сегашния си живот. Този път не става дума за еротика с тела :D а за друго проявление на епичен high level Дзен, и то от изтока! 

Когато слушах следващата мелодия първите няколко месеца преди година и половина, че и сега, разбира се, такива сълзи извират от мен, наслаждаващ се на проявленията на Любовта в този шедьовър на изкуството, че нямам думи…… Такава хармония в мелодията, в инструментите, в красивите мадами, в природата…

Ще унищожа (или казано глазурирано „трансформирам” :D) всичко, което се опита да възпре или елиминира тази и не само тази Красота от Всичко, което е…. Така ме надъхва Любовта (и не само тя), че и идея си имате вече….. :))) Любовта трябва да се проявява и отстоява, иначе животът (всичко, което е) губи смисъла си! Обичам Ви и до нови срещи, когато и да са те!

(The Misty Rain of Jiangnan)


~~~


Нека от Фонтанът на Живота Ви извира неуморно и вечно Любовта! 
Бъдете отворени и щедри, вечно течащи!





§


No comments:

Post a Comment